Как ЦРУ елиминира Рафаел Трухильо – диктаторът на Доминиканската република

| от |

В периода между 1959 и 1961 г. САЩ се фокусира върху двама от най-големите, харизматични, безскрупулни и агресивни владетели в региона на Карибите. Фидел Кастро е едната цел на ЦРУ, а другата е владетелят на Доминиканската република – Рафаел Трухильо. В рамките на две години, САЩ ангажира най-добрите си агенти от ЦРУ, за да намерят план за премахването и на двамата. По отношение на Кастро, ЦРУ няма правилен отговор и реално се проваля във всяка една схема. Изпратената „агентка“ от агенцията е готова да пристане на Фидел и ще бъде любовница за определен срок от време. Изпратена е американската мафия, която да се разправи с Фидел, но отново се срещат проблеми.

По отношение на Рафаел Трухильо, агенцията предприема нови методи. Изпращат се оръжия и муниции, търсят се хора, които искат да премахнат диктатора и други партньори. Конспираторите ще дадат всичко от себе си, за да променят курса на страната си и понякога късмет се усмихва на тяхна страна.

В годините след установяването на доктрината Монро през 1823 г. американският президент Джеймс Монро ще смята Карибите за така нареченото „Американско езеро“, описвайки я като необходим елемент за защита. С помощта на малко повече сила, останалите европейски сили не успяват да сложат ръка на територията, докато съдбата на Латинска Америка се променя значително и създава някои проблеми на повечето хора.

Политическите и икономическите решения вървят в много добра посока и в началото на XX век няма никакви трусове. През 1906 г. доминиканците са приели идеята да подпишат 50-годишен договор за мир и се съгласяват с условията на американските митници. Американските пехотинци окупират страната през 1916 г. и остават в рамките на 4 години. С оттеглянето им, Трухильо ще има възможност да поведе Доминиканската Национална гвардия. Само няколко години след това ще се състезава с Хорацио Васкез – лидерът на националната партия. Изборите не вървят в правилната посока и Трухильо ще реши да използва бунтове, за да се докопа до управлението.

С вдигането на пушека се оказва, че именно той е последният оцелял и има на разположение група от крадци и насилници, наричани „44“. С пристигането на американците в Доминиканската република, Рафаел е един от войниците, които получават своето военно обучение. Борил се е срещу бунтовниците в джунглата и печели реномето на злодей. За своите началници е най-свирепото човешко същество, което някога е било част от военно подразделение.

Васкез става президент и назначава Рафаел за полковник на националната гвардия, а след това и директор на полицията, получавайки безграничната сила.

През 1930 г. започва опит за преврат с лидери като Естрела Урена, тя настоява да се проведат нормални избори, докато Трухильо е категоричен, че няма да се замесва с армията и няма да търси позиция в по-високите постове, включително като президент, неговите подчинени ще имат друга идея.

С малко повече подкрепа и военна точност, те премахват всички лидери на опозицията, нападат домовете на семействата им, отвличат журналистите от анти-Трухильо движението. Цялата наказателна акция носи повече паника и страх в жителите, отколкото всеки друг опит за насилствено отнемане на властта. С издигането на Рафаел за президент, Доминиканската република ще бъде подчинена повече от 30 години.

Следващите 3 десетилетия са обвързани с абсолютна диктатура и агресия. Всичко се прави в името на президента, слага се сериозен контрол на петролния бизнес, циментира се производството и разпределение на храните, а корупцията процъфтява. Подобна трагедия се развива и в една друга точка – Фидел Кастро вече мисли за варианти и идея за премахването на Батиста. Труфильо предлага на Батиста най-различни военни помощи, за да може Кастро да бъде спрян, но тази връзка никога не успява да се задържи.

Рафаел ще нарича своя колега „този тъп сержант“ и ще го обижда при всяка възможна ситуация, но и това не носи дивиденти. По-големият проблем е, че Кастро също не е толкова обичан. Рафаел изпраща оръжия до движенията срещу Кастро, но през 1959 г. с настъпването на новата година, Кастро повежда своите революционери и успява да сложи край на Батиста и неговите движения. Кастро няма да забрави доброжелателя си и ще върне жеста, при това много оригинално.

На 14 юни 1959 г. един самолет ще излети от Куба и ще се насочи към Доминиканската република. На борда има 225 мъже, водени от Енрике Моя и кубинеца Делико Очоа, двамата са близки приятели на Кастро и идват с една задача – да се подготвят за инвазия. На борда има дори американци, но те няма да успеят да постигнат нищо. В момента, в който колесниците докоснат горещия асфалт, армията ще очаква всички пасажери. При опит за задържане, повече от 30-40 души ще успеят да избягат.

Седмица по-късно ще се появи нова група нападатели, приближили се с помощта на яхти, ескортирани от кубински бойни лодки. Преди дори да се стигне до акостиране, доминиканците взривяват и двете лодки на парчета. Трухильо изпраща своя роден син и го кара да не се връща без плячка. В рамките на следващите седмици, всеки един от оцелелите бойци ще бъде заловен и убит по особено жесток начин. Използват ВВС на Доминикана, затворниците се качват на пасажерски самолет и след това са хвърляни от екстремна височина.

Всеки следващ опит за сваляне от власт ще се преписва на Фидел Кастро, но той самият има само един такъв, всички останали дейности са организирани от местните феодали, които не могат да търпят диктатора.

Трухильо смята да отвърне на удара и дори подготвя планове за инвазия срещу Куба. Преди да се стигне до подобни действия, консулството на островната държава ще прекрати завинаги всички дипломатични отношения. Мерките за атака идват с още проблеми, Ромуло Бетанкорт също не харесва новия лидер на Доминикана.

Ромуло е президент на Венецуела и знае кой точно го е поръчал в Хавана, когато е на почивка. Опитът за пробиване на кожата с отрова ще бъде неутрализиран. До 1960 г. Рафаел има двама противника – Кастро и Бетанкорт. Тъй като Кастро е твърде далече, Ромуло ще бъде изправен в една съвсем друга посока. По време на годишния парад на армията в Каракас, президентът е обект на атентат. Експлозия с мощност от 65 килограма тротил ще се взриви близо до ескорта му. Един човек загива, докато самият президент е само с изгаряния по ръцете.

Очевидно е за всички, че Рафаел трябва да си ходи, особено след като се опитва да се разправи с всички и се превръща в обект на по-голяма заплаха. Американският президент Айзенхауър дава зелена светлина за премахването на лидера на Доминикана и дори го описва като по-лош от Кастро.

През 1960 г. се дава зелена светлина за подпомагане на доминиканските дисиденти, които се готвят за свалянето на Трухильо и установяването на нов режим. През пролетта на същата година започва работа на американския консул, който търси имената на онези, достойни да поведат тази революция. Революционерите искат снайпери, но по онова време е трудно да се доставят. Джоузеф Фарланд предава информацията на своята страна, но мисията му изтича и трябва да предаде връзката на Хенри Диърборн, който да продължи своята мисия. Той гарантира на бунтовниците, че ще има задкулисна помощ, но не и открита помощ, както повечето са очаквали.

ЦРУ изпраща през лятото определени оръжия, но в много по-малък брой, отколкото поискания. Изпратени са 12 стерилни пушки с оптика и около 500 патрона. През август приключва официалната дипломатическа връзка между Доминикана и САЩ, посланикът остава единствената връзка за движение на армията. За съжаление посолството ще докладва, че момента за революция е почти невъзможен, а най-вероятно в бъдеще ще има опити, но точно сега е почти невъзможно. В ЦРУ пристига ново искане за изпращането на 300 пушки и пистолети, амуниции и гранати. Изпратена е дори бомба с дистанционно управление, която да реши проблемите на всички бойци.

През 1961 г. Кенеди ще поеме цялата задача и ще се координира с ЦРУ по темата. Преди издънките в Залива на прасетата, Кенеди тайно изпраща леки картечници, пистолети и карабини в Доминиканската република.

Оставени са 3 полу-автоматични М-1 карабини в посолството, точно преди да бъдат прекъснати отношенията. Те са раздадени на 31 март 1961 г. Пушките минават от ръка на ръка и накрая стигат до ръцете на Антонио де ла Маза. На 15 февруари 1961 г. ще бъдат предадени нови данни за атентата срещу Рафаел. Подземният свят посочва, че ще има рискове, но има достатъчно лидери, които биха поискали помощ от ЦРУ и разрешение за действие. Това може да се случи с малко повече оръжие.

Проблемът е, че Кенеди не иска втори неуспешен опит, особено след като Куба се е нагнетила. Направени са опити да се спре атентата, но самите революционери не искат повече да живеят с този диктатор. В края на април, посланикът изпраща спешно съобщение, че убийството на Трухильо ще бъде насрочен за първата седмица на май. Провеждат се разговори с де ла Маза, който получава въпросното оръжие.

На 30 май се дава информация от агент на бунтовниците, работещ в гаража на Трухильо. Той ще предаде информация на Маза, Салвадор Естрела, Антонио Имберт и Гарсия Гереро, че вечерта Рафаел ще ходи при своята приятелка Мона Санчез. Мъжете са събрали своите пистолети, револвери и рязани карабини, както и двете полу-автоматични пушки, които са изпратени от ЦРУ. Пътят на Трухильо минава през магистралата на Сан Кристобал. Господата завардват пътя към 8 часа вечерта.

Трухильо тръгва към 10 вечерта със своя Chevrolette. Избрана е точка на пътя, където има най-малко движение. Именно там е открит огън и 30 куршума пробиват купето на автомобила. Шофьорът на Трухильо се опитва да отговори на огъня с автомат. Тежко раненият президент се опитва да избяга от колата и се оглежда за убийците си. Де ла Маза и Имберт откриват огън и оставят диктатора без шанс да противодейства. Застрелян е на място и загива. Конспираторите товарят тялото в багажника на кола и я паркират само на няколко пресечки от американското посолство.

След убийството, всички се пръскат в различни точки на страната, опитвайки се да избягат голямото преследване, което ще започне само часове след въпросния атентат. За съжаление ще дойде време на Рамфис, който е наследил всички умения от своя син и решава да потърси убийците и да им даде необходимото. Всички са екзекутирани и превърнати в храна на акулите.

Американският консул ще отговори, че вече няма значение дали има успешен атентат или не, по-важното е да не се стигне до американците. Малко след това всички останали американски дипломати напускат Санто Доминго.

Рамфис Трухельо няма да има много сериозни успехи. До септември 1961 г. е в битка с Хуакин Балагуер. Възможността за създаване на коалиционно правителство скоро ще се превърне в протест и ще погне всички. Рамфис напуска страната си с милиони долари, ценности и други облаги, с които да живее като цар.

Следва серия от най-различни бунтове в Санто Доминго до 1965 г. Американското посолство официално предава на Вашингтон, че вече са се появили комунистически елементи, които се борят за властта. Президентът Линдън Джонсън изпраща сила от 22 хиляди американски войници за възстановяването на реда. Няма комунисти и цялата акция се осъжда сериозно от Латинска Америка. Рафаел ще бъде преследван по най-различни начини, за да не успее да се върне обратно в Доминикана и да я превърне в още една Куба.  

 
 
Коментарите са изключени за Как ЦРУ елиминира Рафаел Трухильо – диктаторът на Доминиканската република

Повече информация Виж всички