Армията е причината амишите да имат само бради, но не и мустаци
Амишите са група от силно традиционалистки християнски църковни общности, най-известни със своя относително старомоден начин на живот. А като част от следването на това, което те смятат, че е Божието слово, мъжете амиши носят дълги бради.
Днес брадатите мъже не са нещо необичайно, но за разлика от последователите на модните трендове, няма да видите брадат амиш с небръсната горна устна – факт, който всъщност произлиза от армията.
Амишите са тясно свързани с менонитските църкви, но имат практики и традиции, които се различават от другите християнски групи. Причината за самата брада е почит към Библията; по времето, когато се случват историите в религиозния текст – много преди бръсненето да е нормално – повечето мъжки лица са достопочтено вакли. Набожните амиши мъже отдават почит на това, като също си пускат бради.
Въпреки това, нещата не се свеждат до това просто момчетата никога да не се бръснат – само женените мъже могат да не се бръснат. Пускането на брада е начин да се сигнализира на всички останали, че този човек е станал мъж. Една област, в която те се бръснат обаче, са мустаците.
Левит 19:27 – „Да не стрижете косата на главата си кръгло; и никой да не разваля краищата на брадата си.“ – е едно от основните вярвания на амишите. Друг е пацифизмът.
Технически амишите практикуват несъпротива, която се счита за форма на пацифизъм. Това е практиката, при която човек не се съпротивлява на хора в позиция на властта, независимо от ситуацията, дори ако смята заповедите за несправедливи. Въпреки че това правило обикновено се отнася за ежедневния им живот, воденето на война би се считало за форма на съпротива за амишите, което означава, че те не изпълняват никакъв вид военна служба.
Следователно, мустаците трябва да се обръснат…
Но защо? Днес мустаците са като моден аксесоар, но едно време са били символ на военната служба. Космите по лицето отдавна се свързват с войната и силата на войските, особено в райони по света, където брадите и мустаците се считат за по-мъжествени. Дори и днес окосмяването по лицето се носи от войниците в определени региони като начин за спечелване на уважение.
Например, в Британската империя са големи фенове на мустаците като дори стигат дотам, че ги правят задължителни за войниците в един момент от историята. Това уникално изискване остава в сила до Първата световна война, когато поддържането на мустаците не само изпада като приоритет, но често и невъзможно в суровите условия на окопите.
Освен това, появата на газ на бойните полета предизвика опасения, че окосмяването по лицето ще попречи на противогаза да се залепи плътно към кожата. Така изискването отпада – през октомври 1916 г.
С толкова силни връзки между мустака и историята на войната, амишите избират да не си бръснат мустаци и така един вид да отрекат стойността на службата в армията. Това им позволява да продължат да отглеждат брадите си, като същевременно избягват всякакви връзки с военните…
Мено Симонс
Менонитите, кръстени на Мено Симонс (1496–1561) от Фрисландия, са членове на определени християнски групи, които принадлежат към църковните общности на анабаптистките деноминации. Чрез своите писания Симонс формулира и формализира учението на по-ранните швейцарски учители, като ранните учения на менонитите се основават на вярата както в мисията, така и в служението на Исус, което първоначалните последователи анабаптисти поддържат с голяма убеденост, въпреки че за това са преследвани от различни римски католически и протестантски държави.
Вместо да проявяват агресия, по-голямата част от ранните менонитски последователи оцеляват, като бягат в съседни държави, където царуващите фамилии са толерантни към тяхната вярата. С течение на годините менонитите стават известни като една от историческите църкви на мира, поради тяхната отдаденост към пацифизма.
В съвременното общество на 21 век менонитите се описват или като религиозна деноминация с членове от различен етнически произход, или като етническа група и като религиозна деноминация отделно. Дори сред самите тях има противоречия по този въпрос, като някои настояват, че са просто религиозна група, докато други твърдят, че образуват отделна етническа група. Историците и социолозите собствено все повече започват да ги третират като етнорелигиозна група.
