Историята на средновековното устройство за изтезания, което разтяга жертвите си до смърт

| от |

Първоначално се смята, че устройството се е използвало в древността, но сега то най-често се свързва със средновековието. И въпреки че това е период, в който екзекуторите са особено креативни – и все по-жестоки с напредването на анатомичните им познания – в своите наказания, тази машина блести с особено обаяние за тях.

Тя се състои от дървена рамка, върху която се полага жертвата, а ръцете и краката й се завързват за за два валяка, съответно един отгоре и един отдолу, след което тя се разтяга, докато мускулите й се скъсат или се опънат толкова, че вече не могат да се използват.

Но противно на общоприетото схващане, това мъчение не изчезва през 15 век. Всъщност, различни негови форми се появяват в различни страни по света – и се твърди, че са били използвани във Великобритания чак до 17 век.

Torture rack

Как работи устройството

То се състои от правоъгълна рамка, повдигната съвсем леко над земята, и на пръв поглед изглежда много като легло. Но на втори поглед се разкрива много по-зловещата му композиция.

Рамката има по една ролка в долния и горния край, към която се приковават китките и глезените на жертвата. Веднъж завързано, тялото на жертвата се разтяга до неознаваемост, често с много бавно темпото, за да се окаже по-голям натиск върху раменете, ръцете, краката, гърба и бедрата на клетника.

В крайна сметка екзекуторът може да избере да разтегне крайниците, докато ставите започнат да пукат и в крайна сметка така да се изкълчат завинаги. Мускулите също се разтягат до степен на неефективност.

А докато жертвата е така удобно прикована и не може да се движи, това дава възможност за различни други мъчения. От изваждането на ноктите й до горенето й със свещи и намушкване на шипове в гръбнака й… Жертвите, които са имали „щастието“ да претърпят тези изтезания, често не са оцелявали.

А малцината, които успяват да си тръгнат живи, са неспособни да движат ръцете и краката си до края на живота си.

Томас де Торквемада

Произход и известни употреби на зловещия инструмент

Историците смятат, че най-примитивната му форма произхожда от древна Гърция. Херострат, подпалвач, спечелил слава през 4 век пр. н. е. с подпалването на втория храм на Артемида, е демонстративно и позорно измъчван с него до смърт.

Историците отбелязват също, че древните гърци вероятно са използвали машината, за да изтезават хора, които са поробили, както и не-гърци. Древният римски историк Тацит също разказва история, в която император Нерон я използва върху жена на име Епихарис*** в напразен опит да получи информация от нея. Опитите на Нерон обаче са неуспешни, тъй като Епихарис предпочита да се удуши, отколкото да даде каквато и да е информация.

Уреда за изтезания във формата му, в която го познават съвременните историци, е въведен от Джон Холанд, вторият херцог на Ексетър, през 1420 г. Херцогът, който е бил полицай на Лондонската кула, е известен с това, че го използва за измъчване на жени. Което спечелва прякора на машината – „Дъщерята на херцога на Ексетър“.

Херцогът позорно използва устройството върху протестантката Света Ан Аскю и католическия мъченик Никълъс Оуен. Твърди се, че Аскю е била толкова разтегната, че е трябвало да бъде носена към екзекуцията си. Дори Гай Фоукс – от прословутия Барутен заговор от 5 ноември 1605 г. – също се смята, че пада жертва на изтезателния инструмент.

Но сред най-известните предполагаеми жертви на това устройство е Уилям Уолъс, шотландският бунтовник, който вдъхновява „Смело сърце“ с Мел Гибсън. Наистина, Уолъс срещна особено ужасяващ край, тъй като след като е разтегнат, той е публично кастриран като гениталиите му са изгорени пред него, а след това е и изкормен пред тълпа зяпачи.

Уредът популярно става любим на Испанската инквизиция – католическа организация, която принуждава всички в Европа и нейните територии да приемат католицизма, често с изключителна жестокост. Наистина, Торквемада, прочутият мъчител на инквизицията, е известен с това, че предпочита „поторо“ или „машинат за разтягане“.

Girls in stocks at Turku Medieval market 2015

Стълб на позора

Пенсиониране на устройството в модерната епоха

Дали зенитът на устройството е бил през 17 век или не, остава спор, въпреки че се твърди, че през 1697 г. във Великобритания един майстор на сребро е бил заплашен с мъчения, след като е обвинен в убийство. Освен това в Русия през 18 век се твърди, че е използвана модифицирана версия на инструмента, на която жертвите се окачват вертикално.

Но няма съмнение, че то не е нищо друго освен брутално. Като се има предвид Осмата поправка на Съединените щати, която забранява жестоките и необичайни наказания, може би не е изненадващо, че този метод на изтезание не е достигнал до „колониите“, въпреки че други – като т. нар. позорен стълб, дървена рамка с дупки за главата и ръцете – все пак достигат и отвъд океана.

През 1708 г. Великобритания официално забранява изтезанията като част от Закона за предателството. Но това, което може би е изненадващо, е, че самото наказание не е официално забранено в световен мащаб, докато Обединените нации не провеждат конвенция срещу изтезанията и други жестоки, нечовешки или унизителни наказания… през 1984 г.

Чак тогава всички участващи държави се споразумяват, че няма да участват в „други актове на жестоко, нечовешко или унизително наказание, които не представляват изтезание, както е дефинирано в член I, когато такива действия са извършени от или по подбуда или с изричното или мълчаливо съгласие на държавен служител или друго лице, действащо в официално качество.“

Така че, докато самото устройство не е назована поименно на тази среща, вероятно предвид ужасяващия му в креативно отношение характер, е било в умовете на хората, композирали забраната.

__________________

*** Епихарис е смята на за основен член на т. нар. Заговор на Пизон – конспирация през 65 г., начело на която е Гай Калпурний Пизон, целяща да свали римския император Нерон от власт.

 
 
Коментарите са изключени за Историята на средновековното устройство за изтезания, което разтяга жертвите си до смърт

Повече информация Виж всички