Френската подводница на конспирациите изчезва безследно преди повече от 70 години
Легендите за подводните лодки могат да се разказват с месеци, особено след като всяка една бойна подводница може да обърне хода на войната. Необходимо е просто да се даде светлина на фантазията на Жул Верн и светът се променя завинаги. Франция няма много високо присъствие по време на Втората Световна война, но съществува една подводна лодка Surcouf, която показва, че Франция не се е предала толкова лесно. Никой не знае какво се случва с нея и всеки има най-различни теории и конспирации относно нейната дейност. Изчезва преди повече от 60 години и никой повече не я вижда.
Това е подводница, която започва своята разработка в последните дни на Първата Световна война. Тя е отговор на подводниците на Немската империя и е създадена, за да може да бъде в по-сериозно противоречие на противника. Немците успяват да изградят бойни машини, които с един резервоар могат да стигнат до бреговете на САЩ, ако това се наложи. След края на Първата Световна война се налагат най-различни санкции, които осакатяват немската армия и флота в производството на други видове бойна техника.
До края на 30-те години подводниците стават един от най-важните инструменти за водене на война. Хитлер и неговата дипломация продължават да крият факта, че разработват свои системи, докато Великобритания и САЩ не се стремят към модернизиране и разработване на военни програми с нови машини. Никой не е очаквал, че ще има война, а и Япония не дава никаква индикация за подобни военни цели. Единствената военна сила, която продължава своята разработка и демонстрира иновации и доста сериозни успехи, е Франция. Те предлагат разработката на специални подводни круизъри и започват една агресивна кампания и производство на точно такива машини.
Surcouf е океанска подводница и се смята за първия и единствен круизър на Франция, който е завършен през 1927 г. и след това е официално завършен през май 1935 г.
Още с представянето си е ясно, че това е една от много съвременните и опасни бойни подводници. По онова време е и най-голямата в света – теглото е около 3404 тона при потапяне. Движи се с два дизелови двигателя от по 3800 конски сили на Sulzer и още 2 електромотора с около 1700 конски сили за подводно движение. Трябва да знаем, че повечето подводници използват нещо като шнорхел, за да доставят въздух на дизеловите двигатели, когато не са изплували на повърхността. Въпросната подводница може да измине около 10 хиляди морски мили с екипаж от 120 души.
Най-впечатляващото са оръдията – две големи артилерийски са монтирани кулата. А на мостика могат да се монтира и специален разузнавателен самолет, който да работи като радар в по-мирно време. За оръдията са предназначени около 600 снаряда за далекобойна стрелба и други видове за разстояние от 10-12 километра при по-близък бой. Подводницата разполага с помещение за около 40 военнопленника. Подводният бой не е възможен, но корабът има 6 торпедни отделения, които могат да стрелят едновременно, ако се наложи. Освен заредените, подводничарите имат още 16 за презареждане.
Името на подводницата се дава на един от най-добрите и известни мореплаватели – Робърт Суркоф. Смятан е за пират от британците, но и за страховит играч в морето. Отговорен е за пленяването на четири британски кораба, създаването на блокади и за много бързо време успява да се превърне в герой на страната си. Въпросният накрая се смята за любимец на Наполеон.
Подводницата е назначена в базата в Брест, където има отворен достъп до Атлантическия оекан. През следващите четири години прави различни маневри и прекарва времето си в открито море на повърхността. Въпреки впечатляващите си размери, инженерите откриват редица проблеми. Самата ѝ структура я прави много по-бавна и потапянията не са най-здравословното изживяване – дизеловите двигатели също не са много надеждни. Механиците откриват течове около оръдията, които така и не успяват да поправят. Потапянето отнема време от 4-5 пъти повече, отколкото при по-малките подводници. Липсата на радар я прави и уязвима за атаки от въздуха.
С падането на Франция под нацистки ботуш през 1940 г. екипажът изпада в една от най-объркващите политически ситуации. Мнозина се тревожат за семействата си във Франция и искат да се върнат, други настояват за плаване до Великобритания и предоставянето на оръжието. Капитанът дава нареждане, че всеки, който се опита да бяга, автоматично влиза в графата на дезертьорите и ще заеме място в помещението за пленници.
На 15 юни капитан Пол Мартин разбира, че германците са на път да превземат Брест в рамките на следващите 3 дена. Препоръчано е да се плава до британската база Плимот, която се намира на около 5 дена разстояние и по пътя трябва да пази бойния кораб „Париж“. На екипажът е позволено да избере дали да бъде върнат на сушата или да плава. Само 16 души решават да останат на сушата. Подводницата започва своята дейност под ново командване. Новият капитан няма много опит в плаването – мнозина са взети веднага от морското училище. Капитан е Луис Блесон.
С пристигането на подводницата в Плимут, повечето британци са на мнение, че с такива размери, този боен кораб е практически неизползваем и няма да помогне по никакъв начин. Въпреки протестите на адмирал Хортън, Чърчил настоява да се използва в мисии.
Капитанът няма боен опит, подводницата е твърде голяма и с много проблеми, но на 30 ноември 1940 г. получава нареждане да тръгне на север към друга база в Шотландия. Там се провеждат учения около две седмици – оригинално е около 8 месеца, но времето е твърде малко за подобни дейности и техники. Суркоф е изпратена към Канада, където да помага за ескортирането на транспортни кораби. Там не се очакват атаки по въздух. Пристигането в Нова Скотия става на 19 февруари 1941 г. (около 6 дена от посочения график) и там стои още месец, за да бъде ремонтирана. Има напрежение между французи и канадци, които не допускат екипажа на сушата.
На 1 април идва следващата мисия и назначение за ескорт. Подводницата е постоянно подлагана на съмнения относно своите възможности и редица капитани не я виждат като необходимата закрила. Адмирал Хортън най-накрая се изморява от постоянните подмятания и нарежда на екипажа да се върне обратно в Плимут. Пристигат на време, когато бомбите падат върху пристанището. Един французин загива по време на атаките и още 6-ма са ранени. Разузнавателният самолет също е ударен и премахнат от борда. Екипажът продължава да живее в подводницата и започва да се депресира. Изпратени са към Бермуда на 14 май и пристигат около месец по-късно.
На 30 юни е върната обратно в океана за патрулни мисии. По това време няма английски капитан, който да не вижда този плавателен кораб като потенциална жертва. По време на тези мисии се случват три електрически катастрофи, избухва пожар в контролната зала. Връща се в Бермуда с кански мъки на 20 юли. Американците виждат проблемите и предлагат пълна трансформация в Ню Хемпшир.
Подводницата тръгва на 25 юли и пристига след 3 дена в Порстмунт. Никой не знае откъде ще дойдат парите, а и екипажът вече е депресиран и се чувства силно неопитен във вражески води. Републиканците не искат да имат нищо общо с чужда подводница и продължават да нагнетяват напрежението. След кратък престой, французите имат нов капитан Блейсон. Без обещаните ремонти, корабът се връща в Халифакс на 7 декември. По време на плаването обратно, французите се срещат с норвежки танкер, който не само се изненадва от поведението на кораба, но и иска помощ. Блейсън никога не е знаел какво точно е изискването за спиране на неутрален търговски кораб. Слуховете, че тази подводница служи повече на Германия, отколкото на съюзниците, създава още повече главоболия.
Суркоф е изпратена за превземането на два малки острова Свети Пиер и Микелон. Там всичко се случва с лекота и почти без никакви жертви, но се пуска история, че французите стреляли по американски кораб и убиват двама моряци. Това продължава да се развива с невероятна скорост. Подводницата отново се връща в Бермуда на 3 февруари 1942 г. Британският адмирал сър Чарлз Кенеди-Първис ще изпрати на адмирал Хортън тайно съобщение и ще посочи, че тази подводница няма никаква стойност и практически е заплаха за французите и за всички останали.
Твърди се, че на борда няма един читав човек, който да приеме новото управление, всички били на страната на стария и премахнат капитан. Хортън връща предложение и предлага французите да заминат за френско Тахити, като там ще могат да използват големите си оръдия срещу потенциална японска инвазия. Лоялността им няма да е от значение, след като са на френска територия.
Суркоф заминава на 12 февруари за Тахити и минава пред най-натоварената зона, която гъмжи от немски подводница. Електромоторите вече не работят и французите са принудени да плават на повърхността и да използват своите дизелови двигатели. От нея не се чува нищо повече, няма никаква информация, не са подавани сигнали за помощ. Изчезва точно така, както е тръгнала от Бермуда.
Какво наистина се е случило? Има твърдение, че се е ударила в американски търговски кораб през нощта на 18 февруари. Търговският кораб Томсън Лайкс забелязва светлина, която се движи срещу тях и се опитва да завие, но вече е твърде късно. По показания на моряците, те удрят нещо стържещо. След сблъсъка следва мощна експлозия, която накланя търговския кораб. Въпреки пускането на всички светлини, няма абсолютно никакви оцелели или следи от експлозия. Според екипажа, нещо с формата на цигара е минало точно под тях, но не са могли да разберат какво точно е. Бреговата охрана записва сблъсък между два плавателни съда, в следствие на изгасени светлини – това е правилото по време на война.
Раждат се слухове, че подводницата е потопена умишлено от американци и британци. Други смятат, че е имало нацистки офицер, който е говорил прекрасно френски и се е опитал да разгадае плановете на американците, за да помогне на страната си. Британците оставили две бомби, които да се детонират в случай на подобно нападение. На 12 март 1942 г. Джей Едгар Хувър изпраща класифицирана информация, че подводницата е била потопена близо до остров Мартиник на 3 март. Някои моряци ще разказват, че е много възможно подводницата да е била торпилирана, след като е наблюдавана да зарежда немска във вражески води. Има и версия, че е носила всичкото френско злато през Бермудския триъгълник и е била нападната.
До днес няма никаква информация какво наистина се е случило с френската подводница. Години по-късно още е тема на обсъждане и мнозина не могат да разберат какво наистина се е случило. Никой не може да открие и следа от нея.
