101-годишен германец бе признат за виновен за съучастие в повече от 3000 убийства по време на Холокоста, когато е служил като пазач на нацисткия концентрационен лагер Заксенхаузен в продължение на три години. Йозеф Шютц твърди, че никога не е работил там, но съдът в Бранденбург-ан-дер-Хавел установява друго.
„Съдът стигна до заключението, че противно на това, което твърдите, сте работили в концентрационния лагер като охрана около три години“, казwа съдия Удо Лехтерман, според NPR.
Шютц е обвинен в подпомагане и подстрекателство на „екзекуция чрез разстрел на съветски военнопленници през 1942 г.“ и в убийството на затворници „с помощта на отровния газ Циклон Б“. Той е признат за виновен по 3518 обвинения в съучастие в убийство и осъден на пет години затвор.
Празни кутии от Циклон Б
„Знаехте, че там са убивани затворници. Така с присъствието си вие сте подкрепили тези действия“, казва Лехтерман. „Всеки, който иска да избяга от лагера, е бил застрелван. Затова всеки надзирател е участвал активно в убийствата.“
Въпреки това, в съда в понеделник, 27 юни, Шютц продължава да настоява, че не е замесен в нацисткия геноцид и че всичко, което се казва за него, „е лъжа“.
„Дори не знам какво трябва да направя“, казва той в съда. „Нямам нищо общо с това.“
Германското правителствено бюро, което търси справедливост за престъпленията от нацистката епоха, намира Шютц през 2018 г., след като се сдобива с архивите на концентрационните лагери, иззети от Червената армия след Втората световна война. Тези записи показват, че възрастният вече мъж се е присъединил към СС точно преди да навърши 21 години и служи в Заксенхаузен между 1942 и 1945 г. Прокурорите казват, че той дори успява да достигне до ранг Ротенфюрер, най-високият в СС.
За Шютц се опитва да оспори фактите, които прокурорите откриват, според CBS News, като твърди, че е работил във ферма през цялата Втората световна война и че никога дори не е обличал униформа на СС. Документите, получени в съда, обаче го идентифицират по име и дата на раждане – и ясно го поставят в дивизията Тотенкопф на СС, която работи в Заксенхаузен.
През последните години германското правителство засили усилията си да изправи бивши нацисти пред правосъдието, преди всички те да изчезнат. Този напън дойде след значимото решение на върховния съд през 2016 г., с което се потвърди присъдата на Оскар Грьонинг, така наречения „счетоводител на Аушвиц“.
Грьонинг бе осъден като съучастник в 300 000 убийства в Аушвиц, въпреки че нито една смърт не може да му бъде приписана.
Главният вход на Заксенхаузен
Повече от 200 000 дисиденти, евреи, хомосексуалисти и роми са били държани в Заксенхаузен, където Шютц гради кариерата си, според Guardian. Десетки хиляди загиват по ужасни начини – с разстрел, медицински експерименти и др.
Следователят Томас Уил казва пред New York Times: „Ние следваме простия принцип, че убийството няма давностен срок. Това е правилното и, разбира се, щеше да е правилното и преди 70 години.“
Оцелелият от концентрационните лагери Леон Шварцбаум е преместен в Заксенхаузен от лагер в Полша, когато Червената армия натиска на запад и освобождава затворниците по пътя си. Той е допуснат като съищец в процеса, според Times, но почива няколко месеца преди Шютц да бъде осъден.
„Искам, ако този човек бъде осъден – и да се надяваме, че ще бъде осъден“, казва Шварцбаум преди смъртта си, „да отиде в затвора.“
Поради възрастта на Шютц и влошеното му здраве обаче, едва ли ще лежи в затвор. Той е най-възрастният човек, който някога е бил съден за съучастие във военни престъпления по време на Холокоста.