Детлев Роведер – последната икономическа жертва при падането на Берлинската стена
Историята на Детлев Карстън Роведер е от онези, които остават в архива като неразрешени случаи. До днес Германия продължава да задава един много важен въпрос, чийто отговор няма да получим – не се очаква да се получи и не се търси. Най-вероятно Роведер ще е спектър на спекулации за абсолютно всеки, но е любопитно да открием какво се случва при обединението на Германия след падането на Берлинската стена. С изненада може да установите, че докато Балканите са ударени изключително жестоко и изведнъж цели страни нямат и представа как да се справят с победителя в икономическата система – капитализма, историята не е по-различна и за Източна Германия, която дълго време остава под шапката на заблудата.
Със започването на обединителния процес ще открием, че Детлев е един от водещите кадри. Зад гърба си има надеждно портфолио – той е бизнесмен с история, немски политик и един от основните виновници за бързото приватизиране на социалистическа Германия, както и настъпването на реформата. По това време трябва да открием, че Германия не е подготвена за всичко това. Макар и дълго време да се смята, че Западна Германия е много по-добре развита, социолозите посочват, че към края на съществуването си, Източна Германия е била в пъти по-щастлива и жителите признавали, че семействата им се чувствали добре. Предвид високата раждаемост е повече от ясно, че се забелязва силното развитие на страната.
Официалният старт на обединението започва на 3 октомври 1990 г. и Детлев е натоварен със сложната задача да заздрави икономиката и да намери място на всички под слънцето. Трябва да разберем, че когато една империя се разпада, никой не е подготвен за крайния резултат. Не е трудно да открием, че работещият германец не само изпада в паника, но посреща същата криза, която вече е започнала своя дълъг път от изток на запад. Управлението на Роведер е пословично и за кратко време този човек успява да се превърне в злодея на филма – фабрики в Източна Германия се приватизират за жълти стотинки, а персоналът е изгонен. Недоволството се забелязва все повече, докато един ден не се стига до фаталният инцидент. Роведер е застрелян на 1 април 1991 г., като три куршума са изпратени по него и съпругата му.
Германецът има нужда само от един, вторият попада в тялото на съпругата му, а третият се забива в една от библиотеките. Най-вероятно има и разумно обяснение за всичко това. Преди да потъне корабът на Източна – социалистическа Германия, в страната се създава фонд, който да контролира предишно създадените компании в страната и след това да помогне за интегрирането им в страната. До голяма степен ще открием, че мнозина не виждат никаква интеграция, а разпродаване.
Детлев е за кратко президент на тази компания. Като един от най-големите холдинги в света, той е натоварен да продаде между 8500 и 12 000 компании. Както и да погледнете цифрите, на хартия това е съдбата на около 4 милиона немски граждани. Холдингът държи всичко от металургичната индустрия до киното. Наследяват се милиони декари земя за обработка, както и гори. В списъка присъстват и всички имущества на една организация, която спокойно може да се мери с бившето КГБ. Запознайте се с тайната немска полиция Stasi – Ministry of State Security. През 50-те години на миналия век, по примера на всички останали разузнавателни единици в една страна, старт се дава и на тази тайна полиция. За около 7 години съветските експерти помагат и обучават без никакви проблеми аудиторията, като всичко това може да ни гарантира много особени и различни методи за оцеляване.
Макар и да се дава пълна свобода на действие като независима единица, оставени са руски агенти на най-големите постове, а междувременно има и обмен на опит между Москва и Германия. Щази разполагат с 12 администрации за следенето на пощата и телефонната комуникация. 2000 души са пренасочени за контрол и ефикасност на армията, изпратени са хора, които да отговарят за тежката индустрия и още една дивизия за анализ на отпадъка.
Тяхната задача е била да търсят подозрителни западни храни и материали. Представете си колко интересно е било, когато преминете от едната в другата зона и изхвърлите пакет с цигари в коша. На разположение тайната полиция разполага с наети 91 015 души, още 2000 неофициални помощника, 13 073 войника и още 2323 офицера на ГДР. Мрежата им на разпространение е от още 173 081 неофициални източника. През 1995 г. с отварянето на архивите става ясно, че неофициалните източници на информация и наблюдение са 174 000 души или 2.5% от популацията на цяла Източна Германия на възраст между 18 и 60 години. Около 10 000 души са под 18-годишна възраст.
До този момент не е сигурно колко наистина са били хората, които са работили за полицията, но подозрителното число продължава до 500 000 души, като говорим за периода на създаване до периода на закриване. След като към края на 70-те години става ясно, че тайната полиция трябва да замени методите на открито мъчение и да измисли нови техники. Точно тук идват експертите от Москва, които подсказват, че силните на деня трябва да действат с психология и душевен тормоз. Хората, които имат време да коментират политика, отношение и власт, получават суровото рамо на Щази, като в това полезрение попадат почти всички интелектуалци на страната. Описанието на новият принцип на работа е посочен много добре от немския историк Хюбертус Кнабе:
„… Щази често използваше метод, който наистина беше дяволски. Той се нарича Zersetzung и е описан в друга насока. Думата е трудна за превод, защото първоначално означава „биоразграждане“. Но всъщност това е доста точно описание. Целта беше да се унищожи тайно самочувствието на хората, например чрез увреждане на репутацията им, чрез организиране на провали в работата им и чрез разрушаване на личните им отношения. Имайки предвид това, Източна Германия беше много модерна диктатура. Щази не се опита да арестува всеки дисидент. Предпочиташе да ги парализира и можеше да го направи, защото имаше достъп до толкова много лична информация и до толкова много институции.“
До някаква степен се смята, че това наследство е помогнало за бързото приключване на житейския път на г-н Роведер. Каква е истината? С голямото наследство идват и големите беди. След като Западна Германия наследява толкова много работна сила и компании, сметките не са толкова розови – по-скоро са черни. Икономиката на Източна Германия е около четири пъти по-малка, отколкото на съседката си. Дълговете се равняват на сумата от близо 300 милиарда долара. Оказва се, че когато германската администрация е започнала своята работа, всяка една индустрия и бизнес вече са потъвали и всички виновници са качени на спасителните лодки и наблюдават огромния крах.
Повече от 20% от немското население остава почти веднага без работа. Бунтовете започват първо при миньорите, които в цяла Източна Германия остават почти веднага без никаква работа. Виновен за всичко това се отказва именно президентът на дружеството – никой не го пита за наследената корона от тръни. Само шест месеца след съединението на двете половини, всеки крещи името на Роведер и иска неговата смърт. Той е обвинен като предател, злодей и човек, който мрази своите сънародници. Смъртните заплахи по телефона са напълно очаквани и не могат да изненадат абсолютно никого. Полицията взима мерки и поставя охрана на лъскавата резиденция в тихото предградие на Дюселдорф.
Според съпругата на Детлев – Хергард, охраната е била изключително минимална и дамата постоянно е настоявала за повишаването на въоръженото присъствие. Властите поставят бронирани стъкла на първия етаж на сградата, а вторият остава недокоснат. Оставените патрули не са се напъвали много да демонстрират присъствието си.
И така към 11 часа и 30 минути вечерта Детлев е прострелян през прозореца на спалнята си, докато е облечен е в пижамата си. Докато оправя гардероба е поразен от далекобойна пушка. Куршумът преминава през главна артерия и трахея. Нито един лекар не може да го спаси. От звука на счупено стъкло, Хергард тича да види какво се случва и също получава куршум в левия лакът. Третият куршум не е бил необходим, президентът е бил вече мъртъв. При позвъняването до полицията се активизира цялата служба и дори армията, но никой не може да открие стрелецът. Откриват само оставено писмо от RAF командос, който се кръщава Улрих Весел. Смята се, че това е официално писмо, защото е подпечатано от самата организация.
Открито е на около 100-200 метра от дома на Детлев. Намерени са трите гилзи, пластмасов стол и кърпа, на която има един косъм. Едва през 2001 г. с помощта на ДНК изследвания става ясно, че съвпадението е на Волфганг Грамс – член на RAF – Red Army Faction. Волфганг умира при престрелка с полицията около 8 години по-рано. Оръжието на престъплението 7.62х51мм NATO е било използвано при снайперска атака около година по-рано. Тоест едно и също оръжие е било използвано за две нападения. До този момент всичко вече трябва да е ясно и добре описано на хартия. Самата организация се ражда като лява идеалистическа и активна в полза на социалистическия режим. През 60-те години е смятана за анти-военна, а през 70-те е партизанска за изпълнението на най-различни поръчки. Атентатите им взимат живота на 34 души и раняват още около 200 души.
Роведер по това време е бил замесен с търговията на най-различни обекти, които някога са били собственост не само на Щази, но и засягат пряко тази организация. Връзката между двете организации? През 90-те години, след като имаме около 100 000 безработни военни – експерти в сапьорското дело, контраразузнаването и воденето на партизанска война, желанието им за един бърз реванш и изразяване на общественото мнение с малко повече олово, започваме да откриваме и логическите изненади. След смъртта на президента, самото дружество се разпада изключително бързо. Къде е проблемът в цялата история? Проблемът в този случай е, че според някои криминолози, откритието на всички артефакти сред стрелбата подсказва много сериозно за умишленото разпределение на всичко, което трябва да се намери. Някои немски експерти смятат, че убийството е извършено от човек, който най-вероятно е знаел много добре как трябва да изглежда убийството.
Подредбата на гилзите и фактът, че са изоставени, може да е умишлено направено, за да може действията да се препишат на някой друг. Колаборацията между двете страни е толкова видима, че не може да се игнорира. Професионализмът на създадените бомби при атентатите в зората на 90-те години подсказва, че тук е намесена ръката на някой недоволен кадър от Щази. До днес убийството така или иначе няма отговор, а и да има, най-вероятно няма да го разберем. Секретните досиета никога не се разкриват, докато мнозина продължават да смятат, че Детлев е жертва на партизанско движение, което се бори в полза на социалистическите идеи, макар и те вече да не съществуват.
Снимки: Wikipedia
