Да умреш от пшеница

През април 1873 силно разтревожен мъж се разхожда по улица Кларк в Чикаго. Неговото име е Аймар де Белой, а в джоба му има пистолет и монета от 5 цента – колкото за една наливна бира. Той влиза в таверна Kirchoff и сяда на една от масите, но размисля за бирата. Вади пистолета, насочва го към главата си и дърпа спусъка.

Куршумът навлиза в черепа му, но завива и спира в ляваото му слепоочие и Белой оцелява. Той се изправя на крака, доклатушква се до бара и с треперещи ръце се извинява на шокирания барман. След това припада.

Белой е спекулант на стоковата борса в Чикаго, където заедно с други трейдъри търгуват с пшеница и подобни стоки. Цената на тези стоки се „извлича“ от цената на пшеницата – затова се наричат и деривати (от англ. derived – извлечен).

През 70-те години на 19 век с известно количество дисциплина човек може да натрупа състояние чрез пшеницата. Също така обаче може и да загуби състояние и съответно желанието си за живот. Второто се случва достатъчно често, за да има свое название – „пурпурна нишка на самоубийството“.

Днешният пазар на деривати е гигантски, на стойност трилиони долари. Трейдърите използват програми последна дума на техниката и писък на модата, за да извършват милиарди транзакции в секунда. Самият пазар почти няма физически облик, защото всичко е онлайн. Но през 1873 пазарът се намира в една сграда на улица Ласал в Чикаго. И нямаше да съществува въобще, ако 25 години по-рано не беше започнало копаенето на една много дълга дупка.

През 1848 година ирландски имигранти завършват строителството на канала между Илинойс и Мичиган. Той е дълъг 154 километра дълъг и свързва река Чикаго с река Илинойс, която от своя страна се влива в Мисисипи и така се създава воден път от Ню Орлиънс до Ню Йорк. 1848 е и годината, в която в Чикаго се появяват първата железница, първата кланица, първият телеграф и първият асансьор.

Всичко това прави преноса на стоки много, много по-лесен. И какъв пренос започва само: зърно, дървен материал, сол, захар, свине, добитък…

През март същата 1848 група бизнесмени правят съюз помежду си заради общи бизнес интереси – съюз, който днес наричаме търговска асоциация. Идеята е чудесна, но има един проблем – няма особено много за правене и интересът към общите им събрания бавно започва да гасне. За да привлекат хора, те предлагат безплатен обяд с крекери, сирене и бира. Скоро пред вратите на така основаната борса в Чикаго е пълно с хора, основно (да не кажем и единствено) заради безплатната бира. Бизнесмените наемат охрана, която да разкарва муфтаджиите, но проблемът с липсата на дейност за асоциацията остава. Това обаче скоро ще се промени.

Преди прословутата 1848 фермерите са пренасяли чували с пшеница на каруци в града и са ги продавали директно на клиентите си. След като каналът и влаковете смъкват значително цената на превоза, пшеницата направо се излива в Чикаго. Така стоката губи асоциацията си конкретен производител и това дава макар и малко занимание на бизнесмените – те просто дават физическо място, където търговийката да се върти.

Това възбужда креативността на търговците и те скоро започват да търгуват освен с пшеницата, която вече е доставена, и с тази, която предстои да пристигне по-късно. Това дава началото на така наречените фючърси (от англ. future – бъдеще), а те от своя страна произвеждат и спекуланти, които търгуват без въобще да виждат стока. Това ни отвежда отново при Аймар де Белой.

Той е френски благородник и като такъв започва живота си на зрял мъж с наследство от $300 000 ($ 9 милиона днешни пари), повечето от които моментално прахосва. През 1868 взима остатъците и отива в Чикаго, където да се възползва от новосъздадения пазар и методите му. Задържа се на повърхността достатъчно дълго, за да се ожени и да стане баща на няколко деца, но скоро след това късметът му се изчерпва и той става жертва на така наречените оператори, които продават фалшиви стокови бележки или бутат цената в своя полза като разпространяват грешни слухове.

След като е откаран с такси вкъщи, доктор преглежда раната му и решава, че няма опасност Белой да умре като дори се очаква да оздравее до седмица-две. Приятелите му успяват да съберат $1000 за него и семейството, докато се лекува, но пресата не е толкова подкрепяща. Вестник Chicago Journal пише материал за случая на Аймар като също предлага набиране на средства – за да си купи по-хубав пистолет.

Късметът на спекуланта обаче продължава да върви надолу и стига дъното два дни след опита му за самоубийство, когато опровергава доктора и умира. Скоро семейството му остава без пукната пара и най-големият му син трябва да продава вестници и да лъска обувки на улицата, а вдовицата му да проси.

Тази измамна практика съвсем скоро, разбира се, се адресира и от търговската асоциация като тя издава правило, с което я забранява. Това правило е абсолютно пренебрегнато.

Сградата на стоковата борса в Чикаго, 1885

На 28 април 1885 година членовете на търговска асоциация дават изящен банкет в лобито на стоковата борса. Наблизо анархистът Албърт Парсънс има наум да даде нещо друго. Той събира тълпа, пред която обяснява как асоциацията е похарчила $2 милиона от техните пари (?), за да построи тази сграда. След това вдига всички на оръжие: „Всеки да задели част от заплатата си и да си купи пистолет или пушка и да се научи да прави и ползва динамит“. 2000 протестиращи се събират пред борсата, носещи червено-черни знамена, пистолети и бомби от нитроглицерин. Маршът се води под звуците на Марсилезата, докато на една пресечка от борсата полицията не спира гневната тълпа. След известно количество закани и заплахи обаче хората се разотиват по близките салони, за да потушат яростта си с алкохол.

Борсата в Чикаго отвътре в работен ден, 1900

Белой не е единствения спекулант, чийто живот приключва преждевременно. Нелсън Ван Кърк използва последните си пари, за да си купи стар револвер, който малко по-късно полицията изтръгва от вкоченената му ръка. Т. С. Кисолм, вместо револвер, купува пратка с пшеница и след като установява, че е развалена, хваща ферибота до Бруклин (който минава до тогава все още строящия се мост), намира по-отдалечено местенце, пълни джобовете си с камъни и скача в Ийст ривър. В един момент такива самоубийства стават ежедневие.

Кадър от протестите в близост до Борсата в Чикаго по повод финансови реформи, 2015

Търговията с фючърси, разбира се, продължава и до днес. Споменатите в началото високоскоростна софтуерно автоматизирана търговия може да повлияе на цените преди обикновеният трейдър да види разликата на монитора си, което, разбира се, може да се счита за модерна измама.

Самоубийствата, слава богу, са намалели значително още от началото на 20 век. Огромните загуби продължават, разбира се, и много трейдъри умират без една стотинка, но малцина от собствената си ръка.

Месец след погребението на Белой, късметът отново се задейства. Оказва се, че той наследява $2 милиона ($50 милиона днес) заради смъртта на майка си. Вдовицата му има пълно право на тях само срещу удостоверение за сключен брак, което е представено веднага. Тя получава и титлата маркиза, а най-големият му син – маркиз.