Къде изчезна Шарън Кийн

Годината е 1960, а Шарън Кийн e отегчена домакиня в малкото градче в Мисури, където бе родена. Майка на две деца и омъжена за 6 години по-възрастен от нея мъж мормон, Кийн запълва времето си с пазаруване и извънбрачни връзки.

И тя, и съпругът й Джеймс търсят изход от своя брак, когато един ден през март същата година според съобщенията Кийн го намира мъртъв с огнестрелна рана в главата. Тя казва на полицията, че двегодишното им дете го е простреляло случайно… но месец по-късно бременната съпруга на любовника й също се оказва мъртва.

Въпреки че е оправдана и за двете убийства три пъти, Кийн ще убие отново, след като ще избяга в Мексико през 1964 г. Но само пет години по-късно ще се измъкне от мексиканския затвор, където бе държана – и оттогава никой никога няма да я види.

Към момента на писане на този текст Кийн все още се смята за един от най-дълго изчезналите престъпници в историята на Съединените щати.

Ето нейната история.

Джеймс Кийн

Убийството като бягство

Шарън Елизабет Хол е родена на 30 ноември 1939 г. в Индипендънс, Мисури. На 16 години вече е готова да избяга от малкия си град и смята, че е намерила тази възможност в лицето на 22-годишния Джеймс Кийн, студент от университета Бригъм Йънг. След като забременяват от него, двамата се женят, като Шарън приема мормонизма и ражда дъщеря им през 1957 г.

Но двойката остава в предградията и сега 20-годишната вече болезнено отегчена съпруга намира разтуха само в харченето на пари и пазаруването. А докато Джеймс работи нощни смени като електроинженер, тя също и посещава приятеля си от гимназията Джон Болдис.

До март 1960 г., изправен пред дългове и подозиращ жена си в изневярата, господин Кийн иска развод. Но неговото благочестиво мормонско семейство го скланя да „опита още един път“.

Шарън обаче също обмисля раздяла – но от съвсем различен вид.

На 19 март 1960 г. тя се обажда в полицията, след като намира съпруга си мъртъв. Тя твърди, че е била в банята около 17:30 часа. когато чула изстрел от спалнята им, след който с шок е намерила съпруга си в леглото им прострелян в тила с пистолет калибър .22, държан от дъщеря им, която в този момент е на две години и половина.

Кийн казва на полицаите, че съпругът й често е оставял малката да си играе с оръжията му – факт, потвърден от приятели и семейство. Не са извършени тестове за остатъци от огнестрелно оръжие на жената или малкото момиче и следователите в крайна сметка решават, че историята може да е истина.

Опечалената вдовица дори получава животозастрахователната полица на съпруга си от 230 000 долара.

И това можеше да е краят на всичко, ако не беше смъртта на бременната съпруга на любовника на Шарън.

Пистолет калибър .22

Още кръвопролития

С част от новите си пари, на 18 април 1960 г. Кийн купува Форд модел Тъндърбърд от женен продавач на коли на име Уолтър Джоунс. Двамата започват кратка афера, която Джоунс приключва, когато Кийн обявява, че е бременна. След това обаче, на 26 май съпругата на Джоунс Патриша – която също е бременна – мистериозно и изненадващо изчезва.

Уолтър подава сигнал до полицията и в хода на разследването става ясно, че предишния следобед Патриша се е срещнала с непозната жена, която е забелязана да чака в кола с шал на главата и големи слънчеви очила. На Джоунс му светва веднага и ядосано разпитва Кийн, която признава, че се е обадила и се е срещнала с жена му.

Заедно с по-бившия си любовник Джон Болдиз завеждат полицията до тялото на Патриша, която е убита с четири изстрела в главата, стомаха и раменете с пистолет калибър .22, като времето на смъртта й е изчислено на рано предишната вечер.

Полицията, след като открива само един куршум с този калибър на местопроизшествието, има трима най-вероятни заподозрени – Кийн, Джоунс и Болдис. Джоунс и Болдис дават писмени показания, че са се срещали с Кийн и преминават тестове с полиграф.

Разследващите знаят, че жената е последният човек, който е видял Патриша Джоунс жива и затова на 31 май я арестуват за убийство. По това време полицията я обвини и в убийството на съпруга й.

Но съдебните процеси срещу Кийн са отложени, тъй като тя ражда втората си дъщеря на 16 януари 1961 г. Процесът срещу нея започва с липсата на оръжието на убийство, въпреки че мъж, който работи с обвиняемата, признава, че е купил пистолет калибър .22 за нея в началото на май 1960 г. Но когато полицията претърсва къщата й, те откриват само празната кутия от оръжието.

През юни 1961 г., с мотива „твърде много неуточнени моменти“, изцяло мъжкото жури оправдава Кийн. След това един от заседателите дори иска автограф от нея, който тя надлежно му дава.

Ала за убийството на съпруга си тя е призната за виновна и осъдена на доживотен затвор на 11 януари 1962 г. Според съдебните документи свидетелят на обвинението Джон Болдис казва, че седмици преди убийството тя го попитала: „Би ли убил мъжа ми за 1000 долара?“, което Болдис приема „като шега“.

През март 1963 г. Върховният съд обаче отменя присъдата, нареждайки нов процес, който се проваля, а след това и трети, който също се проваля. С платена гаранция от $25 000, Кийн заминава за Мексико Сити през септември 1964 г., влизайки в страната под името Жанет Пуглиезе.

Докато може да пътува законно, тя няма писмено разрешение от властите да напуска САЩ, което я прави издирван престъпник.

Шарън в мексикански затвор

Изчезване в Мексико

На 18 септември 1964 г. Шарън влиза в бара на хотел Дел Прадо, където се среща с американския гражданин, роден в Мексико, Франциско Ордонес, и след малко се озовава в мотелската му стая, уж за да разглеждат снимки.

Там Кийн отхвърля интимните предложенията на Ордонес и го прострелва два пъти в гърдите „само за да го изплаши“. Един служител на мотела, който чува изстрелите, също е прострелян от бегълката, когато влиза в стаята. Тя се заключва вътре, но по-късно е арестувана, а в съда казва, че е стреляла при самоотбрана.

Мексиканската полиция обаче смята друго – че става въпрос за обир, който е тръгнал в грешна посока.

Твърди се, че по време на разпита жената казва на служител на американското посолство, че е стреляла по мъже и преди и й се е разминавало. При претърсване на хотелската й стая са намерени пистолет калибър 22, с който вероятно е била убита и Патриша Джоунс.

Въпреки че балистичните тестове съвпадат с тези от процеса й от 1961 г., Кийн не може да бъде обвинена за убийството на Джоунс, тъй като вече е била оправдана. И понеже е в мексиканския арест, тя пропуска четвъртият опит за дело за убийството на съпруга си – което довежда до заповед за ареста й.

Осъдена за убийството на Ордонес на 18 октомври 1965 г., Кийн получава прякора „La Pistolera“ от мексиканската преса. С присъда от 13 години в женския затвор Изтапалапа, изглежда, че това е краят на историята й…

Но на 7 декември 1969 г. Кийн пропуска рутинна вечерна поименна проверка. Когато пропуска и втората, отсъствието й е официално отбелязано. По това време обаче в затвора има необичайно прекъсване на тока и на служителите им отнема няколко часа, за да докладват на полицията за изчезването.

Проведено е широкомащабно издирване на Шарън Кийн, но тя никога не е намерена, видяна или чута отново.

Днес, повече от 50 години по-късно, Шарън е човекът с най-дълго неизпълнената заповед за арест за убийство в историята на Канзас Сити, Мисури – и една от най-дълго неизпълнените заповеди за арест в американската история. Ако все още е жива, тя ще е на 83 години.