Смъртта на Дивия Бил Хикок, докато играе покер, е подобаващ край за човека, чийто живот е бил пълен с престрелки и хазарт. Но тя е и изненада.
През 1876 г. Хикок се насочва към Дедууд, Южна Дакота, бурен град в Дивия запад, където се вписва добре сред темпераментното население. Макар че е служител на закона, Хикок си спечелва лоша репутация на стрелец заради поредицата прочути престрелки, в които участва. Някои дори твърдят, че е убил повече от 100 души в Дивия запад, въпреки че истинската цифра е по-скоро по-малко от 10.
Хикок е бил известен и като комарджия. На 2 август 1876 г. той се отправя към салона „Нътъл и Ман“, място в Дедууд, където е добре познат, за да изиграе няколко ръце покер. Той необичайно сяда с гръб към вратата и не забелязва, когато влиза мъж на име Джак Маккол, пристигнал в Дедууд съвсем наскоро.
Съсредоточен повече върху току-що загубената ръка, Хикок възкликва: „Старият глупак! Разби ме с тази ръка“, когато Маккол се промъкна зад него. 39-годишната легенда на Дивия запад не го вижда – нито пистолета в ръката му.
Дивия Бил Хикок умира мигновено, свличайки се на масата за покер. Комбинацията от карти, които държи, днес е известна като ръка на мъртвеца: две черни аса, две осмици и пета карта.
Ето историята на Дивия Бил Хикок.
От момче от Илинойс до легенда на Дивия запад
Дивият Бил Хикок през 60-те години на XIX век, в дните преди да се появи оръжието. // Обществено достояние
Джеймс Бътлър Хикок е роден на 27 май 1837 г. в Хоумър, Илинойс. Родителите му са аболиционисти, които управляват спирка на Подземната железница (мрежата от тайни маршрути и укрития, използвана през XIX век от афроамериканските роби, за да избягат в свободните щати и Канада) – рискован бизнес, който изисква умения с оръжие. По този начин Хикок отрано проявява интерес към стрелбата и още в ранна възраст става опитен стрелец.
Скоро след като бащата на Хикок умира през 1852 г., тийнейджърът решава да завие към живот, изпълнен с приключения и вълнения. Той се отправя към Канзас – тогава огнище на напрежение между свободните и робските щати – и се присъединява към „Джейхоукърс“ – партизанска група, която се бори срещу робството в свободните щати. Хикок работи като телохранител и по същото време се сприятелява с момче на име Уилям Коди – което един ден ще стане известно като „Бъфало Бил“.
Репутацията му в Дивия Запад се развива допълнително на 12 юли 1861 г. Тогава Хикок работи на станцията „Рок Крийк Пони Експрес“ в Небраска – и генерално го дава малко по-спокойно, след като получава сериозни наранявания при нападение от мечка – когато влиза човек на име Дейвид Макканълс с група приятели. Макканълс, който неотдавна бил продал станцията, се връща, за да иска пари. Когато започнал да заплашва, Хикок или шефът му, началникът на станцията Хорас Уелман, откриват огън и го убиват.
Смъртта на Макканълс и на другите от неговата дружина поставя началото на легендата за Хикок в Дивия запад. Вследствие на това той се записва в армията на Съюза по време на Гражданската война и скоро става известен като „Дивия Бил Хикок“.
През следващите години репутацията на Дивия само расте. Макар и да е служител на закона, той се забърква в редица други печално известни престрелки, включително една, в която случайно застрелва своя заместник (нещо, което ще го преследва до края на живота му).
Изображение на един от прословутите дуели на Дивия Бил Хикок – „Престрелката Хикок-Тът“, илюстрация от списание Harper’s от 1867 г. // Обществено достояние
След като доизгражда легендата си като изпълнител в шоуто на Бъфало Бил Коди „Дивият Запад“, Хикок се отправя към Южна Дакота и пристига в беззаконния град Дедууд в началото на 1876 г. Въпреки че се вписва добре сред грубото и агресивно население, сред което има и други икони на Дивия запад като Каламити Джейн, Дедууд е последната спирка на Хикок – смъртта му настъпва през август 1876 г., когато е прострелян в тила по време на игра на покер.
Смърт
Дивият Бил Хикок умира, след като е прострелян в главата от Джак Маккол, господинът на тази снимка. // Публично достояние
Веригата от събития, довела до смъртта на Бил, започва на 1 август 1876 г. в салона „Нътъл и Ман“ в Дедууд. В този ден наскоро пристигналият в Дедууд Джак Маккол се забавлява в салона и все повече се напива. Според „Легендите на Америка“ той гледа как Хикок играе покер и когато се освободило място, се включил в играта.
Силно подпийнал, Маккол не успява да се справи с Хикок – той не само губи всичките си пари, но и остава с накърнено достойнство, когато Хикок му подава пари, казва му да си купи нещо за ядене и го съветва да не играе повече, докато не покрие дълговете си. Огорчен и обиден, Джак решава да си отмъсти възможно най-скоро.
На следващия ден той се връща в салона. Бил вече е там и необичайно за него седи с гръб към вратата на салона, докато играе покер. Той не забелязал Маккол; по-скоро вниманието му e съсредоточено върху играта, която току-що губи. „Старият глупак!“, въздъхва Хикок, изричайки последните си думи, „Разби ме с тази ръка“.
Тогава Джак Маккол вдига 45-милиметровия си револвер, изкрещява „По дяволите, на ти!“ и стреля. Дивият Бил умрял веднага – Маккол го прострелва в тила от упор – но другите в салона имат късмет. Макар че се опитва да стреля отново с пистолета си, останалите патрони се оказват халосни. Накрая хуква да бяга.
В последвалата бъркотия някой забелязва последната покер ръка на Хикок – две черни аса, две осмици и пета карта. Днес тази комбинация е известна като „ръката на мъртвеца“.
Последици
Паметник на Дивия Бил в Дедууд, Южна Дакота. // Обществено достояние
Малко след смъртта на Бил Джак е намерен да се крие в месарница. На следващия ден той се изправя пред съда и твърди, че е убил Хикок, защото той е убил брат му в Абилин, Канзас. Като се има предвид репутацията на Хикок като стрелец и емоционалното обещание на Маккол, че ако може, би убил Хикок отново, съдът на решава, че е невинен и е пуснат на свобода.
Джак обаче се хвали с убийството пред всеки, който иска да го слуша. Нещо повече, скоро става ясно, че той всъщност няма брат. И тъй като присъдата му в Дедууд нямала никакво правно основание – Дедууд се намирал в индианска територия – заместник-маршал на САЩ в Уайоминг успява да го арестува през август същата година.
Този път е признат за виновен за смъртта на Дивия Бил Хикок и на 1 март 1877 г. е обесен.
В Дедууд Хикок е погребан от близкия си приятел Чарли Утър, който плаща за парцела за погребението и написва епитафията за надгробната му плоча, която гласи:
Дивият Бил Б. Хикок
Убит от наемния убиец Джак Маккол
Дедууд, Блек Хилс
2 август 1876 г.
Ще се срещнем отново в
Щастливите ловни полета, и никога няма да се разделим повече
Довиждане
Колорадо Чарли, К. Х. Утър
През десетилетията след смъртта на Хикок туристи и фенове посещават гроба му, включително Каламити Джейн, която твърди, че е била негова тайна съпруга и любовница.
И макар че Хикок отдавна е мъртъв, споменът за него продължава да живее. През 1979 г. е приет за член на Залата на славата на Световните серии по покер. В Дедууд всяка година през юни се провеждат „Дни на Дивия Бил“ в чест на неговия живот. И, разбира се, смъртта му се споменава всеки път, когато някой изтегли ръката на мъртвеца в покера.
Така че, макар да си е отишъл, Дивият Бил Хикок със сигурност не е забравен.