Единственият осъден и екзекутиран католически свещеник в САЩ
Въпреки всички сериозни сигнали, които по един или друг начин разкриват някои много смущаващи подробности относно Католическата църква, единственият католически свещеник, който успява да разгневи миряните е Ханс Шмид. Роденият в Бавария свещеник започва живота си в протестантско семейство, което има много зловеща история на психични заболявания.
Ранното детство не е приказка – бащата нанася редовни побои, а ако Ханс не е мишената, неговата майка получава боя. След като едно дете се ражда в насилие, очаквано от всички да започне много скоро да намира точно това като начин за комуникация. Оказва се изключително религиозен, открива бисексуалните си влечения и бил изключително вманиачен да пие кръвта на животни, които собственоръчно успява да убие.
Разбира се, процедурата включвала и разчленяване, но какво може да се очаква от семейство, което така или иначе не дава необходимата любов на детето. Според разкази на роднини, Ханс бил първият, който да екзекутира домашни животни и си спомнят как с удоволствие обезглавявал патки в семейния двор, а когато се преобличал от джоба му изпаднали още няколко глави на птици. През 1905 г. учи в семинарията, но е арестуван от полицията.
Духовникът подправял дипломи на студентите, които не успявали да завършат семестъра. Очевидно бил добър в това, защото се провежда разследване и някои от студентите трябва да повторят своя изпит. Очакваният престой в затвора е избегнат, бащата наема добър адвокат и скоро присъдата се променя на психично заболяване. Въпреки тези проблеми, Шмид успява да стане католически свещеник и да работи в Майн до 1904 г.
Снимка: By LTauthorNYC – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=65648656
По това време свещеникът ще разказва, че е получил просветление още същата година, докато е бил в църквата Света Елизабет, където се молил спокойно и имал видение на ангел. Решил да запази това в тайна, за да не му се присмиват, но в последствие ще разкаже това малко по-късно на близките си. По време на някои от службите си около селата в региона, свещеникът често малтретирал малки момчета, както и успял да се възползва от няколко жени, които по това време се смятат за проститутки.
Тези грехове не били единствени, оказало се, че човекът намира и много интересни начини да води службата и понякога отношението му към религията било скандално. Много скоро имал два варианта: да избяга от Германия или да се откаже от духовния живот, който и без друго не му харесва особено. През 1909 г. слиза от кораба и като емигрант е изпратен в църквата в Луисвил, Кентъки – родното място на Мохамед Али. В последствие няколко други пастора се застъпват и дават добри препоръки, за да го изпратят в Ню Йорк.
Именно там през 1912 г. среща Анна Аумюлер, домакиня, която работи в църквата и е успяла да напусне Австро-Унгария. В един специален момент, свещеникът чул как Бог му заповядал да оббича Ана. Макар и в началото да отказва, жената в последствие започва да има тайна сексуална връзка с Ханс. По това време вече имал и още една хомосексуална връзка със зъболекар на име Ърнест Мюлер. В последствие дори ще признае, че интимните отношения с партньора му били далеч по-хубави от тези с Ана. Дори и след като изпращат Шмид в Харлем, той продължава да се радва на тайните си отношения.
По-късно дори ще разкаже, че са сключили брак в тайна церемония. В един момент дори е дошло предложението да напусне църквата и да продължи живота си по друг начин. По време на сексуален акт, който се случва пред олтара, Ханс най-накрая чул отново Бог да му нарежда да я пожертва. Макар и да не извършва това престъпление, Ана по-късно съобщава, че е бременна. На 2 септември 1913 г. свещеникът влизал в апартамента, който наема заедно с дамата, представяйки се за семейство, прерязва гърлото на своята любима, докато спи, изпива кръвта ѝ, извършва некрофилен акт, нарязва тялото ѝ и го изхвърля в река Хъдзън. След това отива на служба и продължава своята работа така, сякаш нищо не се е случило.
Снимка: By Unknown author – see above, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10503503
Единственият проблем е, че Ана или нейните части, изплуват на брега в Ню Джърси. Полицията намира етикет с цената на калъфката, в която части от тялото успяват да изплуват. След като правят проверка на въпросния продукт, инспекторите достигат до фабрика в Нюарк, която продава своята продукция само на един магазин, този на Джордж Сакс. Проблемът е, че търговецът не може да си спомни колко точно калъфки е продал.
Прегледът на продажбите показва покупки на легла, матраци, калъфки и всички те са продадени на 26 август 1913 г. Един от купувачите дори е дал име А. Ван Дюк и заплатил за доставка до домашния си адрес. Оказва се, че това е апартаментът на Шмид. Хората от сградата разказват, че единственият апартамент там се дава под наем на двойка, а мъжът е с особено тежък немски акцент. След три дена дебнене, никой не пристига.
Полицията вече знае името и получава заповед за обиск. Оказва се, че целият под е бил много щателно почистен, но все пак на места се откриват огромни петна от кръв. Открит е голям нож, покрит в кръв на кухненския щанд. Намерени са дрехи на името на Дюк в гардероба, както и няколко писма, адресирани до Шмид на немски и английски. Много от писмата били изпратени от жени в Германия. Още по-голямо било количеството написани от Ана, а последното е пристигнало от Ню Йорк.
Когато посещават последната адресна регистрация, където Ана е живяла, преди да се „омъжи“, разбират, че дамата е работила в църквата. Накрая се озовават пред църквата и откриват Шмид да спи. След кратък разговор най-накрая идва самопризнанието и свещеникът признава, че е извършил убийство от любов. Дава особени подробности относно цялото престъпление, неговият колега гледа с ужас и не разбира как е възможно всичко това. Когато най-накрая е задържан, свещеникът се превръща в медийна звезда.
Малко след този случай Католическата църква го освобождава. Както обикновено, Ханс заявява, че е луд. Адвокатът му признава, че неговият клиент често чувал гласове, проверката в Германия показва, че семейството също е страдало от различни заболявания. Проверката на психолог разкрива, че около 60 близки и далечни роднини имат случаи на психоза, следователно Шмид трябва да бъде освободен от смъртна присъда, защото не може да се смята за адекватна личност, която разбира какво наистина се е случило.
Снимка: By Bain News Service, publisher – This image is available from the United States Library of Congress's Prints and Photographs divisionunder the digital ID ggbain.14571.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29167173
При повторен преглед, след като властите правят една още по-сериозна проверка, осъзнават, че Шмид се преструва. След като се оказало, че разговоря с други затворници, той спокойно показал един по-различен провил и така се стигнало до присъда. На 5 февруари 1914 г. германецът е осъден, признат за убийство първа степен и осъден на смърт. Самият той заявява, че е напълно съгласен да умре днес, отколкото утре.
Изпратен е в затвора Синг Синг, където чака своята окончателна присъда. Адвокатите обжалват, но просто няма начин и през декември 1914 г. самият Ханс признава, че се е преструвал на луд, за да може да отърве кожата. Най-важното е, че ще признае, че е убил и зъболекаря, с когото има хомосексуална връзка. Това ще бъде единственият католически свещеник, който умира от американската ръка на закона.
На 18 февруари 1916 г. Ханс влиза в залата, сяда на електрическия стол в 5:50 часа сутринта и след това, моли за прошка и умира. Според вестниците, последната вечер е прекарана в опити да обясни на всички, че е невинен. Гробът му се пази в тайна и до днес. По време на разпита, Ханс споделя, че е имал втори апартамент, където се занимавал с фалшифициране. Според някои проучвания, свещеникът до последно бил заподозрян за убийството на 9-годишната Алма Килнер, чието тяло е открито в мазето на църквата в Кентъки.
Тялото там е било изгорено. Обвинен е пазачът на църквата, който получава доживотна присъда, след като у дома му са намерени кървавите дрехи на момичето. Все още не е ясно кой е бил виновният.
