Когато полковник Сандърс буквално стреля по конкуренцията

Роден на 9 септември 1890 г. в Хенривил, Индиана, Харланд Сандърс не е точно богат и привилегирован. Баща му почива, когато е на 6 години и майка му трябва да работи на няколко места, за да свърже двата края. Поради това той е натоварен да гледа по-малките си брат и сестра и да се грижи за дома, откъдето всъщност и започва страстта и умението му да готви.

Харланд на 7, заедно с майка си, 1897

Оттук, нуждаейки се от някакъв начин да осигурява семейството си, той си намира работа още на десетгодишна възраст като фермер като печели два долара (около 60 долара днес) на месец. На 15 той работи на трамвай, където продава билети и изкарва дребни пари. Когато е на 16 години, тръгва да търси приключения и подправя документи, в които пише, че е достатъчно голям, за да влезе в армията. В крайна сметка служи три месеца в Куба, след което е освободен с почести.

Харланд впоследствие се отправя към Алабама и през следващите двадесет и повече години работи на различни работни места, включително железопътен работник, продавачи на застраховки, адвокат, оператор на ферибота по река Охайо, продавач на гуми, пожарникар и секретар на Търговската камара в Колумб, Индиана. В края на това, в продължение на шест години той е работник на бензиностанция – най-дългосрочната му работа – преди бензиностанцията да бъде затворена поради Голямата депресия…

И така, през 1930 г., на 40-годишна възраст, разорен и провалили се вече няколко пъти в работната сила, той се отправя към Корбин, Кентъки, където Shell Oil Company се съгласява да позволи на него и семейството му да живеят на наскоро построена бензиностанция, ако той помага да я се управлява.

И това ни довежда до главната тема на историята ни – случаят, в който полковникът влиза във въоръжено пререкание с друг човек на бензиностанция, което довежда до смъртта на един от замесените.

Какво става? Всичко започва с една рекламна табела.

Виждате ли, управителят на съседната бензиностанция Standard Oil, Мат Стюарт, решава един ден да боядиса близката рекламна табела на Shell. Сандърс след това я възстановява… само за да види как Стюарт отново я боядисва – този път точно пред погледа на Сандърс и двама мениджъри на Shell, които в този момент са на среща с полковника.

Играта започва!

Както всеки би направил, когато стане свидетел на такова подло и дръзко действие, триото грабва оръжията си и тръгна да се разправя със Стюарт.

Последва разгорещен спор и вадене на пистолети от двете страни и цялото нещо прераства в престрелка, при която Сандърс успява да улучи Стюарт, но не преди един от мениджърите на Shell, Робърт Гибсън, да бъде застрелян и убит.

За щастие на Сандърс и на всички нас, които се радваме на KFC, обаче, тъй като Стюарт първи стреля в триото, Сандърс се отървава без обвинения, защото действа при самозащита… Въпреки че триото първо приближава с оръжията си самотния Стюарт.

И така, Стюарт отива в затвора за убийството на Гибсън. Присъдата му е 18 години, но той почива две години, убит от заместник-шериф, като има слухове, че е бил подкупен от семейството на Гибсън, за да отмъсти ма Стюарт. Мъжът не е обвинен за престъпление.

Връщаме се обратно към бензиностанцията – оттук Сандърс в крайна сметка получава идея да предложи храна на множеството шофьори, които спрат за бензин. Първоначално ги обслужва в собствената си трапезария, но след разширява бензиностанцията и отваря кафене. Нещата тръгват добре и той купува мотела отсреща като го превръща в ресторант със 142 места.

Към 1935 г. бизнесът процъфтява и губернаторът на Кентъки Руби Лафон официално връчва на Харланд Сандърс титлата „полковник“ „като признание за приноса му към кухнята на щата“. От този момент нататък той ще бъде наричан от всички „полковник Сандърс“.

Честта „полковник на Кентъки“ започва през 1813 г. и като военен чин. След войната от 1812 г. Чарлз Тод е назначен за полковник на Кентъки, за да продължи да служи като военна връзка за губернатора. Към края на 19 век тази длъжност и звание става по-скоро символично и въпрос на чест за онези, избрани да „бъдат на стража“ на работите на щата и неговите социални събития.

Въпреки получената чест и процъфтяващия бизнес, полковникът скоро има големи проблеми и е близко до фалит. Като начало пожар през 1939 г. изгаря целия ресторант, но той го възстановява. Година по-късно, заедно с още едно автомобилно кафене, Sanders Court and Cafe отново се изправя на крака и започва да продава печено пиле.

За негово съжаление, в началото на 50-те години, кръстовище по път 25 е преместено, което значително намалява трафика към неговия ресторант, което, разбира се, кара бизнеса му да тръгне надолу. Последният пирон в ковчега е, когато се отваря още един страничен път – Interstate 70 – който съвсем пресушава трафика от Sanders Court и Café.

И така, на 62-годишна възраст полковникът продава ресторанта и колата си, едва изкарвайки достатъчно, за да изплати дълговете си, и тръгва на път с тенджерата под налягане, надявайки се да убеди другите да използват рецептата му в ресторантите си в замяна за малка комисионна.

Основният му подход е да отиде в някой ресторант, да сготви пилето си, включително да демонстрира как се използва тенджерата под налягане, и ако на собственикът му хареса, пилето се сервира на клиенти.

Между другото по време на това турне той за първи път се запознава с младия Дейв Томас – бъдещия основател на Wendy’s, който в крайна сметка ще играе съществена роля за спасяването на KFC, когато бизнесът е в беда. Подобно на полковника, Томас се хваща на работа доста млад, като за първи път работи в ресторант в Ноксвил на млада възраст от 12 години, от където в крайна сметка е уволнен поради неразбирателство с шефа си относно почивката. Много години по-късно, след службата си в корейската война като армейски готвач през 1962 г. Томас използва парите, спечелени там, за да инвестира и е поставен на ръководна длъжност над четири ресторанта KFC, който в този момент вървят надолу. Той забелязва, че един от проблемите с KFC, както и на всички заведения за бързо хранене по онова време, е че менютата са твърде сложни.

Заедно с полковник Сандърс опростяват драстично менютата в KFC, като се фокусира върху няколко, избрани ястия.

И идеята им проработва.

И скоро бизнесът процъфтява, а други вериги за бързо хранене бързо възприемат същия подход, който все още е често срещан и до днес.