Бети и Барни Хил: Инцидентът, от който започнаха всички истории за извънземни

Когато Бети и Барни Хил пристигат в кабинета на бостънския психиатър Бенджамин Саймън на 14 декември 1963 г., изглежда, че имат редица напълно нормални проблеми: Бети страда от кошмари и безпокойство, а Барни – от тревожност и безсъние. Но Хил не идват за лечение точно на тези проблеми; те искат Саймън – известен хипнотизатор – да им помогне да си спомнят за срещата си с извънземни, която им се случва две години по-рано, през септември 1961 г.

Според разказа на двамата, те шофират през Ню Хемпшир, когато забелязват странна, ярка звезда в небето. Звездата сякаш ги следва, което кара Бети да реши, че всъщност изобщо не е звезда. После, когато спират, за да я разгледат по-отблизо, на Барни му се струва, че вижда фигури, които седят в кораб – и ги гледат.

След това двойката губи съзнание. Два часа по-късно те се събуждат на 60 километра от мястото, само със смътно усещане, че са имали среща с извънземни. Надяват се, че д-р Саймън може да им помогне да попълнят празнотите. И изглежда, че той го прави.

Под негово ръководство Бети и Барни Хил успяват да си спомнят подробности от това, което днес се смята за едно от най-подробно описаните отвличания от извънземни на всички времена. Уфолозите наричат този инцидент „отвличането Хил“ и „инцидентът Зета Ретикули“, защото се твърди, че на Бети Хил е показана звездна карта, която съвпада със системата Зета Ретикули.

Нека да разгледаме по-отблизо един от най-известните случаи на НЛО в историята – и интересно изследване на внушението под хипноза.

Отвличането на Бети и Барни

Бети и Барни Хил са двойка от Портсмут, Ню Хемпшир. Барни работи в пощенската служба на САЩ, а Бети е социален работник. Двамата са активни в своята общност, като участват в местната унитарианска църква и в Националното здружение за развитие на цветнокожите хора. Забележително е, че те са и междурасова двойка в период, когато подобни връзки са рядкост в САЩ: Барни е чернокож, а Бети – бяла.

И Бети, и Барни работят усилено и затова през септември 1961 г. решават да си дадат заслужена почивка – пътуване през Монреал и до Ниагарския водопад. След три дни, на 19 септември 1961 г. те спират в закусвалня във Върмонт, след което около 22:00 ч. се отправят на юг към Портсмут по път 3.

Докато шофират, забелязват ярка светлина в небето. Барни решава, че това е самолет или сателит; Бети обаче не е толкова сигурна. Светлината сякаш се движи на зиг-заг, не издава никакъв шум – както би направил самолет – и като че ли ги следва, докато карат по тъмния, празен път.

Накрая Бети и Барни Хил решават да спрат, за да видят дали могат да разгледат обекта в небето по-подробно.

„Спряхме колата и излязохме, за да го разгледаме по-отблизо с бинокъла си“ – пише Бети Хил до майор Доналд Е. Кихоу, директор на Националния комитет за разследване на въздушни явления, седмица по-късно. „Докато висеше във въздуха пред нас, изглеждаше с формата на палачинка, с прозорци в предната част, през които виждахме ярки синьо-бели светлини. Изведнъж от всяка страна се появиха две червени светлини. Тогава съпругът ми видя, че от всяка страна излизат крила, а червените светлини бяха на върховете на тези крила“.

Както Бети разказва на Кихоу, Барни вижда същества, които седят в кораба. Тя пише, че той побягва обратно към колата в шок и ѝ казва истерично, че съществата „ще ни заловят“.

След това и двамата губят съзнание. Събуждат се два часа по-късно, на 60 километра от мястото на събитието, без да си спомнят каквото и да е.

Прибират се у дома няколко часа по-късно със смътното усещане, че нещо се е случило с тях – просто не са сигурни какво. Според университета на Ню Хемпшир роклята на Бети била раздрана и изцапана, а каишката на бинокъла на Барни била скъсана. Часовниците им също били спрели да работят, а по колата им имало странни кръгове.

Въпросното НЛО, нарисувано от Бети Хил.

Въпреки че Барни има съмнения, Бети се свързва както с Националния комитет за разследване на въздушни явления, така и с Военновъздушните сили. Междувременно двойката започва да изпитва обща, необяснима тревога, която сякаш се проявява в ярки сънища, язви и безсъние. Барни също така развива странни брадавици около слабините си.

Накрая, на 14 декември 1963 г., Бети и Барни отиват в кабинета на д-р Бенджамин Саймън, психиатър и невролог от Бостън, известен с опита си в хипнотерапията. Двамата се надяват, че той може да им помогне да разкрият какво се е случило с тях през онази септемврийска нощ през 1961 г. – и той го прави. Бавно, но сигурно, докато са под хипноза, Хилс описва събитията от онази нощ с все повече подробности – и си спомня една наистина ужасяваща история.

Отвличането

Под хипноза Бети и Барни Хил започват да си спомнят все повече и повече за предполагаемото си отвличане. Както по-късно разказват на автора Джон Грант Фулър за книгата му „Прекъснатото пътуване“, извънземните ги изкачват по рампа и ги вкарват в космическия си кораб, където им извършват редица изследвания.

Казват им да се съблекат и да легнат на метални маси, след което извънземните вземат проби от косата, ноктите и кожата им и ги пробождат с игли. Когато Саймън пита Барни дали прегледът е подобен на операция за отстраняване на сливици, Барни, под хипноза, отговаря: „Подобно, но очите ми са затворени и имам само мисловни картини. И не ме боли. И усещам чувство на лекота. В слабините ми е студено… Не искам да ме оперират“.

Бети си спомня, че извънземните ѝ правят и някакъв тест за бременност, като инжектират дълга игла в стомаха ѝ.

„И ме обърнаха по гръб, а изследващият има дълга игла в ръката си. И аз виждам иглата. И тя е по-голяма от всяка игла, която някога съм виждала“, спомня си Бети Хил.

Тестът е болезнен, но един от извънземните изглежда е в състояние да премахне болката само с махване на ръката си.

Бети и Барни Хил също описват извънземните като малки и сиви, с големи чела и очи. Барни смята, че те са агресивни – казва, че водачът им прилича на Хитлер, а за останалите казва, че му напомнят на „червенокос ирландец… Защото ирландците обикновено са враждебно настроени към чернокожите“. Барни също така казва, че изглежда имат телепатия, като в един момент се разплаква под хипноза: „О, очите им. Те са запечатани в мозъка ми!“

Но спомените на Бети за извънземните са по-приятни. Тя си спомня, че те са объркани от зъбните протези на Барни, шеговито ѝ казат, че „няма смисъл“ да споделят къде е ходил корабът преди, тъй като тя не знае нищо за Вселената, и дори ѝ показват звездна карта.

Интерпретацията на Марджъри Фиш на извънземната звездна карта на Бети Хил, като „Sol“ (горе вдясно) е латинското име на Слънцето

Картата показва различни звезди, свързани с линии, и e описана като триизмерна проекция. Бети Хил казва, че плътните линии представляват търговски пътища, а пунктирните – експедиции, които извънземните са предприемали. По-късно тя рисува картата по памет и оттогава мнозина предполагат, че росунката съответства на звездната система Зета Ретикули.

Но въпреки че Бети и Барни убеждават много хора, след като историята им е подета от националните медии, скептиците не вярват на нищо от казаното.

Скептиците

Не всички вярват на историята на семейство Хил – включително и техният психиатър Бенджамин Саймън. Според Slate той започва да подозира, че историята им е породена от „неадресирани психологически неспособности“, възможната „латентна хомосексуалност“ на Барни и стреса от това да бъдеш междурасова двойка в Съединените щати през 60-те години на миналия век. Саймън също така смята, че спомените на Барни вероятно са повлияни от фантазията на Бети.

Нещо повече, изследванията показват, че хипнозата може да доведе до създаване на фалшиви спомени, особено когато индивидите са силно податливи на внушение. Под хипноза хората могат неволно да изфабрикуват подробни разкази, като самите те ги смятат за истински спомени. Този феномен повдига въпроси относно автентичността на разказа, тъй като подробностите се разкриват предимно чрез хипнотична регресия.

Фактът, че извънземен герой от епизод на телевизионното предаване „Outer Limits“, излъчен само няколко седмици преди отвличането на семейство Хил, много прилича на описаните от тях същества, не помага на случая. Скептиците твърдят, че е много по-вероятно двойката да не си е била доспала и двете ярки светлини, които са видели на небето, всъщност да са били Юпитер и Сатурн (чиито позиции съвпадат с тези на обектите, описани от двамата).

Критиците също така посочват несъответствия в историята на Хил, като отбелязват, че някои детайли са се променили с течение на времето. Например описанията на Бети за съществата и последователността на събитията се различават в различните разкази, а двамата съпрузи пък описват извънземните по различни начини. Подобни несъответствия могат да подскажат, че разказът е бил повлиян от външни фактори или се е развил в резултат на изкривяване на паметта.

Но историята за извънземните на Барни и Бети Хил все още се смята за една от първите по рода си, а последвалите истории за отвличания до голяма степен отразяват тяхната. Срещи като тази на Линда Наполитано, например, описват „сиви мъже“ и преглед, а дори след обикновени срещи с извънземни (без отвличане и преглед) хората описват същества като тези, които Хил твърдят, че са видели.

Крайпътна табела на магистрала Даниел Уебстър (път 3) в Линкълн, Ню Хемпшир, която отбелязва инцидента.

Всъщност през двете години след излъчването на филма за отвличането на семейство Хил съобщенията за отвличания от извънземни се увеличават с 2500%. Очевидно – независимо от скептиците – има много хора, които са повярвали на историята на Бети и Барни, създавайки предпоставки за една изцяло нова модерна митология.