Френският статистик и създаването на криминологията
Едва ли има човек, който да не е обръщал внимание на детективите, разследванията и опитите на хора да върнат времето с толкова сериозна точност, че да пресъздадат извършването на престъпления, често такива с фатален край. Благодарение на Холивуд и огромното количество трилъри, които се насочват в тази посока, можем веднага да забележим огромното количество измислени герои, както и много, вдъхновени от истински персонажи, за създаването на един жанр, оценяващ се на милиони долари днес.
Детективската работа невинаги е била на такава висота и мнозина са работили върху разширяването на влиянието, разработването на нови методи. В края на XIX век, Шерлок Холмс е на върха и се смята не само за съвършения детектив, но и за човек, който има най-точното око в разследванията. Холмс е един от много специалните литературни герои, може би съвършения човек за Артър Конан Дойл, но дори и той ще признае, че неговият герой е едва „вторият най-добър в Европа“.
Тогава идва и по-важният въпрос: кой е първият? Оказва се, че него ще открием във Франция и за разлика от литературния герой, въпросният герой е истински. Говорим за един специален човек в лицето на Алфонс Бертийон. За него Дойл ще сподели, че има прецизен мозък, отдаден на науката и неговата работа винаги трябва да се смята за съвършена. Във времето на своята практика, Алфонс не само задминава Холмс, но и успява да промени завинаги криминологията като наука. Благодарение на него, днес се справят снимки на заподозрените, фотографира се престъплението и провежда сам различни видове изследвания, които в последствие стават основна практика. И най-важното е, че Бертийон няма аналог във времето на кариерата си.
Алфонс дори прави собствено досие, за да обясни на колегите си как трябва да работят.
Защо детективите не могат да се справят със задачите си? Създаването на такава полицейска дивизия, започва още в началото на XIX век. Това е време, в което взимането на отпечатъци, анализ на кръвна проба и ДНК, са много далече от употреба. Преследването на престъпници също е имало своите трудности. Смяната на името е изключително лесно занимание, а външният вид може да се промени с лекота. Едва в началото на века започва да се предоставя и една нова технология – фотографията. С нея всеки може да запази образа на провинилия се и да създаде така наречените галерии. Проблемът е, че дори снимките не се подреждат, което прави работата още по-бавна. Резултатът от всичко това е една огромна бъркотия и усещането за безнаказаност.
През 1879 г. в Париж, полицейската префектура разполага с около 80 000 снимки и още около 5 милиона досиета. Всичко се картотекира по имена, за да се свали малко нивото на престъпленията. Не се спира до тук, започва събиране на лични данни, шофьорска книжка и дори взимането на отпечатъци. И точно тук идва Алфонс, един от служителите на най-ниско ниво. Неговият живот започва през 1853 г. в семейството на лекар. Скоро Алфонс се записва да изучава статистика на медицината. С годините опитомява педантиката на баща си и започва да следва неговия пример, прилагайки го в престъпния свят. Изчислявайки човешките фактори и някои основни белези, скоро започва да дава необходимите успехи във воденето на разследване.
След като е изключен от училище, Бертийон заема някои странни професии, които баща му успява да уреди, като последната е работа в полицейското управление през 1879 г. 26-годишният мъж вече работи в стаята със записките, гледайки десетки хиляди фотографии и милиони досиета. Още тогава разбира, че е редно да има някаква подредба и започва да се труди точно в тази посока, идентифицирайки и подреждайки всеки един престъпник по извършеното деяние, години и още много други. Статистиката започва да работи, а в правилните ръце е повече от съвършен инструмент.
Обръща се към науката и резултатите не закъсняват. Осъзнавайки, че двама престъпника нямат сходни физически черти и знае, че такава прилика се случва веднъж на милиони, започва да говори за този пропуск с началниците си, но те не му обръщат особено внимание. За да докаже точно това, започва да събира някои специфични белези, които са уникални за всеки един човек. Например размерите на главата, дължжината на ръцете и краката, дължината на пръстите и още много други. Веднъж след като влизат в каталога му, полицията започва да лови заподозрените много по-лесно и да не си губи времето с преследването на всички видове предизвикателства. Самият Алфонс най-накрая заявява, че всяка една мярка показва много ясно работата на един престъпник и внимателното наблюдение ще разкрие истината.
За първи път фотографията става основна работеща единица за детективите във Франция. Освен това решава да постави и снимка на всеки един престъпник в досието, за да може четящият да има много ясна представа за заподозрения. Днес това е най-обичайната възможна практика. И както може да се досетите, в началото всяка една институция отказва подобна помощ и е желае да приеме каквото и да било в това отношение. Мнозина се присмиват на този странен човек, който не спира да предоставя отговорите. Как ще се залови един престъпник с измерването на пръстите му. В един момент полицията дори го заплашва, че ще го изгони, ако продължи да експлоатира системата по този начин, но едва през 1883 г. решават да се вслушат в съветите му. От този момент нататък, всеки един арест в Париж е придружен със създаването на една по-специална карта с всички необходими мерки.
След това досиетата се подреждат и започва по-сериозната работа. През следващата година, Алфосн използва своята система, за да разследва случаи и да залови около 241 престъпления, които се повтарят. Този метод бил смятан за някаква форма на пророчество, а педантичните немски детективи не можели да повярват какво прави един непознат и неизвестен човек с малко повече статистика и анализаторски нюх. Поставянето на снимка в досието има и жаргонно представяне „Усмихни се за студиото на Алфонс“. И освен снимките за досиета, човекът разработва специален триножник и започва да снима всяко едно престъпление. Използва специални методи, за да покаже някои основни фактори като височина на жертвата, позициониране на пода, петна, наранявания, картина от самото действие и други. Изисква от полицаите да не влизат, преди да влезе той и да направи всички снимки.
Дори и това да е още една стъпка напред, този метод продължавал да изостава спрямо технологията и това го правило още по-труден за работа. Полицията трябва винаги да калибрира много точно своите инструменти и да разполага с трениран техник за заснемането на всичко необходимо. Самият метод не работи особено добре за детските престъпления, с годините един човек започва да расте и да променя своето тяло, но при възрастните престъпници е повече от перфектен.
По отношение на анализа на почерка и отпечатъците, французинът не бил толкова сигурен, че ще даде ефект, следователно ще видим какво следва във времето. Впрочем, ако има някаква допускана грешка, това е тази с Алфред Драйфус, именно мнението на френския детектив и проверката на почерка, изпраща войника директно в затвора. Една грешка не може да пречупи неговите професионални методи на работа, както ще забележим. И до днес Алфонс Бертийон е смятан за баща на криминологията. В началото на XX неговите методи започват да намаляват влиянието си и полицията започва да работи с помощта на пръстовите отпечатъци. Но пък човекът оставя сериозно наследство и два много важни инструмента за разкриването на престъпления.
А ако се чудите какво толкова е снимал френския инспектор, отговорът е всички онези елементи от тялото, които не могат да се променят и винаги са уникални. В това число се гледат ушите, очите, веждите, носа и още много други. Със сигурност този човек е имал много добра идея и е позволил на полицията да открива и използва колкото се може повече инструменти за разкриването на всяко злодеяние и няма как да го отречем.
Снимки: Wikipedia
