Има ли херпесът нещо общо с гените

Съжаляваме, но най-вероятно имате херпес. Добрата новина, ако решите да гледате на нещата по този начин, е, че сте в един наистина многочленен клуб; смята се, че над 3 милиарда души по света са носители на вируса на херпес симплекс тип 1 (HSV-1), което означава, че голяма част от тях са твърде добре запознати с неприятното изтръпване, което предвещава появата му.

Но като знаем, че причината е този досаден вирус, означава ли това, че гените ни не играят роля?

Какво представляват херпесите?

Тези ранички са мехури, които се образуват по лицето, най-често в областта на устните; в продължение на около 10 дни мехурът се образува, спуква се и се покрива със струпеи. Въпреки че обикновено не са опасни, раничките могат да бъдат болезнени и дразнещи. Освен това са силно заразни, поради което е жизненоважно да избягвате целувките и оралния секс, докато раната не заздравее, и да миете ръцете си, след като я докоснете.

Това е особено важно при новородени бебета и малки деца. Ако човек с активна херпесна рана целуне бебе, има вероятност да му предаде вируса, което може да доведе до животозастрашаваща инфекция поради недоразвитата му имунна система.

Но въпреки всички усилия, HSV-1 на този етап е изключително разпространен сред възрастното население, защото много хора просто не осъзнават, че го имат, и го разпространяват, без да знаят.

Какво причинява херпес?

След като веднъж се сдобием с вируса в клетките си, няма как да се отървем от него. През по-голямата част от времето той лежи в латентно състояние в нервните клетки като активирането му може да се предизвика от най-различни фактори.

Тези фактори ще бъдат различни за различните хора, но по-често срещаните са:

• Друго заболяване, нараняване или операция
• Медицинско лечение, което отслабва имунната система, като например химиотерапия при рак
• Излагане на слънце
• Стрес
• Менструация

Не при всеки носител на HSV-1 се появяват херпеси. Доскоро учените не бяха сигурни защо това е така, но сега изследванията показват, че всичко може да се дължи на гените ви.

Генетични ли са раничките?

Те не са генетични в смисъла, в който бихме могли да си представим генетично заболяване – състояния, които се предават от родителите на техните деца чрез генетични мутации, като например муковисцидоза или хемофилия. Но това не означава, че гените не играят роля.

Изследванията показват, че малцината „късметлии“, които след инфекция с HSV-1 развиват повтарящи се херпеси, имат генетично обусловени фактори, които влияят на това колко добре имунната им система може да реагира на вируса.

В писмо, публикувано в The Journal Of Infectious Disease през 2008 г., двама изследователи излагат данни, събрани десетилетие по-рано, които сочат, че генът за протеин, наречен аполипопротеин E-ɛ4 – по-често свързван с болестта на Алцхаймер – е свързан и с риска от поява на херпес.

През 2013 г. учените проверяват хиляди гени и идентифицират няколко, които помагат на имунната система да се защити от активирането на HSV-1. Така е установено, че един от тези гени, IL28b, е мутирал при пациенти, които страдат от раничките.

В друго проучване от 2014 г. е описан ген, наречен „Ген за чувствителност към харпес-1“ – който изглежда прави точно каквото пише. Незначителни вариации в последователността на този ген могат да повлияят на това дали е по-вероятно или по-малко вероятно някой да получи чести херпеси, след като е бил заразен с HSV-1.

Неотдавнашните генетични изследвания също така успяха да навлязат в историята на вируса при хората, като според едно проучване вероятно всичко е започнало с целувките.

„Нещо се е случило преди около 5 000 години, което е позволило на един щам на херпеса да изпревари всички останали – вероятно увеличаване на броя на предаванията, което би могло да бъде свързано с целуването“, обяснява един от старшите автори на изследването д-р Кристиана Шейб в тогавашно изявление.

Първата целувка при хората може да се проследи преди 4500 години, но не можем да кажем със сигурност, че нашите предци не са се натискали и преди това.

„Всъщност изследванията на бонобо и шимпанзета, най-близките живи роднини на хората, показват, че и двата вида се целуват“, казва д-р Софи Лунд Расмусен, съавтор на статия за историята на целувките, в изявление от 2023 г.

Расмусен и първият автор на статията Троелс Панк Арбьол обясняват в материала си, че колкото и чисто да е обяснението, вероятно е твърде далеч да се обвинява просто мляскането за всичките ни страдания от херпес днес.

Неудобна истина е, че почти всички ние ще бъдем изложени на HSV-1 в някакъв момент. За една част от хората, които нямат късмет, това означава цял живот да се справят с периодичната му досада – а за повечето от тях, както учените продължават да изследват, вероятно са виновни гените.