3 факта за шимпанзетата, които ще променят начина, по който гледате на хората

Въпреки че шимпанзетата и хората споделят подозрителните 98,8% от своята ДНК, разликите между двата вида огромни – или поне така ни се струва. Разгледайте поведението на шимпанзетата и бързо ще разберете, че не сме толкова различни от нашите братовчеди (за добро или за лошо).

Шимпанзетата водят войни

Хората не са единствените животни, които воюват със собствения си вид. Между 1974 и 1978 г. в националния парк Гомбе в Танзания известният приматолог Джейн Гудол документира жестока война между две фракции шимпанзета.

След смъртта на дългогодишния водач на групата Майк Гудол забелязва, че общността се разпада на две фракции: Касакела и Кахама. Войната е белязана от поредица брутални и координирани нападения от страна на групата на Касакела, в резултат на които систематично са избивани всички мъжки членове и някои женски от групата на Кахама. В крайна сметка Кахама са на практика унищожени, което позволява на Касакела да разшири територията си.

Това събитие става известно като „Войната на шимпанзетата от Гомбе“ и оставя дълбоко въздействие върху Гудол.

„Често, когато се събуждах през нощта, в съзнанието ми изникваха ужасяващи картини – Сатан [една от маймуните], който слага ръка под брадичката на Снайф, за да изпие кръвта, която извира от голямата рана на лицето му… Джомео, който откъсва парче кожа от бедрото на Де; Фиган, който напада и удря отново и отново поразеното, треперещо тяло на Голиат“, пише тя в мемоарите си.

Би било наивно да разглеждаме това като безсмислено насилие. През 2023 г. учени документират шимпанзета в Кот д’Ивоар, които шпионират съперничещи си банди, като внимателно се преместват на по-високо място, за да имат по-добра видимост и да събират информация. Това, твърдят изследователите, по същество е вековна тактика и в човешките войни.

Докато някои изследователи обвиняват някои приматолози в антропоморфизъм, други предполагат, че подобно на война поведение сред шимпанзетата може да даде по-добра представа за еволюционния произход на организираното насилие при хората.

Шимпанзетата обичат да ловуват и да ядат месо

Шимпанзетата обикновено се хранят с плодове, корени, ядки, листа, растения, цветя и буболечк – но и месото съставлява макар и малка част от диетата им. За да си набавят този богат на протеини деликатес, обикновено се насочват към по-малки бозайници като маймуните.

Особено странно поведение е наблюдавано в Гомбе, където изследователите са видели как шимпанзетата ловуват и изяждат десетки малки маймуни от вида червен колобус. Докато си споделяли улова, шимпанзетата отхапвали черепите на маймуните и яли от мозъците им. В няколко случая те дори използвали пръчки и листа, за да оберат последните парченца от органа.

В друг случай изследователите дори ги наблюдават да използват копия, за да ловуват галаги (дребни нощни примати от групата на полумаймуните) в Сенегал.

Учените се замислят дали ловното поведение на шимпанзетата може да хвърли светлина върху ранната еволюция на човека, както и върху апетита ни към месото.

Шимпанзетата са учени

Светът на шимпанзетата не е само бой, карантии и насилие. Огромно количество доказателства показват също, че шимпанзетата са способни на невероятни прояви на любопитство, учене и емоционална интелигентност.

Например известно е, че те активно търсят лечебни растения, когато са болни или ранени. Проучване от 2024 г. отбелязва как ранени и болни шимпанзета в централния горски резерват Будонго в Уганда ядат растения, които притежават противовъзпалителни свойства или естествено съдържат инхибитори на патогени като E. coli.

Също така са наблюдавани шимпанзета, които налагат раните си със смачкани буболечки. Макар че лечебните ползи на тази практика не са известни, в миналото насекомите са били използвани за терапевтични цели от хората още през 1400 г. пр. н. е. и продължават да се използват в някои части на света и до днес.

Кой знае, може би тези шимпанзета са открили нещо, което съвременната медицина все още не е…