Китайското капково мъчение работи и до днес с леки изменения
Да измъчваш едно човешко същество е изкуство, с което се занимават някои от най-жестоките хора в света. В последните години ще открием, че виртуози в това начинание са страни като САЩ, Русия, Израел, Китай, Северна Корея и много други. Водещите в тази класация определено знаят как да накарат човек да каже дори и майчиното си мляко. Понякога измъчването може да бъде с груба сила, друг път се прибягва до отрови.
Ако попитате един експерт в тази област, той винаги ще посочи, че основната задача е измъчваният винаги да остане жив до времето, в което сподели всичко необходимо. Не трябва да забравяме, че китайците са измислили едно от най-добрите мъчения в света. През вековете всяка цивилизация и общество е стигнало до някакви заключения. Така нареченото китайско водно мъчение дори не трябва да звучи като нещо много страшно, но дали това наистина е така.
През средновековието най-често се използват остри бръсначи, въжета и уреди за причиняването на тъпа болка. Китайците нямат нужда от това. Необходима е само една кофа с вода и въжета, с които да завържат грешника. Достатъчно е върху тях да пада по една капка студена вода на лицето, челото или евентуално върху скалпа.
Поради факта, че водата може да капе с различен интензитет, жертвата винаги ще се опитва да предскаже кога ще е следващата капка. В повечето случаи никога не познават и ако това продължава 12 часа, може да бъдете сигурни, че дори сънят няма да може да дойде – паниката ще бъде в пъти по-жестока.
За съжаление се оказва, че този метод става доста популярен през Виетнамската война, както и по време на войната с терора. И не трябва да правим грешката с опита за даване – задържаният е наклонен на 20-30 градуса, поставя се кърпа на главата и започва заливане с вода. По този начин се симулира давене и са необходими няколко минути за пречупване. Въпросният метод е забранен от редица конвенции и официално се твърди, че не е редно да се използва.
Според различни данни става ясно, че САЩ са започнали и мъчения с музика, като са се спрели на творчеството на Еминем. Това обаче е друга история, защото е редно да обърнем внимание на китайското мъчение и неговото официално възникване. Според някои историци, първата проява идва към XV и XVI век от Хиполитос де Марисили. Въпросният е успешен адвокат в Болоня, който остава и до днес в официалните данни като човека, който прилага китайското мъчение в Европа.
Легендата разказва, че Марсилис бил очарован от идеята, че само една капка може да бъде унищожителна за човек. Китайците в началото са използвали този метод, за да чупят скали, а след това дошла и следващата идея – да го приложат върху хора. Първите опити и тестове са проведени във френски и немски лудници в средата на XIX век. Някои лекари допускали, че лудостта може да е следствие на физически заболявания и точно този метод може да излекува всички ментални проблеми.
Вярата е, че когато има твърде много кръв в главата, пациентът полудява, следователно капките може да го редуцират напълно или да поддържат някакъв баланс. Самото лечение по-късно ще се приложи и при заболявания като безсъние и главоболие. Не си правете илюзията, никога не се е достигнало до излекуван пациент, а само до полудял такъв. В лудницата никой няма да забележи това, но във всеки друг случай е сигурно, че има още един пациент, който губи своя разум.
Макар и да съществува много по-рано, официалното признание и разпознаване като китайско мъчение ще бъде записано за първи път през 1892 г. в публичния лексикон. Хари Худини ще го популяризира много по-късно. През 1911 г. той ще създаде така наречения резервоар за вода и ще го нарече китайска клетка за мъчения. С поставени окови, той ще бъде спуснат във водата. След като завесите бъдат спуснати, Худини успява да избяга. Трикът е тестван за първи път на 21 септември 1912 г. в Берлин.
След този илюзионист, други също ще използват китайското мъчение, за да печелят популярност. В началото на XX век това ще бъде официален метод за воденето на разпит. Американските войници са използвали това мъчение първо във Филипините, а след това и във Виетнам. Въпросът в много отношения е дали този метод наистина е давал резултат. До днес има много дебати по темата.
Телевизионното предаване MythBusters започва да разследва. Адам Савидж ще признае, че методът действа, но в много случаи се смята, че по-скоро оковите тормозят човека, отколкото самата вода. Едва по-късно се твърди, че интензитетът на водата върху един човек може да побърква. Ако времето остане едно и също, то жертвата може да свикне и да игнорира този ефект. Според някои експерти, необходими са точно около 20 часа, за да се достигне до психологичен разпад.
Никой не може да потвърди дали това е азиатски метод за терор и дали е дело на самите китайци, защото се популяризира едва в средновековието. Странното е, че днес дори тези методи се одобряват и стават все по-жестоки и по-жестоки.
