Догерланд: Сушата, която свързваше Великобритания с континентална Европа

Днес Северно море е известно с коварните си води, петролните находища и натоварените морски пътища. Преди малко повече от 8000 години обаче районът е представлявал обширна суша, известна като Догерланд.

Oт източния бряг на Великобритания до Дания, Нидерландия и Северна Германия, е имало буйни гори и блата, както и процъфтяваща екосистема – дом на мезолитните хора, които са ловували, ловили риба и са събирали плодове и ядки, за да оцелеят. След това, когато в края на последната ледникова епоха морското равнище започнало да се покачва, Догерланд постепенно потъва.

Ловците-събирачи, които населявали района, били принудени да избягат на по-високи места в съвременна Великобритания и континентална Европа, а около 6000 г. пр.н.е. Догерланд вече бил почти изцяло под вода. Някои експерти смятат, че огромно цунами, предизвикано от свлачище край бреговете на Норвегия, финално е потопило това, което е останало от земната маса.

Потъналият регион дори е свързван с легендарния град Атлантида. Френският инженер Жан Деруел изказва хипотезата, че Платон всъщност е писал за Догерланд, когато е описал древната цивилизация, потънала под водата. Въпреки че около тази теория има, разбира се, спорове, тя показва колко много неща остават неизвестни за тази изгубена земна маса.

Откриване

През септември 1931 г. британски траулер „Колинда“ плава в Северно море край бреговете на Норфолк, когато екипажът прави изненадващо откритие – те вдигат риболовните си мрежи и откриват голям блок торфена земя с връх от копие в него. То било дълго около 24 сантиметра, имало остър връх и било издълбано от еленов рог.

По-късно експертите изследват артефакта и установяват, че той е на около 13 000 години. И така, какво прави в средата на Северно море?

Връхът, открит от Колинда в Северно море през 1931 г. Снимка: Музей Кромър/Facebook

Мезолитните ловци-събирачи не биха имали технологията да плават, за да стихгнат толкова далеч от брега, така че не биха могли да го изтърват във водата по време на риболовна експедиция. Нещо повече, анализът на торфа показва, че той се е образувал в сладководна среда.

През следващото столетие рибарите и жителите по крайбрежието на Северно море, продължават да се натъкват на артефакти, които все повече подсказват, че районът невинаги е бил под вода. Така учените установили, че в определен момент от историята морето трябва да е било част от сушата.

Както казва Люк Амкройц, куратор на праисторическите колекции в Националния музей за антики в Лайден, пред списание Archaeology през 2022 г., „Острието на копието е важен предмет, защото стана ясна идеята, че това не само е пейзаж, който невинаги е бил море, но и че трябва да е бил обитаван от хора“.

През 90-те години на ХХ в. археологът Брайъни Коулс нарича потъналата земна маса Догерланд по името на Догер Банк – пясъчна ивица в морето, наречена на холандските лодки „догери“, с които често се ловяло риба там. Въпреки това, макар учените да са знаели, че има още какво да се открие за изгубения регион, бурните и мътни води на морето са затруднявали водолазите да изследват дъното. Затова те се обръщат за помощ към един изненадващ източник: офшорните компании за добив на нефт и газ.

Тези корпорации от десетилетия извършват сеизмични проучвания, а събраните от тях данни могат да се използват за създаване на цифрови карти на морското дъно – някогашната повърхност на Догерланд. Тези карти разкриват, че сушата е била покрита с гористи хълмове, долини, езера, реки и блата.

Въпреки че Догерланд е свързвал Великобритания с континентална Европа, той е бил нещо повече от сухоземен мост – бил е и дом на поколения ловци-събирачи от мезолита.

Животът в праисторическия Догерланд

Череп на вълнест мамут, намерен от рибар в Северно море край бреговете на Нидерландия през май 1999 г. Снимка: Ogmios/Wikimedia Commons

През последното столетие праисторическите артефакти, намерени в южната част на Северно море, нарисуваха ярка картина на живота в Догерланд преди хиляди години. Остриета на копия и върховете на стрели показват как жителите са ловували, а костите на мамути, елени и диви свине разкриват с какво са се хранили. Поленът в седименти от морското дъно показва видовете растения, които са расли в региона, включително върби, лешници и храсти, които са произвеждали различни плодове.

Ловците-събирачи, които са живели в този регион, са били номади и са се придвижвали според сезона, за да търсят храна. Тези са дошли за първи път по времето на неандерталците и заселването продължава десетки хиляди години.

Учените дори са открили запазени останки на някои от някогашните жители на Догерланд, като например челюстна кост на 8300 години с все още прикрепени зъби. Други човешки кости, извадени от морското дъно, съдържат странни следи, които подсказват, че мезолитните хора в региона са извършвали погребални ритуали.

С края на последния ледников период преди около 11 000 години животът в региона започва да се променя. Техните сезонни ловни територии първо били наводнени, а след това останалата част от сушата бавно се потопила. Някои изследователи смятат, че това е продължило хиляди години, докато целият Догерланд не е бил под вода, но други смятат, че процесът е бил ускорен от цунами около 6200 г. пр.н.е. Това бедствие е било предизвикано от подводното свлачище Сторега, което се е случило край бреговете на Норвегия.

През 20-ти век френският инженер Жан Деруел изказва хипотезата, че именно това събитие Платон наистина описва в трудовете си „Критий“ и „Тимей“, в които се разказва за изгубената цивилизация Атлантида. Всъщност той предполага, че Догерланд е Атлантида. Според Деруел градът е бил „голяма равнина“, а не остров, а ровът, който според Платон го е обграждал, всъщност е бил дига, предназначена да пази от надигащото се Северно море.

Карта от 1678 г. на Атлантида – изгубената цивилизация, която се свързва с Догерланд. Снимка: Публичния домейн

Учените до голяма степен са отхвърлили теорията на Деруел и продължават да спорят дали цунамито е било последният пирон в ковчега на Догерланд, или той просто е бил подложен на покачване на морското равнище с течение на времето. Всеки случай, в крайна сметка последните хора са били принудени да избягат преди около 8000 години – и сушата потъва във вода и забрава.

Скорошни изследвания

През 2019 г. учените откриха вкаменена гора под Северно море, която поднови надеждите им да разкрият повече за историята на региона. Както заяви тогава археологът Винсент Гафни пред Live Science: „Абсолютно сме сигурни, че сме много близо до селище… Сега сме идентифицирали областите, където земната повърхност от мезолита е близо до днешната повърхност на морското дъно. Така че можем да използваме драги или нещо подобно, за да вземем по-големи проби.“

Макар че в продължение на един век проучванията са разкрили хиляди мезолитни артефакти, учените все още не са попадали на нито едно от селищата на ловци-събирачи, които някога са населявали месността. Гафни и екипът му се опитват да претърсят райони, които преди това са били блата, като ги разпознават по наличието на сгъстен торф, за да имат най-големи шансове да открият доказателства за човешко обитание. „Оптималните райони за живот са влажните зони, където е имало вода, птици, риба и ракообразни“, казва Гафни.

Изследователите се надяват също така, че събирането на повече информация за Догерланд – и неговата кончина – ще послужи като предупредителен пример, когато става въпрос за изменението на климата. Въпреки че глобалното затопляне, което е довело до потъването на праисторическата земна маса, е настъпило по естествен път, в момента световният климат търпи промени, ускорени от човека.

Очаква се тази бърза промяна да доведе до повишаване на морското равнище, което може да означава катастрофа за крайбрежните общности – които един ден може да се окажат в същото положение като Догерланд.