Фармацията, която пристрасти САЩ към опиум и хероин
През 1995 г. братята Реймънд и Мортимър Саклър са наградени от английската кралица Елизабет II в чест на техните „професионализма, хуманността и изследванията“. До този момент подобна награда се дава на хора, които са успели със своите качества да подобрят значително света. В списъка с наградени присъстват Майка Тереза, Джей Едгар Хувър и Боно. С какво са допринесли двамата братя? В годината на тяхното награждаване, фармацефтичната им компания Пърдю получава одобрение от Агенцията по храните и лекарствата (американска институция за контрол на качеството и безопасността), за производството на ново лекарство – оксикодон.
Мнозина смятат това лекарство за иновативно болкоуспокояващо, което ще промени изцяло посоката на фармацията и ще даде много по-добър и качествен живот на потребителите. Разбира се, много по-късно ще потекат и обвиненията, поради простата причина, че оксикодонът причинява опиумно пристрастяване и много често потребителят може да вземе свръхдоза. В САЩ тази епидемия е изключително тежка, а поради големият успех Пърдю изнася лекарството и за много други страни. Когато разкритията излизат на бял свят, медикаментът се изтегля много бързо и наркозависимите се принуждават да търсят други алтернативи, засилвайки значително смъртността по целия свят.
Съдът започва да изпраща призовки за стотици дела, които обвиняват фармацията за съсипването на семейства, задават се много тежки въпроси на здравната организация. Историята обаче не може да нарече тяхното откритие – грешка. Такава са направили Фридрих Вилхелм Адам Сертурнер, който през 1804 г. успява да разработи морфина. Хайнрих Дресер от компанията Bayer синтезира хероин през 1895 г. Мартин Фройнд и Едмунд Спейър синтезират оксикодон, Ото Ейслиб и Ото Шауман синтезират петидинът. Карл Манич и Хелън Лоуънхайм успяват да синтезират хидрокодон през 1943 г. Какво е общото между всички?
В началото са вярвали, че създават по-малко пристрастяващо болкоуспокояващо, избягвайки изцяло опиодите. И всички са грешни, а както забелязваме, откритията им и до днес причиняват щети в най-чист вид. Живеем в свят, в който болката струва пари и сме готови на всичко, за да я облекчим колкото се може повече. Погледнато от маркетингова гледна точка, оксикодонът не може да дойде в по-добро време. В края на 90-те години лекарите в болниците добавят още един фактор за определянето на състоянието на пациента – болката. До този момент се разглеждали сърдечният ритъм, температурата, дишането и кръвното налягане.
Лекарите са окуражавани да започнат колкото се може по-агресивно да се борят с болката. Позволено им е да преминават границата на пристрастяването, стига пациентът да изпита облекчение. В този момент излиза компанията Пърдю и заявява, че тяхното ново болкоуспокояващо, което е разработено на основата на опиум още през 1939 г. в САЩ, няма да създава пристрастяването и количеството опиоди е в толкова малки дози, че може спокойно да се консумира, при това при по-дълги периоди от време. Както се досещаме, компанията е грешала, при това много сериозно. Те не са единствените, XX век помни епидемия от зависими към хидродона и валиума.
Интересното е, че в началото ниските дози сякаш работят, пристрастените са изключително малко, спрямо предишните лекарства и това дало някакво успокоение на лекарите, които побързали да пишат рецепти именно с оксикодин. Междувременно фармацията вече знаела какво се случва, все повече и повече хора са успели да открият проблемите и главоболията, като по този начин осъзнали другата жестока истина – рискът наистина чукал на вратата. Откривали се и други методи за консумация – пациентите започнали да не го пият, а да счукват хапчето и да го шмъркат, други прибегнали директно до инжектирането. Двете техники доставяли невероятно отпускане и еуфория, която човек може да открие единствено и само в хероина, при това само първия път, когато се вземе този наркотик.
Все повече пациенти прибягвали до тази крайна мярка, за да се борят с различни хронични болки, осъзнават, че имат нужда от това вещество, преследвайки вълнуващото изживяване отново и отново. Когато рецептата не можела да покрие повече таблетки, пристрастените започнали да го купуват от приятели и познати, а след това и от непознати дилъри по улицата. Когато лекарството изчезнало от аптеките, зависимите прибегнали до добрия стар хероин. Лекари и пациенти имали нужда от оксикодин. Агенцията за контрол одобрила снабдяването. Правителството, което разполага със система за контрол на лекарствата, също можело да затвори очи пред нуждата на мнозинството.
Каква е вината на фармация Пърдю? Като много други традиционни компании, те трябва да понесат кръста, който им предлага възможността да пуснат лекарство без почти никакви тестове, да предложат чудеса и след това да реагират колкото се може по-неадекватно. И нека не забравяме, че техният грях не е по-малък от този на госпожа Уинслоу. Може и да не знаете, но това е компания, която предлага сироп за облекчаване на болките на малките деца. Предназначението му е насочено към подрастващите, чийто зъбки растат и съответно болката наистина е повече от немислима. Търговците продавали това лекарство през XIX век и съответно всяка майка искала да намали страданията на своето дете.
Снимка: By P0mbal – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20870122
Магията обаче се е криела в 65 грама морфин, поставени щедро във всяка бутилка сироп. Каквато и болка да сте изпитвали някога, шансовете да намерите облекчение със сиропа на г-жа Уинсолу са гарантирани. Когато Bayer предоставят на света хероина, който ще облекчи кашлицата, при това на най-ниската възможна цена, всеки човек осъзнава колко красив може да бъде света, макар и с кашлица и очевидно – хероинова зависимост. Пърдю обаче са знаели много добре, че дори малко опиум ще създаде пристрастяване, Китай е водил опиумови войни, с които да спре заличаването си на хора.
Историята за пореден път имала отговор, но американското общество не искало и да чува – дозата била по-важна от здравето. До високата смъртност се стига със съучастници и това са лекарите. За периода, в който лекарството се продава, никой дори не пожелал да съобщи за постоянното преиздаване на нови и нови рецепти за магическото хапче. Когато САЩ най-накрая решава да обърне внимание на тази дилема и лекарите са притиснати да ограничат, но не и окончателно да спрат оксикодона за терапия, техните пациенти вече са пристрастени към хероин. През 2007 г. президентът на фармация Пърдю е принуден да заплати сумата от 634.5 милиона долара в глоби.
Компанията доброволно се съгласява да заплати компенсация от 19.5 милиона долара на 26 щата и окръг Колумбия за нанесените щети. Разумно е и да погледнем печалбата от 1 милиард долара същата година. 10 години по-късно – 2018 г., Пърдю е съгласна да изплати на 1000-та дела, които се водят срещу нея с лекарството им бупренорфин, което е най-доброто за лекуване на наркотична зависимост. Патентът на компанията Роудс също се намира в семейство Саклър.
Тук трябва да обърнем внимание и на морала. Ако човек може да спечели 1 милиард на година, а в замяна да пожертва живота на 200 000 човека – починали от свръхдоза от 1999 г. до този момент – добавим многобройните присъди за разпространяване на лекарството, както и употребата му, но за сметка на това не заплатим никакви глоби, каква присъда трябва да получат всички съучастници? Изчисленията показват, че от пускането на лекарствот до 2017 г. Пърдю са продали таблетки на стойност 35 милиарда долара. Превръщайки се в картелен дилър от ранга на Пабло Ескобар, при това с благословията на американското законодателство.
Нито един човек не е получи присъда за разпространяването на наркотик, предрешен като лекарство. Въпросът тук обаче е друг, откъде идва опиумът за производство на лекарства? Един поглед към Афганистан и износа на красивото цвете ще покаже, че от 70-те до 90-те години, страната е увеличила своя износ около 20 пъти. За целта ЦРУ доставя оръжия на бунтовниците, а те заплащат с цветя. Когато СССР окончателно приключва своята военна кампания, сражението се заменя с гражданска война.
Талибаните в лицето на Алкайда централизират властта, а икономиката им зависи единствено и само от производството на опиум и хероин. През 2000 г. талибаните контролират повече от 75% от страната, докато останалите 25% са под закрилата на Северния алианс и Русия. Същата година се регистрира и най-голямата суша и съответно правителството започва да търси помощ от ООН. Страната иска пари, а в замяна ще продължи да дава сериозни количества опиум.
Проблемът обаче е малко по-задълбочен. ООН отпускат пари, но единствено, ако Афганистан спре да финансира различни терористични организации, както и да спрат да нарушават човешки права. Докато ООН обмислят вариантите, САЩ изпраща 43 милиона помощ на страната. След 11 септември отношенията прекъсват, особено след като същите талибани отказват да предадат Осама или поне такава е официалната версия. След това знаем как продължава историята.
Американските войници в определен период от време надвишават 100 000 в Афганистан. Всички там са поставени с една цел – да изкореняват опиумовите растения, но и до днес около 10% от хероина в САЩ идва именно от там, дори и след като управлението на Обама приключва, в опиумовите полета остават около 10 000 войника, чиято основна мисия е да спрат хероина, който залива страната им. Очевидно срещат затруднения.
