Арне Джонсън ли уби Алън Боно или демоните

Отначало убийството на Алън Боно през 1981 г. в Брукфийлд, Кънектикът, изглежда като ясен случай. За полицията е очевидно, че 40-годишният хазяин е убит от наемателя си Арне Шайен Джонсън по време на жесток спор. Но след ареста си Джонсън прави изрича нещо вълнуващо: Дяволът го накара да го направи. Подпомогнати от двама специалисти по паранормалното, адвокатите на 19-годишния младеж представят твърдението на своя клиент, че е бил обладан от демонично, като потенциална защита за убийството на Боно.

„Съдилищата са се занимавали със съществуването на Бог“, казва адвокатът на Джонсън Мартин Минела. „Сега ще трябва да се справят със съществуването на Дявола.“

Това беше първият път в историята, в който защита като тази се използва в американска съдебна зала. Почти 40 години по-късно случаят на Джонсън все още е забулен в противоречия и смущаващи спекулации.

Влаковите релси в Брукфийлд

Какво се случи с Арне Шайен Джонсън?

На 16 февруари 1981 г. Арне Шайен Джонсън намушква наемодателя си Алън Боно с 12-сантиметров джобен нож, като това е първото убийство, регистрирано някога в 193-годишната история на Брукфийлд. Преди него Джонсън по принцип е бил тийнейджър без криминално досие.

Но странните събития, завършили с убийството, се твърди, че започват месеци по-рано. В своя защита в съдебната зала Джонсън той твърди, че източникът на всички тези страдания започва от 11-годишния брат на годеницата му Деби Глацел. През лятото на 1980 г. братът на Деби Дейвид твърди, че многократно среща старец, който му се подиграва. Първоначално Джонсън и Глацел смятат, че Дейвид просто се опитва да се измъкне от домакинската работа, и никак не му вярват. Независимо от това, срещите продължават, нараствайки както по честота, така и по агресия на подигравките. Дейвид се събужда в истеричен плач и описва видения на „човек с големи черни очи, слабо лице с животински черти и оголени зъби, заострени уши, рога и копита“. Не след дълго семейството моли свещеник от църква наблизо да благослови дома им. Това обаче не дава желания резултат. Следващата им стъпка е да се свържат с паранормалните изследователи Ед и Лорейн Уорън с надеждата те да им помогнат.

Лорейн Уорън, 2013

„Той риташе, хапеше, плюваше, псуваше – ужасни думи“, казаха членовете на семейството на Дейвид за състоянието му. „Имаше чувството, че невидими ръце искат да го удушат и се опитваше да ги махне от врата си, а невидими, мощни сили го контролираха от главата до петите като парцалена кукла.“

Джонсън остава със семейството, за да помогне, но успява. Притеснително обаче е, че кошмарите на детето започват да се случват и през деня. Дейвид разказва, че вижда „възрастен мъж с бяла брада, облечен във фланелена риза и дънки“. И докато виденията на детето продължават, от тавана започват да се чуват подозрителни шумове. Междувременно Дейвид започва да съска, да получава припадъци и да говори със странни гласове, цитирайки „Изгубеният рай“ на Джон Милтън и Библията.

Преглеждайки случая, Уорънс заключава, че детето очевидно е обладано от демон. Въпреки това, психиатрите, които разследват случая впоследствие, твърдят, че Дейвид просто е имал мозъчно увреждане.

Семейство Уорънс твърдят, че в хода на три последващи екзорсизма – съблюдавани от свещеници – Дейвид левитира, кълне и дори спира да диша. Може би дори по-изумително е, че Дейвид предсказва убийството, което Арне Шайен Джонсън в крайна сметка ще извърши.

През октомври 1980 г. Джонсън се опитва да установи контакт с демона като му казва да спре да притеснява брата на годеницата си. „Вземи мен и оставете малкия ми приятел на мира“, вика той.

За да се изхранва, Джонсън работи за арборист – специалист по поддръжката и грижата за дървета. Междувременно Боно управляваше развъдник. Двамата са уж приятелски настроени един към друг и често се срещат близо до развъдника – като Джонсън понякога дори се обаждаше на работа, че е болен, за да отиде на срещата. Но на 16 февруари 1981 г. между тях избухва жесток спор. Около 18:30 Джонсън изведнъж вади джобен нож и го насочи към Боно.

Боно е намушкан няколко пъти в гърдите и стомаха и след това е оставен да изкърви до смърт. Полицията арестува Джонсън един час по-късно и казва, че двамата мъже просто са се карали за годеницата на Джонсън, Деби. Но Уорънс настоява, че в историята има още нещо. В някакъв момент преди убийството Джонсън твърди, че е разглеждал кладенец в същия район, където братът на годеницата му твърди, че е преживял първата си среща със злия демон. Уорънс предупреждава Джонсън да не се приближава до този кладенец, но той все пак го направи, може би, за да види дали демоните наистина са завладели тялото му. След което също е обладан. По-късно Джонсън твърди, че е видял демон, криещ се в кладенеца, който го е контролиран по време на убийството, а след това го е пуснал.

Въпреки че властите разследват твърденията на Уорънс, че е обладан от зло сили, те все пак се придържат към историята, че Боно просто е убит по време на разправа с Джонсън заради годеницата му. Адвокатът на Джонсън Мартин Минела прави всичко възможно, за да бъде клиентът му признат за „невинен поради демонично обладаване“. Той дори планира да призове свещениците, за които се твърди, че са присъствали на екзорсизма като ги накара да нарушат традицията си и говорят за техните малко съмнителни ритуали. В хода на процеса, Минела и Уорънс са редовно подигравани от своите връстници, които смятат, че те искат да спечелят от една трагедия.

„Те имат отличен сценарий и правят доста добро шоу“, казва менталистът Джордж Кресге. „Просто този случай се отнася повече до клиничните психолози, отколкото до тях.“

Съдия Робърт Калахан в крайна сметка отхвърля молбата на Минела. Съдия Калахан твърди, че подобна защита би била невъзможна за доказване и че всяко свидетелство по въпроса е без значение от ненаучна и следователска гледна точка. Сътрудничеството на четирима свещеници по време на трите екзорсизма никога не е потвърдено, но епархията на Бриджпорт признава, че свещениците са работили в помощ на Дейвид Глацел. Междувременно на въпросните свещеници е наредено да не говорят публично по въпроса. „Никой от църквата не казва по един или друг начин какво се случва“, каза преподобният Николай В. Грико, говорител на епархията. „И ние отказваме да кажем.“ Но на адвокатите на Джонсън е разрешено да разгледат дрехите на Боно. Липсата на кръв, разкъсвания или сълзи, твърдят те, може да помогне в подкрепа на твърдението за демонична намеса. Никой в съда обаче не мисли така.

Така правният екип на Джонсън решава да пледира убийство при самозащита. В крайна сметка Джонсън е признат за виновен за непредумишлено убийство от първа степен на 24 ноември 1981 г. и е осъден на 10 до 20 години затвор. Той лежи само около 5.

Докато Джонсън е зад решетките, книгата на Джералд Бритъл за инцидента „Дяволът в Кънектикът“ беше публикувана с помощта на Лорейн Уорън. На всичко отгоре процесът вдъхновява и телевизионен филм, наречен „The Demon Murder Case“. Братът на Дейвид Глацел Карл не е очарован. В крайна сметка той съди Бритъл и Уорън за книгата, като твърди, че тя нарушава правото му на личен живот. Той казва също, че това е „умишлено предизвикване на емоционален стрес“. Освен това той твърди, че разказът е измама, създадена от Уорънс, който се възползва от психичното здраве на брат си за пари.

След като излежава около пет години в затвора, Джонсън е освободен през 1986 г. Той се ожени за годеницата си, докато е още зад решетките.

Що се отнася до Деби, тя поддържа интерес към свръхестественото и твърди, че най-голямата грешка на Арне е, че предизвиква звяра, който е обладал малкия. „Никога не правиш така“, казва тя. „Никога не предизвикваш Дявола. Арне започна да показва същите признаци, които и брат ми, когато беше обладан.“