Декларацията за независимостта всъщност е апел за помощ от САЩ

В един топъл летен ден във Филаделфия през 1776 г., в началото на американската революция, Томас Джеферсън бори встъпителните изречения на документа, който ще донесе толкова необходима помощ на победените колонисти. След повече от година война с Великобритания военното положение е тежко. Без пряката намеса на Франция и Испания, колонията не може и да се надява да надделее над превъзходната британска армия и флот. И така той изготвя апел до Луи XVI от Франция и Карлос III от Испания – Декларацията за независимостта.

Томас Джеферсън

Затова американците празнуват Четвърти юли под фалшиви предлог. Стандартната версия за Декларацията за независимост е, че колонистите не могат да търпят несправедливите закони на Великобритания и данъчното им облагане без да имат представители във властта, така че Вторият континентален конгрес гласува за съставяне на документ, който обяснява необходимостта от независимост и обосновава причините за бунт.

Това обаче не е така.

Колонистите вече са решили да се освободят от британското управление. Насърчени от битките при Лексингтън и Конкорд и убедени, че продължаващата война неотменимо отделя Америка от Великобритания, колониалните правителства изпращат делегати в Континенталния конгрес с инструкции „незабавно да отхвърлят британското иго“ и „да се обединят с делегатите на други колонии за обявяване на независимост“.

Но досега американската нация се оказва силно неспособна да се бие сама за себе си – като непокорен юноша, който се отделя от семейството си без да има една стотинка. Не разполага с флот, има малко артилерията, а пагубната армия и милиция няма дори най-основната съставка на съвременната война: барутът. Скоро след битката при хълма Бункер, Бенджамин Франклин отбелязва, че „армията няма пет патрона на човек. Светът се чуди как толкова рядко стреляме с оръдие – просто не можем да си го позволим.“ Америка се нуждае от съюзници – и то скоро.

Джеферсън знае, че нито френският, нито испанският крал няма да вземат страна в британската гражданска война. За да се присъедини към съюзници, Америка трябва да демонстрира, че е независима нация, която се бори срещу общ британски враг. Писмото му, в което ясно се казва, че „тези обединени колонии са в правото си да бъдат свободни и независими държави“, е директна покана към Франция и Испания, с молба да тръгнат на война заедно с тях. То е одобрено от Втория континентален конгрес на 4 юли, четвъртък, и отпечатано на следващия ден. В понеделник Конгресът изпраща копия на борда на бърз кораб за Франция, с инструкции за Силас Дийн, американския пратеник в Париж, „незабавно да предаде съобщението на кралския двор на Франция и да изпрати копия от него до кралския двор на Испания“. И въпреки че документът става известен като Декларацията за независимост, той също така обявява зависимостта и от самите Испания и Франция.

Декларацията не е предназначена за Джордж III – британският монарх вече схваща какво става. През октомври 1775 г. той казва пред парламента, че бунтът „явно се води с цел създаване на независима империя“. Декларацията също не е предназначена предимно за събиране на американските колонисти за постигане на независимост – те вече са инструктирали своите делегати да гласуват за отделяне.

Самата идея за документ, който официално да обяви независимост, е безпрецедентна – никой предишен народ, който се бунтува срещу своята държава-майка, както Холандската република прави срещу Испания повече от век по-рано, не се налага да обяви намеренията си в писмена форма.

Франция и Испания отдавна се отвят за реванш срещу Великобритания и Америка го знаеше. По време на Седемгодишната война срещу Великобритания, която приключва през 1763 г., Франция губи Канада и централното си политическо положение в Европа, а Испания се отказва както от Флорида, така и от господството си над Мексиканския залив. Американската независимост е средство за отслабване на британското влияние в Европа и в чужбина.

И двете държави вече бяха предоставили тайно оръжие и дрехи на въстаническите американски колонии. Дори преди Лексингтън и Конкорд, подкрепяни от правителството търговци от двете страни разменят европейски одеяла, барут и мускети за американски тютюн, китово масло и риба треска. Но одеялата и мускетите сами по себе си никога няма да са достатъчни срещу британския натиск и за да оцелее, Америка се нуждае от пълната военна мощ на Франция и Испания на нейна страна.

През януари 1776 г. политическият теоретик Томас Пейн изрично изтъква връзката между писмена декларация за независимост и потенциален военен съюз. „Всяко нещо, което е правилно или естествено, се опитва да се отдели „, призова той. Нито Франция, нито Испания не са готови да помогнат на британските колонии, предупреждава той. „Практиката на всички съдилища е против нас и ще е така, докато чрез независимост не вземем ранг с други нации.“

Ефектът от думите на Пейн е почти незабавен. В рамките на няколко седмици колониалните лидери като Ричард Хенри Лий и Самюъл Адамс започват подготовка. Дори делегатът на Масачузетс Джон Адамс, обикновено предпазлив с всякакви външни действия, признава, че „Ние трябва да обърнем внимание на необходимостта да се обявим за независими и да предложим договори на Франция и Испания… Изпитваме необходимост от артилерията, оръжие, боеприпаси, дрехи“.

На 7 юни 1776 г. Ричард Хенри Ли застава пред Континенталния конгрес и настоява колонистите да предприемат „най-ефективните мерки за формиране на чужди съюзи“. Докато Конгресът обсъжда резолюцията на Лий, е създадена малка комисия за изготвяне на декларацията. Томас Джеферсън е избран за неин автор. С малко насоки и време за губене, Джеферсън трябва да превърне текста от сигнал за бедствие в един от най-забележителните документи на Просвещението – основан на призива за независимост върху принципите на свобода, равенство и естествените права.

В самия край на Декларацията Джеферсън вмъква пасаж, специално написан за Франция и Испания: „И в подкрепа на тази декларация, с твърдо упование в покровителството на божественото Провидение, взаимно си заклеваме нашите животи, състояния и свещена чест“. С други думи – заложихме всичко, за да спечелим тази война. Без военен съюз няма надежда, че можем да продължим. Сега, моля, елате ни на помощ.

И те го правят. В рамките на една година Франция подписва договори с новоизлюпената американска нация, което автоматично ги поставя във война с Великобритания. Година след това Испания се присъедини към Франция в битката, макар че никога не се съюзява официално със САЩ. Заедно те превръщат един регионален конфликт в световна война, която отблъсква британските сили от Америка. Испания в крайна сметка печели Флорида от Великобритания, а френските войски се бият рамо до рамо с американците в Йорктаун, което ефективно прекратява конфликта.

Следователно Декларацията за независимост отбелязва появата на Съединените щати като нация, създадена като част от международен съюз – и ако не беше необходимо да залага успеха си на двама съюзници, един от най-важните учредителни документи на САЩ никога не би съществувал.