Когато пътнически самолет беше свален от съветски Су-15
Много преди GPS системите да започнат да работят, както и много преди летателните курсове да станат значително по-изчистени, гражданската авиация осъзнава, че е единствената птица в небето, която не може да се защитава. По време на Студената война, когато и двете велики сили се страхуват от новата технология и най-вече от изтичането на данни, пазенето на въздушното пространство се оказва особено приоритет. Преминаващите пилоти над Съветския съюз винаги са особено внимателни, но страхът от разузнаване и шпионски полети, е само една част от потенциалните заплахи. На 20-21 април 1978 г. Южнокорейската авиолиния KAL 902 изчезва от радарите по време на полярен полет от Париж до Сеул. По план пилотите на КАЛ 902 е трябвало да кацнат в Анкоридж, Аляска за презареждане и след това да се отправят в посока Южна Корея.
Единственият проблем е, че някъде в средата на полета, радарите губят всякакъв сигнал със самолета. Когато американските консули задават въпроса, отговорът е да се обърнат директно към Москва. На борда на пътническия самолет присъстват 97 души – повечето са японци и корейци, а едва 16 души са американци. Пилотите Ким Чанг Кюй ще лети за първи път по полярния маршрут, докато неговият навигатор Лии Кун Шик е правил този полет над 120 пъти. Господата се качват и на сравнително по-стар Боинг 707, вместо сравнително по-новите самолети, използвани за по-дълги маршрути.
Издигайки се на правилната височина, както и при нормалната скорост за полет – 864 км/ч, пилотите се подготвят за дълъг маршрут по северната линия на света. Преминават Великобритания, Фарьорските острови , виждат бреговете на Гренландия и малко след това, когато радарните системи нямат толкова много обхват, пилотите трябва да разчитат на морално остарялата система и някои тайни ритуали за навигиране. 5 часа и 21 минути от 9-часовия полет до Анкоридж, навигаторът съобщава, че се намират близо до Канадска военна база, която е вдигната по тревога. По план пилотът трябвало просто да заобиколи въпросната точка на интерес и вместо да се насочи на север, прави странен завой на изток и започва да се движи над Баренцово море.
Според данните на пилотите, най-вероятно са успели да навлязат в съветското въздушно пространство над Мурманск, като правят бавни преходи ту във Финландия, ту в СССР. Едва след като осъзнали, че най-вероятно самолетът се е отклонил много сериозно от курса, започват да правят многократни опити, за да се свършат с база или близък радар. Всеки опит останал без резултат. Радиото също било извън строя. Пилотите са сигурни, че прелитат над добре осветен град, но така и не разбират каква е тяхната локация. В един момент помощник-пилотът забелязва, че около Боинг-а летят изтребители, горе-долу на същата височина и със същата скорост.
Макар и да е малко трудно, самолетите разполагат със звезда като маркер, която трябва много точно да подскаже на летците къде точно се намират. Двете версии се различават и до днес. Съветските пилотите се опитват с жестове да накарат пилота да се приземи, в продължение на 20 минути правят разнообразни опити да влязат във връзка с пътническия самолет, но без никакъв успех. Корейските пилоти твърдят, че са направили същото и понеже било доста тъмно, така и не могли да видят какво се опитват да направят руските пилоти и какво им показват.
По протокол, корейците трябвало да се свържат на установените извънредни канали, но не получили отговор. По думите на първия пилот, веднага след като изтребителите се доближили до него, той активира навигационните светлини. Опитва се да се спусне, за да докаже, че е разбрал къде се намира. Освен това става ясно, че по протокол, изтребителите трябвало да го доближат от лявата страна, а не от дясната. Стюардесите, които вече подготвяли храната за закуска, също забелязват, че два бойни самолета са минали близо до прозорците.
Когато самолетът започнал да се снижава, бойният Су-15 пуска две ракети. Първата пропуска, но втората успява да удари върха на лявото крило. Парчетата проникват в пасажерското отделение и костват живота на двама души, ранени са още 4-ма. Налягането в кабината пада и пилотът няма друг избор, освен да започне да се спуска, стопявайки стотици метри за секунда. На по-ниска височина става ясно, че самолетът тегли рязко на една страна, но поне може да се контролира. Екипажът се оглежда за пореден път за руските изтребители с надеждата, че ще бъде ескортиран до писта, но те са изчезнали. По думите на летецът от втория Су-15, той до последно се е опитвал да отведе пътническия самолет до безопасна писта, но корейците така и не го последвали.
Снимка: By http://www.dodmedia.osd.mil (photo DN-ST-89-08430 – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1897634
По думите на пасажерите на КАЛ 902, полетът продължил до първите слънчеви лъчи. Пилотите започват да изхвърлят горивото и забелязват редица замръзнали езера. Те са достатъчно големи, за да може Боинг-ът да се плъзне по тях, а и самият пилот искал да избере място до близко село, за да има кой да помогне. Първото езеро има електроразпределителни кабели, второто има остров в средата, който може да причини допълнителни щети. На третия опит намират достатъчно голямо място, за да се опитат да кацнат. По-късно дори съветските експерти ще кажат, че изпълнената маневра е повече от впечатляваща. Боинг-ът се плъзва по повърхността на езерото Корпяври, локализирано на около 150-160 километра от границите на Финландия.
В следващите минути пристига местната милиция, както и хора от близкото село. Униформените запечатват самолета и не позволяват на никой да го напусне. Освен това, милиционери решават да си запалят огън близо до счупеното крило и точно там да изстрелват сигнални ракети. Ким и Лии няколко пъти се опитват да им обяснят, че това не е правилното място, особено след като все още изтича керосин. Скоро идва и редовната армия, всички пасажери са натоварени, заедно с пилота и са изпратени в най-близкия град, на около 500 километра от Ленинград. Настанени във военен хотел, повечето се радват на добро отношение. Пилотът, вторият пилот и навигаторът са разделени от останалите гости и изпратени на разпит.
Навигаторът е разпитан от човек, който владее корейски и е изпратен директно от Москва, пилотите нямат подобна чест и преводач на разговора е човек, който се представя на учител по английски. На следващия ден целият екипаж, заедно с пасажерите, получават официално информация, че ще бъдат освободени и ще летят до Мурманск, където ги очаква евакуационен полет. Двамата пилоти ще останат и ще бъдат съдени. Световните новинарски емисии продължават да съобщават, че няма никаква информация за случващото се. Съветските журналисти съобщават, че са съпричастни и ще помогнат с каквото могат. Малко по-късно от Москва е изпратено съобщение, че въпросният самолет е паднал близо до съветската граница. Добавят само, че няколко пасажера са били убити и ранени по време на катастрофата. Всички американци са били изпратени в консулството и ще бъдат скоро освободени.
На 22 април Боинг 727 от Западен Берлин е изпратен към Ленинград, където трябва да натовари всички оцелели. По пътя си Москва позволява на пътническия самолет да продължи напред, макар и самата зона да е забранена за всеки западен самолет – без значение дали говорим за пътнически или не. Малко по-късно от САЩ автоматично съобщават, че самолетът не е кацнал аварийно, не е изпитал някакви проблеми, а е бил свален от съветските ВВС. Скоро започва тежкото политическо размахване на пръсти, като всички западни страни – една след друга – смело започват да осъждат руските бойни пилоти.
Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=39177496
Очаквано и руските власти приемат курса на защита. В Токио, съветските официали съобщават, че нямат никакво намерение да освободят всички от въпросния полет. Руската информационна агенция „ТАСС“, както и Външно министерство съобщават, че започват разследване. Проблемите продължават с факта, че властите отказват да споделят детайли за свалянето на самолета, не предоставят и черната му кутия. Според тях, екипажът и всички останали на борда, са били пияни и са се забавлявали. Малко след това се твърди, че този самолет е бил разузнавателен и изпратен от ЦРУ.
От Япония изпращат и трима делегата, които трябва да съдействат за освобождаването на техните граждани. Евакуационният Боинг 727 каца на летището на Ленинград и голяма част от пасажерите се товарят. Преди да излети, пилотът получава много детайлна и точна руска карта, която да следва, за да напусне съветското пространство. Според въпросните агенти, отклонението на този полет ще се смята за поредната не толкова приятна грешка, ако радарите отчетат и най-малкото отклонение. Когато пътниците започват да се товарят, японският консул, пристигнал заедно с въпросния самолет, вади и списъка с всички пътуващи на борда. За изненада установява, че двамата пилоти не са допуснати на борда и липсват. Следват още разговори, които продължават с часове. Според властите, забавянето е следствие на изясняването на фактите. Двете лица не били задържани, а били необходими за самото разследване. Дипломацията работи по всички възможни параграфи, докато отново не се стига до връзка с Москва и гаранция от Външно министерство, че и Ким и Лии ще бъдат освободени.
На 23 април, двамата нови пилоти Франсис Ричи, неговият навигатор, както и инженер от КАЛ линиите, подписват официален документ, в който се твърди, че всички пасажери и екипажа, както и починалите двама души, са налични на борда на полета. Пан Ам 727 получава разрешение да лети до Хелзинки. Веднъж щом капитанът съобщава, че са напуснали съветското въздушно пространство, пасажерите ръкопляскат. Корейските авиатори обаче остават в СССР. Според техните истории, през първите 13 часа са били подложени на сериозни разпити, а междувременно остават напълно разделени. На следващият ден ще разкажат същата история в продължение на 9 часа, а на по-следващия ще прекарат около 6 часа.
Всички показания се сравняват внимателно. И двамата пилоти ще признаят, че не е прилагано никакво насилие, но психологическият тормоз бил повече от осезаем. Агентите ги заплашвали с около 4 години затвор при фалшиви показания, а това не се смятало за много добро решение. В последният ден, двамата разбрали какво точно се опитват да направят КГБ с тях, те търсели повод, за да оневинят своите пилоти за свалянето на пътнически самолет. Постоянно били мотивирани да си признаят, че са виновни. Най-накрая решават да угодят, признават се за виновни, изпратени са за помилване пред Брежнев. На 28 април, когато всички са щастливи, СССР официално променя своята теория. Около седмица по-късно последните задържани са освободени и изпратени в Американското консулство в Ленинград.
Снимка: By Anynobody – Own work on derivative of File:GIUK_gap.png, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2905269
На 30 април излиза и окончателната версия от комитета. След като корейците се признават за виновни и в нарушаване на съветското въздушно пространство, умишлено не се подчинили на заповедите на изтребителите и в следствие на това, били свалени. Според информацията от ТАСС, отказът да изпълняват заповедите е дал свободата на руските пилоти да пуснат ракети. Корейците дори разбрали, че са получили заповедите, но не успели да последват своите домакини към въпросната база.
Едва по-късно ще бъдат разкрити и истинските причини за агресията. Руските Су-15 били пуснати след пътническия самолет, защото всички радари се активирали за непознат обект. Първият сигнал, че това е КАЛ 902, се сторил доста подозрителен, особено след като военните имали разписанието на всички пътнически полети. Веднага решили, че става въпрос за разузнавателен самолет. След като корейците преминали през някои стратегически важни точки над Мурманск и продължавали да навлизат дълбоко в територията на врага. Корейският самолет наближавал границата на Финландия, руските Су нямали друг избор, освен да го свалят.
По-късно и Александър Босов ще разкаже, че многократно е разпознал маркировките и се е опитал да спре своя колега да не стреля, особено след като е очевидна грешка. Командирът Владимир Царков нямал такива намерения, някои споделят, че в паниката е преценил, че това може да е заблуда и стрелял без разрешение от Москва. След този случай, Царков е освободен и разжалван. Когато въпросният 707 е събран от езерото и върнат обратно на компанията, инженерите установили, че вътрешността му е разкъсана и унищожена, агентите на КГБ се опитвали отчаяно да намерят шпионска камера. Пътническият самолет е нарязан на части и пренесен с хеликоптер. Днес същият маршрут продължава да се използва. Полетът 902 лети от летище Шарл Дьо Гол, преминава почти цяла Русия и каца в корейската столица.
