Кои са истинските арийци (преди нацистите да си присвоят думата)?

Няколко хиляди години преди съвременните идеологии да използват този термин за своите националистически цели, около 1700 г. пр. н. е., група номадски народи мигрират в Индийския субконтинент от праисторически Иран. Живеещите по това време в района цивилизации от долината на река Инд наричат тези пътници ārya – думата, от която произлиза „ариец“.

Цивилизацията от долината на река Инд (известни още като Харапа) е изключително напреднала за времето си – тя има писмен език, както и възможности за земеделие, а жителите ѝ живеят в селища от градски тип. Въпреки това, както гласи митът, когато арийците пристигат, те унищожават тази древна цивилизация и заличават културата ѝ. След това написват класическата индийска литература и религиозни текстове, като например Ведите.

В действителност обаче арийците не са някаква враждебна орда, която търси унищожение; няма никакви археологически доказателства в подкрепа на това и също така изглежда, че миграцията им е по-постепенна. Вероятната причина за упадъка на цивилизациите в долината на река Инд се дължи на екологични фактори; по-конкретно наводнения и суши. Това позволява на арийците да се заселят и да се развият на тяхно място.

По-голямата част от доказателствата за тези хора са изгубени в историята и това, което имаме, идва от външни наблюдатели. Например Херодот, гръцкият историк, описва народ, наречен арийци, който идва от Мидия. Въпреки че точността на това твърдение е предмет на спорове, тъй като някои смятат, че Херодот просто записва слуховете, които чува около себе си, в зороастрийските религиозни текстове също има откъслечни споменавания на арийци.

Но е важно да се отбележи, че нито едно от тези споменавания не предполага съществуването на расова група и особено на такава с някакви превъзходни черти.

Вероятно зороастрийската религия оказва важно влияние върху ведическите религии, които принадлежат на индоевропейските народи, които ги пренасят в Индия около 1500 г. пр. н. е. В тези свещени текстове думите „ария“ и „анария“ се използват за описание на почтени, уважавани и религиозни хора. Това обаче не е обозначение, което идентифицира биологична раса, въпреки че може да описва определена племенна група.

В крайна сметка изглежда, че терминът „арийци“ в най-добрия случай може да се разглежда като свободно описание на древните хора от Иран и Индия, които говорят определени езици и проявяват определени качества.

И така, как думата стига до устите на нацистите?

Произходът на един мит

Класика от Просвещението: Салонът на мадам Жофрен – типична форма за комуникация между философите във Франция (картина от Габриел Лемоние)

Със сигурност никога не е съществувала концепцията за „арийска раса“ преди 19 и началото на 20 век – т. е. преди тя да се превърне в основна част от германската националсоциалистическа идентичност. Но историята за това как се стига до нея е свързана с множество застъпващи се тенденции, настъпили през Просвещението.

Първата е свързана с търсенето на люлката на човечеството в края на 18 век: по това време започват да се формират много европейски държави и хората създават митове за произхода им, които представят нацията в положителна светлина. Често те се опитват да обединят историята на Битие с древната история и класическите митове – нелека задача – за да създадат цялостен разказ, който се простира от Адам и Ева до съвремието им. Този подход обаче е твърде християнски за антирелигиозните настроения на Просвещението. Хората тогава вече искат разкази, които се основават на историята, географията и лингвистиката, а не нещо, което е засенчено митологията на библейското откровение, особено пък такова, което е основано в Палестина. Освен това, по онова време преобладава антисемитизмът и съответно историята за Адам и Ева е твърде еврейска за техния вкус.

Така че какъв е бил отговорът? Ами древна Персия и, което е по-важното в случая, към Индия – най-вече защото британските проучвания и завоевания правят тази тема модна: съвременните автори на пътеписи описват индийския субконтинент като чуден и неповторим.

Освен това по същото време по целия свят се откриват миди и морски вкаменелости, при това на забележително голяма надморска височина. Тези открития озадачават естествените философи – по същество протоучени – и някои от тях приемат, че това е доказателство за голям потоп, подобен на този, който Ной е преживял. И така, ако в древното минало е имало катаклизмичен потоп, който вероятно е унищожил по-голямата част от човечеството, тези, които оцеляват, са щели да избягат на високо, а къде на земята има по-високо от Хималаите?

Този мит, че началото е от Индия получава подкрепа и от сравнителното езикознание по онова време, което започна да обръща внимание на древните персийски текстове, както и на индийския санскрит – един от най-старите известни езици в света. Именно тук нишките на арийския мит започват да се сливат.

По това време изучаването на езиците, техния произход и взаимоотношения – тоест, филология – е изключително популярно. Някои учени, като Уилям Джоунс, британски съдия в Бенгал, установяват сходства между санскрита и европейските езици. В своя анализ той стига до заключението, че санскритът трябва да е бил първоначалният език, от който произлизат всички съвременни европейски езици. Ако това е така, то този майчин език трябва да е бил и разпространен от по-висша група хора, които влизат в Европа от изток. Те вероятно са и същите, които оцеляват след древните наводнения – и стават известни като индоевропейци.

Тези хора са смятани за хомогенна група, която на практика създава цялата култура на континента и – което е най-важно за тези учени и по-късните мислители расисти – е бяла.

Как германците решават, че са арийци

Фридрих Шлегел

Индоевропеистиката се превръща в „наука“ за произхода на хората и никоя страна не се отнася към нея по-сериозно от Германия. В началото на 19 в. страната преживява сериозна криза на идентичността и иска да се сдобие с мит за своя произход, който да я отличава от останалата част на Европа.

Известни германски писатели като Фридрих Шлегел не само се хващат за индоевропейската история, но и добавят към нея специфичен германски привкус. По-конкретно, Шлегел прави решаващия скок и обявява древните персийски „арийци“ за предци на германците. „Изведнъж – заявява той – старата сага и мнението за родството на германците или германския и готския народ с персите се появяват в съвсем нова светлина.“ Помага и фактът, че самата дума е доста близка до немската дума „Ehre“, която означава чест. Скоро след това други мислители от Просвещението добавят термини като „индогермански“, за да опишат арийците и техните европейски потомци.

След това, с настъпването на 19 в., произходът на арийската раса постепенно се пренася от Индия на Запад. По-конкретно, предполага се, че люлката на човешката цивилизация всъщност се намира в – както се досещате – Германия и Скандинавия. Така – в един забележителен акт на трансмутация, с който могат да се гордеят само алхимиците – индоевропейският мит се превръща в национален германски мит, в който Германия и нейният народ, който произхожда от расово доминантните викинги, всъщност са истинските създатели на цивилизацията и западната култура.

Това е посланието, което един млад австриец на име Адолф Хитлер усвоява в годините на своето формиране и която се превръща в основа на неговата националистическа и расистка политика. Въпреки че идеята за расово превъзхождащ германски народ е обща черта на германския национализъм и преди това, идеологията на Хитлер ѝ придава особена важност, при която чистотата на това расово превъзходство е застрашена от така наречените „по-нисши раси“, като например евреите.

Резултатът, както знаем, е омраза и насилие, които продължават и до днес. Все още има неонацистки групи, които се опират на тези идеи, и това продължава да бъде важна тема за дебат в Иран, Индия и Пакистан. Въпреки политическото си значение обаче, в подкрепа на тези идеи има малко исторически, археологически или научни доказателства.