Капитолия е била нападана и преди
Tълпата, която нахлу в сградата на Конгреса миналата сряда, се присъединява към редиците на още няколко групи с политически мотиви, които успешно правят същото. Сега ще разгледаме няколко от тези случаи на координирано политическо насилие срещу Капитолия.
1814: Британците изгарят Капитолия
Пламъци изскачат от недовършените останки на Капитолия на САЩ на 24 август 1814 г. Британските сили подпалват сградата, Белия дом и голяма част от Вашингтон, за да отмъстят за изгарянето на канадската столица Йорк предната година. Великобритания и нейната млада бивша колония са въвлечени във Войната от 1812 г. – конфликт, който се разпалва (наред с други причини) заради практиката на Кралския флот да „привиква“ американските войници на британска служба, като ги определя неправилно за британски поданици.
По това време в сградата на Капитолия се помещават Сенатът, Върховният съд и Библиотеката на Конгреса. Британските сили изгарят около 3000 книги от колекцията в Библиотеката и натрупват мебели в камарата на Върховния съд, от които правят огромен огън. Сградата на Капитолия все още е в процес на изграждане и все още няма известния си купол.
Случайно природата спасява ситуацията. Огромна буря, вероятно торнадо, предизвикано от жегата на предния ден, удря Вашингтон и потушава пожарите
1954: Пуерторикански националисти откриват огън
На 1 март 1954 г. сутринта Лолита Леброн, Рафаел Кансел Миранда, Андрес Фигероа Кордеро и Ървинг Флорес Родригес се качват на влак от Ню Йорк до Вашингтон, окръг Колумбия. Групата влиза в сградата със скрити пистолети и отива до галерията с изглед към заседанието на Конгреса.
Около 14:30 ч. Леброн извиква „Независимостта за Пуерто Рико“ и групата започва да стреля безразборно по депутатите. Те успяват да ранят петима конгресмени, преди да бъдат надвити от посетители и полицаи.
Групата проектира атаката си, за да привлече внимание към каузата за независимостта на Пуерто Рико. Тяхната жалба датира от испано-американската война, когато през 1898 г. САЩ нахлуват в държавата и я подчиняват на своя парламент, но не счита гражданите й за пълноправни американци. Дори след като пуерториканците получават гражданство през 1917 г., територията все още няма представителство в Конгреса и има малка политическа автономия. Повече от век американски империализъм и неговото неблагоприятно въздействие карат някои пуерториканци, като тези националисти, да залюбят идеята, че тяхната територия трябва да бъде напълно независима от американското управление.
1983: Крайно леви екстремисти бомбардират Сенатската камара
Леви групировки са атакували Капитолия директно и преди: През март 1971 г., например, членовете на екстремистката група Уедър Ъндърграунд пускат бомба в баня от сенатската страна на Капитолия като обаче не нанасят вреда на никого.
Но най-сериозната терористична атака се случва десетилетие по-късно, когато група жени сформира комунистическата организация 19 май (M19). Малко преди 23 часа на 7 ноември 1983 г. неин член се обажда в Капитолия, за да съобщи, че бомба е на път да експлодира.
Минути по-късно M19 детонира взривното устройство в северното крило на Капитолия, което прави дупка през стена и събаря вратата на кабинета на лидера на мнозинството от Сената. За щастие районът вече е празен и никой не е ранен, но нападението причинява щети на стойност 250 000 долара и унищожава портрет на Даниел Уебстър.
Членовете на М19 осъществяват атаката в знак на протест срещу участието на американските военни в Гренада и Ливан. Като цяло групата твърди, че насилието е необходим компонент в борбата за „революционен антиимпериализъм“ и членовете му ще продължат да бомбардират други високопоставени сгради като офиса на ФБР. По-късно някои от замесените жени са арестувани и обвинени с продължителни присъди.
Историкът Уилям Розенау, който написва книга за атентатите, казва на Лила Тулин от Smithsonian миналата година, че М19 е единствената документирана терористична група, управлявана изцяло от жени. Те са „група от по същество хора от средната класа, добре образовани, бели, които по същество минават от антивоенни протести и протести за граждански права към тероризъм“.
Росенау добави, че според него хората трябва да са предпазливи, когато сравняват войнстващи леви организации от 70-те години с екстремизма на всички политически ивици днес. „Историческият контекст е абсолютно важен. Ние слагаме всичкия тероризъм в един кюп, като групи, които са толкова различни, като Студенти за демократично общество, Ал Кайда, Фракция на Червената армия, Аум Шинрикьо, но всички те са продукти на определени времена и определени места. Важното е просто да осъзнаем, че има някои прилики, но това са много различни периоди във времето,а всеки период е уникален.“
