Когато римляните за пръв път навлизат на Британските острови, те откриват земя, управлявана от кралици-войни и други високопоставени жени – или поне така Юлий Цезар и други свидетели описват ситуацията. И докато съвременните историци са склонни да не вярват на подобни древноримски разкази като ги смятат за преувеличени и неточни, нов анализ на ДНК на 2000 години показва, че жените наистина са били главните в праисторическа Британия.
Идеята, че тези древни общества може да са се въртели около жените, е била подкрепена по-рано от находки в келтски гробища в Дорсет, Южна Англия, където племе, известно като дуротриги, е живяло приблизително от 100 г. пр. н. е. до 100 г. сл. н. е. На тези места женските погребения обикновено са най-богати на предмети, което предполага, че жените може да са заемали високи политически, военни и социални позиции.
Въз основа на тези предишни открития изследователите вече са секвенирали ДНК на 55 души от дуротригското погребение в Уинтърборн Кингстън, както и на още двама от други близки гробища. За да добият представа за това как са били структурирани тези древни общества, авторите на изследването анализират нивата на разнообразие в митохондриалната ДНК – която се наследява само от майката – както и в Y хромозомата, която се предава пък от баща на син.
Тези две части от генома могат да се използват за проследяване на майчиното и бащиното родословие на даден човек и разкриват, че повече от 2/3 от погребаните в Уинтърборн Кингстън произхождат от една-единствена, неизвестна ни досега майчина линия.
„Реконструирахме родословно дърво с много различни разклонения и установихме, че повечето членове проследяват майчината си линия до една-единствена жена, която би трябвало да е живяла преди векове“, обяснява авторът на изследването д-р Лара Касиди в изявление. „За разлика от тях, връзки между тях по бащина линия почти липсват“, за което свидетелстват високите нива на Y-хромозомно разнообразие сред мъжете в гробището. Подобна констатация предполага, че всички тези мъже са дошли от други места, докато жените са били местни.
„Това ни подсказва, че при сключване на брак съпрузите са се местили, за да се присъединят към общностите на своите съпруги, като земята може да се предава по женска линия“, казва Касиди. Подобна схема е известна като матрилокалност и е в контраст с патрилокалните общества, които досега се приемаха за норма през по-голямата част от праисторията.
Този дуротриг бил погребан с бижута, включително амулет, изобразяващ военна победа.
„За първи път този тип система е документирана в европейската праистория и тя предсказва социално и политическо овластяване на жените“, добавя Касиди. „Това е сравнително рядко срещано явление в съвременните общества, но може би невинаги е било така“.
Чудейки се колко широко разпространени може да са били обществата на този принцип в древния свят, изследователите след това проучват геномите на индивиди от 156 гробища в Европа, обхващащи периода от неолита до желязната епоха. И, удивително, откриват доказателства за матрилокалност в шест различни обекта, всички от желязната епоха в Англия.
„В цяла Британия видяхме гробища, в които повечето индивиди са произлезли по майчина линия от малък набор от предци жени“, обяснява авторът на изследването професор Дан Брадли. „В Йоркшир, например, има една доминираща матрилна линия през 400 г. пр. Хр. За наша изненада това явно е било широко разпространено явление с дълбоки корени на острова“.
Като завършват кръга, изследователите казват, че техните открития дават вяра на историите, разказвани от Юлий Цезар и други римски автори. Според тези сведения най-ранните британски владетели са били жени, включително легендарните кралици-войни Будика и Картимандуа, които през I в. сл. н. е. са ступали значително количество римляни.
„Предполага се, че римляните са преувеличили свободолюбивото поведение на британските жени, за да създадат представа за едно необуздано общество“, обяснява ръководителят на разкопките д-р Майлс Ръсел. „Но археологията, а сега и генетиката, показват, че жените са имали влияние в много сфери на живота през желязната епоха.“