След като Европейският съюз свали границите и позволи много свободно и безпроблемно движение между хората, можем да бъдем сигурни, че мнозина се възползваха от идеята да открият нови и интересни възможности, както за почивка, така и за работа. Границите още съществуват, дори и като формалност, ще открием табели, ще открием и маркировка, която да посочва къде точно се намираме и на чия територия се намираме.
И докато сърцето на ЕС остава Страсбург Белгия, то не трябва да забравяме, че има моменти в модерната история, когато белгийците се опитват да разширят границата си. Разбира се, казусът не е успял да постигне нови висоти като Грузия и Русия. Легендата разказва, че през нощта руските войници често местят границата в малките часове, за да разширяват територията си и така някои жители се озовават в Русия и стават жители на една друга страна.
Нещо още по-забавно е, че и в този момент на граничната бразда стоят грузински войници, които да се опитват да спрат тази практика. Едва ли можем да заявим, че Русия има нужда от малко повече територии, все пак се намира на цели два континента, но тази игра рано или късно ще повиши напрежението. Това обаче е друга тема, нека се върнем на Белгия и Франция, където е извършена териториална промяна, но не с помощта на белгийската армия и не в следствие на по-сериозен конфликт, а благодарение на един не толкова доволен фермер. Същият е успял да премине границата между Белгия и Франция и дори да вземе няколко метра от французите, докато е обработвал земята си с трактор.
Проблемът е, че един доста специален камък му пречил да направи маневрата и след няколко заобикаляния, накрая решил да го премести с греблото си на около половин метър разстояние. Не е ясно колко време Белгия е експлоатирала френската територия, но откритието е направено с помощта на историци, които се разхождали по територията, за да забележат, че камъкът, който маркира белгийската граница от 1819 г. е официално разместен.
Нито един от 10-те хиляди жителя в Еркелин не разбира, че е използвал малко повече от територията, която притежава. Не всички са и очаровани, кметът на малкото селце е заявил, че да направиш Белгия по-голяма за сметка на Франция не е особено добра идея, но пък е доволен, че е използвал малко повече от фактичната територия. Границата между двете страни е около 624 километра. Всички поставени маркировки са стари и показват примирието в Кортрейк, което се подписва около 5 години след поражението на Наполеон при битката във Ватерло.
След като ЕС прокарва идеята за шенген, повечето ограничения падат и липсата на защитни стени също изчезва. От сантиментална стойност остават само официалните исторически маркировки, но същите не се поддържат толкова много, за да може да стане ясно какво точно символизират. Премахването на границите и установяването на тази линия започна през 1985 г. и оригинално демонстрира отношения между Франция и Германия, а след това и между всички останали страни за по-лесния поток от хора и стоки.
След това Белгия, Люксембург и Нидерландия последваха примера. Около 400 милиона европейци пътуват всяка година, при това без ограничителни визи и други по-сериозни проблеми. Нека не забравяме, че точно тези малки грешки са водили до сериозни провокации. Все пак точно преминаването на гръцки войник през българската граница му носи и куршум. Официалната версия е, че войникът се опитвал да прибере кучето си, но родните архиви показват как редовно се търсила провокация, която да накара аудиторията да се включи по-сериозно в цялата мисия.
Междувременно двете страни и най-вече двата града, споделят, че ще намерят много по-мирни начини за решаването на проблема, което е повече от логично. Забележете, властите ще потърсят фермера и ще го помолят да върне камъка на мястото му, точно там, където е стоял, не се очаква да има каквито и да е глоби, стига да свърши правилно работата си. При отказ ще последва и много сериозна глоба, поне така е заявило Външното министерство на Белгия, особено след като Френско-Белгийската гранична комисия ще трябва да се активизира, а това не се е случвало от 30-те години на миналия век. Същата е отговорна за начертаването на границите на двете страни. Всичко обаче остава в името на добрата воля и желанието да се запази границата, като това не би активирало абсолютно никакви проблеми за аудиторията.
Впрочем не са малки случаите, в които обикновените граждани успяват да постигнат големи успехи в привличането на вниманието. Преди повече от 10 години, 75-годишна жена успя да спре целият интернет на Армения, използвайки само мотиката си. Делото е на Айщан Шакарян, която живее близо до столицата Тбилиси. Жената събирала метални отломки, които после предава на вторични суровини, за целта често копаела за заровени отпадъци, докато не попаднала на оптиката, която свързва почти цял Южен Кавказ и Европа. Щетата остави без интернет цялата страна в рамките на 12 часа, което най-вероятно се е отразило положително, представете си, че за един ден цялата страна остане без интернет, пътувайки обратно в тъмните векове, използвайки единственото забавление, с което можем да разполагаме в аналоговия свят – книгите.
Разбира се, Грузия и Азербайджан също не се разминали с някои проблеми, но далеч по-леки, спрямо Армения. Оказва се, че когато пристига полиция, открива старицата да копае с мотиката и изобщо да не се интересува какво точно е интернет, оптика и как работи – след като се намира в земята, най-вероятно е някой отпадък. Обикновено Армения е изложена на подобни набези в търсенето на метал, но Айщан е може би господар в създаването на интернет хаос, макар и много от жителите да остават доста благодарни – за тях това е един неочакван почивен ден.