Да убиеш родителите си с брадва и да те оправдаят – как Лизи Бордън го постигна с лекота
Делото за убийството, извършено от Лизи Бордън, е едно от най-известните в американската криминална история, като блести с привидното си безсмислие. А в англоговорящия свят ужасната самоличност на убиеца е увековечена в детска песничка, предавана през поколенията.
Част от причините да се помни престъплението на Лизи се крие в характера на Фол Ривър, Масачузетс – град на текстилните фабрики на 80 километра южно от Бостън. Фол Ривър е разтърсен не само от жестокостта на престъплението, но и от това кои са жертвите му. Културните, религиозните, класовите, етническите и половите разделения в града формират дебатите за вината и невинността на Лизи – и ще привлекат очите на цялата страна.
В ранните часове след откриването на телата хората знаят само, че убиецът е ударил жертвите у дома им на оживена улица, посред бял ден, на една пресечка от бизнес района на града. Няма очевиден мотив – нито грабеж, нито сексуално насилие, например. Съседите и минувачите не чуват нищо и никой не вижда някой да влиза или да напуска имота на Бордън.
Трупът на Андрю Бордън
Освен това Андрю Бордън не е обикновен гражданин. Подобно на други от фамилията, той притежава значително богатство и висока репутация – инвестира в мелници, банки и недвижими имоти. Но Андрю никога не демонстрира своите възможности. Той живее в скромна къща на не най-модната улица, вместо на „Хълма“ при останалия хайлайф на Фол Ривър. 32-годишната Лизи обаче копнее да живее на Хълма и знае, че баща й може да си позволи да се изнесе от този квартал, доминиран от католически имигранти. Затова не е случайно, че полицията първоначално смята убийствата за извършени от мъж, вероятно от „чужденец“. Така в рамките на няколко часа полиците арестуват първия си заподозрян: невинен португалски имигрант.
И полицията, и Лизи са погълнати от шовинизма на града. В деня на убийствата Лизи твърди, че влиза в къщата от обора и открива тялото на баща си. Тя вика 26-годишната си прислужница ирландка, Бриджит „Меги“ Съливан, която почива в стаята си на 3 етаж и й казва, че има нужда от помощ като я изпраща от другата страна на улицата в дома на семейния им лекар. Той обаче не е вкъщи. След това Лизи казва на Маги да доведе нейна приятелка, която живее на същата улица. Все пак обаче Лизи никога не изпраща слугата при ирландския лекар имигрант, който също им е съсед. Той има впечатляващо образование и служи като градски лекар на Фол Ривър. Лизи също не търси помощта и на френски-канадски лекар, който живее диагонално на тях.
Същото мислене от страна на полицията в началото изважда Лизи от списъка със заподозрени. В края на краищата тя е учител в неделното училище в богатата Централна конгрегационна църква. Хората от нейния клас и обкръжение не могат да приемат, че човек като Лизи ще заколи родителите си.
Трупът ма Аби Бордън
Но по време на разпита отговорите на Лизи към различни полицаи се променят, а това, че не пуска нито една сълза предизвика подозрение у полицията. Тогава служител открива, че Лизи се е опитала да закупи смъртоносна синилна киселина (циановодород) ден преди убийствата от близката дрогерия.
Друг елемент от историята е как, когато имигрантското население на Фол Ривър нараства, повече ирландци стават полицаи. В деня на убийствата ирландци са сред полицаите, които поемат контрол над къщата и имуществото на Бордън. Някои интервюират Лизи, а един дори я разпитва в спалнята й! Лизи не е свикнала да бъде държана под отговорност от хора, които смята за по-низши от себе си.
Случаят с Лизи Бордън бързо се превръща в един от мотивите за масовото ирландско негодувание в града. Променящият се състав на полицейските сили, съчетан с избора на втория ирландски кмет на града, д-р Джон Кофлин, са предизвикателство за досегашната доминация на местните жители.
Вестникът на Кофлин Fall River Globe, страстен ирландски ежедневник от работническата класа, редовно напада собствениците на мелници, а скоро след убийствата фокусира своята класова борба върху Лизи. Наред с други неща, той популяризира слуховете, че семейство Бордън заблуждава милиони, за да гарантира, че Лизи никога няма да бъде осъдена. За разлика от тях, местният за Хълма вестник Fall River Evening News, защитава невинността на момичето.
Пет дни след убийствата властите свикват разследване и Лизи свидетелства всеки ден: това е единственият път, в който тя дава показания в съда под клетва.
Лизи е арестувана на 11 август, една седмица след убийствата, и съдията я изпраща в окръжния затвор. Така тази привилегирована заподозряна се оказва затворена в сива клетка с размери 4 на 3 метра за следващите 9 месеца. Арестът на Лизи е новина, която бързо става национална.
Окръжният прокурор може би подценява правните и културни елементи, с които се сблъсква. Поведението на Лизи в съда, което районният прокурор Ноултън може би не успява да предвиди напълно, също със сигурност повлиява на резултата. И тук се крие половият парадокс на нейния процес. В съдебна зала, където мъжете запазват цялата си законна власт, Лизи въобще не е безпомощна девойка – тя трябва само да се представи като такава. За целта се явява в съда с черни траурни дрехи и с букет цветя в едната ръка и ветрило в другата. Един вестник я описва като „тиха, скромна и добре възпитана“, далеч от „мускулесто, едро, твърдо, грубо изглеждащо момиче“. Друг подчертава, че й липсват „амазонски пропорции“ – тя, тоест, не може да притежава физическа сила, камо ли морална дегенерация, за да владее оръжие със сила, достатъчна за разбиване на череп.
Освен това, с парите на баща си, Лизи може да си позволи най-добрия юридически екип, който да я защитава, включително бивш губернатор на Масачузетс, който беше назначил един от тримата съдии, които ръководят делото.
И накрая, самото жури представя на прокуратурата страховито препятствие. Фол Ривър е изключен от басейна за избор на жури, като по този начин изборът е наклонен към малките, силно земеделски градове на окръга. Половината от съдебните заседатели са фермери; други са търговци, един притежава метална фабрика в Ню Бедфорд и като цяло повечето са протестанти, някои с дъщери приблизително на възрастта на Лизи. Не е изненадващо, че жури в такъв състав бързо решава да я оправдае. Заседателите дори изчакват един час, за да изглежда, че не са взели прибързано решение.
Аудиторията в съдебната зала, по-голямата част от пресата и от феминистки групи, приветстват оправдателната присъда. Но животът на Лизи се променя завинаги: два месеца след оневиняването си, тя и сестра й Ема се преместват в голяма викторианска къща на Хълма. Много хора там и в Централната конгрегационна църква обаче я избягват. Лизи се превръща в забележителност на Фол Ривър…
Тя се оттегля в дома си, но дори там кварталните деца й досаждат с пакости. Четири години след оправдаването й е издадена заповед за нейния ареста в Провидънс. Тя е обвинена в кражба от магазини и очевидно прави рецидив…
