Как руски доброволец беше объркан за украински агент от Вагнер
Евгени Пригожин успя да влезе в полезрението на света, след като направи един бърз спринт до Москва, но преди да пресече финалната линия, същият реши, че е постигнал своите цели и замина в приятелски Беларус. И докато Вагнер беше обичана от почитателите на Руската федерация, редица държави не хранят топлите чувства към тях. Историята обаче показва и една малко абсурдна история за руско войник, който разкрива тъмната страна на въпросната частна компания.
Неговото име е Заруяр Тетраграматон Ар-Рахим – истинското му име е Алексей Камилов до август 2022 г. Ар-Рахим има голямото нещастие да бъде объркан за украински шпионин от последните наемници на Вагнер. А след тази среща е сигурно, че никога няма да бъде същият.
Алексей съществува до август 2022 г. и след като има инвалидност, решава да смени името си и така да заличи всички свои заболявания, за да стигне до фронта. В армията получава позивната „Грамофон“. През 2011 г. е успял да влезе окултните практики и движения и смята, че в църквата е бил роб.
Преди военната операция, Алексей/Ар-Рахим може да се представи за човек с богат трудов опит. Заемал е позиция като охранител в частна фирма, бил е ключар, майстор на въжета, шофьор на камион, но навсякъде има сериозни проблеми да намери нормална работа. Армията обещава сумата от 160 хиляди рубли или приблизително 2046 долара, които към този момент вече са много по-малко. Алексей дори искал да провери дали наистина войниците на Русия са забравили как да се бият.
Осъзнавайки, че ще замине в Бахмут, първата му мисъл е била, че ще заплаче. Не трябва да забравяме, че Алексей наистина има някакви особени ментални проблеми, защото неговото учение му дава информация в нумерологията, че това ще е войната, която трябва да сложи край на всички войни на планетата и на 21 януари 2023 г. и вече е зачислен първо в танков батальон, а след това и в 72-ра моторизирана стрелкова бригада.
Алексей дори отива при местна вещица, която да му направи магия и да освети талисман, който носи със себе си. Единственият проблем е, че благословеният боец не успява да види много от фронта и по неговите думи, проблемите и главоболията започват някъде през април 2023 г. с пристигането в Бахмут. Той и останалите войници пристигат, за да сменят силите на Вагнер. Тук идва и една интересна история, по думите на един от наемниците, договорите с министерството на отбраната е било до края на април. Трудно е да се повярва на Алексей, след като той самият показва някои притеснителни нюанси.
Личен архив: Алексей Камилов
Доброволецът е изпратен на 15 километра от Бахмут, където да поеме защитата. По негови думи, вагнеровците били тези, които дават нареждания на редовната армия.
Алексей и негови бойни другари събират муниции от къщите, които са използвани по-рано от вагнеровците и ги връщат, за да продължи войната. Войникът забелязва светлини около Бахмут и мисли, че най-вероятно това е руската артилерия и решава да се запознае с артилеристите. Алексей открива братя по оръжие, запознава се и понеже няма още радиостанция, иска да използва тази на позицията и да говори с базата.
Руските части отказват, а преди Алексей да се отдалечи и да се върне към своята позиция, един от наемниците предлага да бъде проверен. Оказва се, че музикантите не правят разлика между руснак и украинец. Поне това е мнението на Алексей, той представя своя военна карта, личен паспорт и снимка на целия си отряд на телефона. За нещастие е носил в себе плочка на украинските доброволци, която приятел от неговата част е взел за трофей.
Командирът на артилеристите иска да бъде потвърдена идентичността и от другата страна отговарят „Това е някакъв педал!“. След 10-15 минути пристигат и други бойци от Вагнер. Преди да се усети, доброволецът е качен в автобуса и изпратен в отделна посока, докато получава възпитателни удари.
Алексей е изпратен в мазето на сграда, пригодена за зала за разпит. По думите на доброволеца, вагнеровците бъркат с нож в окото му, точно в зеницата. След това поливат очите му с киселина. По-късно, когато стига в болницата, лекарите казват, че очите му са горени с химикали. Алексей разказва, че е бил горен с бензин, бит, тормозен цяла вечер и винаги е казвал едно и също при всеки разпит. Преминава през четири зали за мъчение и никой от разпитващите не се представя. В последната зала, Алексей трябва да пее руския национален химн. След това пее и съветския химн.
Последният от мъчителите осъзнава, че има много сериозна грешка. Алексей разказва, че е подписал своя договор скоро, има син на 14 години и е дошъл като доброволец. Разпитващият обяснява, че никой не е спал цяла вечер заради него и всички са го смятали за агент на Украйна. Предаден е на военна полиция и след това е върнат обратно в Русия.
Крайният резултат от запознанството е наранени бъбреци, измъкнато рамо и химически изгаряния в очите. След пореден разпит, боецът е изпратен в Москва и се лекува във военна болница. Повече не иска да чуе за фронта, макар и да има възможност да бъде записан като изчезнал. По някаква причина, Алексей не е получил дори заплатата си. И на фона на тази история, която войникът споделя свободно в Телеграм, започваме да виждаме, че има две страни на отношение между Вагнер и руската армия.
