Гробището, което стана символ на греховното минало на Лондон
Първият квартал на червените фенери в Лондон е от южната страна на река Темза, в блатист и влажен район, известен като Саутуарк. Там, извън Лондон сити, таверни, театри, бардаци и най-различни „развлечения“ процъфтяват през средновековната ера. Днес Южният бряг е известен с блестящи офис сгради и добре обзаведени барове и ресторанти, тъй като туристите идват да видят музея Tate в ремонтирана електроцентрала, да гледат Шекспир в театър „Globe“ и да се насладят на облагородяването на целия Южен бряг. Но тъмния част от историята на Саутуарк все още е засегната – на едно малко парче земя на ъгъла на Редкрос Уей.
Макар и ръждясали, железните порти около гробището Крос Боунс са украсени с панделки, пера, мъниста и други в памет на погребаните там. Плакет в чест на „Мъртвите аутсайдери“ е сложен през 2006 г. като това е по-постоянна версия на табела, за която се твърди, че първоначално е поставена на портите от група лондончани през 1998 г.
Връзката на Саутуарк с проституцията е още от 1 век сл. Хр., когато нахлуващите римски войници използват района за база. А където има войници, има и бардаци – така те действат в района от векове, през епохата на викингите и кръстоносните походи и стават особено популярни след построяването на Лондон Бридж през на 12 век, който довежда до постоянен поток от хора към таверните на района.
Саутуарк е контролиран от епископа на Уинчестър, една от най-старите, най-богатите и важни епархии в Англия. Наред с други правомощия, той има право да лицензира и облага с данъци градските проститутки, които са известни като „гъските на Уинчестър“. Да бъдеш ухапан от гъска в Уинчестър, означава да заразиш с болест, предавана по полов път, вероятно сифилис или гонорея.
Бардаците в Саутуарк – на брой между няколко и 18, в зависимост от годината – оцеляват векове наред, въпреки многократните опити на кралския трон да ги затвори. Короната също се опитва и да контролира бардаците: през 1161 г. Хенри II постановя 39 правила, известни като „Наредби за управлението на Саутварк под ръководството на епископа на Уинчестър“. Тези правила гарантират, че проститутките могат да работят на воля, но изискват всички нови работнички да бъдат регистрирани, ограничава дейността на всички по време на религиозни празници, забранява на монахини и омъжени жени да работят, забраняват ругаенето и забраняват на жените да приемат любовниците си безплатно. Наказанието за последното включва глоби, затвор и изгонване от Саутвуарк.
Въпреки че епископът на Уинчестър управлява и облага проститутките в района, християнската доктрина не разрешава те да бъдат погребани на светена земя. Първото споменаване на Крос Боунс като гробище за „гъските“ на Саутуарк, за което знаем, идва от историка на Тудор Джон Стоу, който пише в „Survey of London“ от 1598 г.: „Чувал съм за мъже от миналото с добра репутация, да казват, че на тези самотни жени са им забранени обредите на църквата, докато продължат с греховния живот, и са лишени от християнски погребения, ако не се покаят преди смъртта си. И затова си имаше специален парцел, наречен Църквата на самотната жена, отделен за тях далеч от енорийската църква.“
Бардаците затварят през 17 век и до зората на викторианската епоха Саутуарк вече е един от най-лошите бедняшки квартали в Лондон, пълен с престъпност и холера, място, на което дори полицията се страхува да стъпи. Крос Боунс е преустановен в гробище за бедняци, което да обслужва енорията Свети Спасител. През 1833 г. антикварят Уилям Тейлър пише: „На ъгъла на улица Редкрос има гробище, известно като Крос Боунс, наричано по-рано Гробището на неженените жени, за което се твърди, че е използвано именно за тази цел.“ Жителите на района, които и без това водят мизерни животи, понасят злоупотреби дори след смъртта си: Крос Боунс е любимо място за крадците на трупове, които разкопаха пресните гробове и продаваха намереното за употреба в часовете по анатомия в близката болница както и на на други места.
След като обществеността се оплаква, че пренаселеното гробище е заплаха за общественото здраве и благоприличие, Крос Боунс е затворен през 1853 г. с мотива, че е „напълно препълнен с мъртви“. В писмо от 1832 г. от енорийските власти е отбелязано, че земята е „толкова пълна с ковчези, че е следващите трябва да се заравят на метър от повърхността“ и че „ароматите са толкова ужасни, че се страхуваме последствията да не са много вредни за околният квартал.“ (По онова време хората смятат неприятни миризми в града за причината за епидемията от холера в града. Истинският виновник, водоснабдяването, е открит по-късно.)
