Берлинската (танкова) криза или как съдбата на света беше заложена на карта

| от |

Историците знаят, че всеки по-сериозен конфликт между великите сили ще трябва да се маркира като потенциален шанс за избухването на 3-тата световна война. Такъв специален момент и шанс за унищожаването на човечеството може да се смята Кубинската ракетна криза. Докато американската демокрация и пропаганда разказва страшни истории за комунистите, съветски плавателни съдове спокойно пренасят ракети, които биха поставили защитата на градове като Ню Йорк на колене. Разбира се, архивите със сигурност познават и други подобни

Историческите търкания между двете страни са се случвали доста често, а причините понякога могат да бъдат особено комични. На днешния ден през 1961-а година започва вдигането на втората най-важна стена след Китайската, само два месеца по-късно започват и конфликтите между Източна и Западна Германия, съответно и между САЩ И СССР. След като цяло лято британски, американски и френски служители наблюдават строежа, идва време за отнемане и на някои дипломатически привилегии като свободното преминаване от едната зона в другата.

E._Allan_Lightner,_Jr

Снимка: By US Federal Government – http://www.trumanlibrary.org/photographs/view.php?id=227, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11379596

На 22-и октомври, г-н Едуин Алън Лайтнър е решил да отиде на опера в Източен Берлин. На КТП-то, граничарите изискват документ за легитимиране, дипломатът напомня много бързо, че е задължен да представя такъв само пред руски власти, но не и пред немски граничари и полиция. Прекарвайки известно време на контролния пункт, устатият Лайтнър усетил, че тази вечер няма да се отдава на културни мероприятия и се прибрал обратно вкъщи.

Lucius-Clay-TIME-1948

Генерал Клей

Снимка: By Time Inc., illustration by Ernest Hamlin Baker. Time failed to renew the copyrights of many early issues; see wikisource:Time (magazine). – Time magazine archive, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=60493508

Конфликтът със сигурност можеше да бъде пропуснат, ако праволинейният дипломат беше преглътнал достойнството и просто беше показал документи. Сигурно щеше да гледа и толкова мечтаната опера. Другият проблем за повишаване на напрежението идва от генерал Клей. Пратеникът на Вашингтон трябвало да намери сериозно противодействие на стената. Нанесената морална обида, мотивирала Клей да изпраща всеки дипломат на Западен Берлин с американска военна полиция.

US_Army_tanks_face_off_against_Soviet_tanks,_Berlin_1961

Снимка: By U.S. Army photoPhoto Credit: USAMHI – http://www.army.mil/article/46993/standoff-in-berlin-october-1961/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16657120

Служителите на КПП-то не оспорвали това желание, но въпреки това продължавали да изискват документите на дипломатите. Генерал Клей пък искал да демонстрира не само контрол над поста, но и сила. На 27-и октомври, той дал благословията на няколко танка М48 да се отправят към КПП Чарли. На 75 метра от границата, оръдията се насочват към Източен Берлин и очакват своята благословия. Изненадани, но не и изплашени от действията, руснаците бързо звъннали на Никита Хрушчов и с негова благословия наредили равен брой Т55 танкове, сочещи към американските танкове.
И така започват най-мъчителните 16 часа от историята на Германия. Блъфът на генералът е платен и сега идва ред за действия. Американските власти в този случай започнали да предават до Вашингтон за впечатляващите военни маневри с шансове за потенциален конфликт. След направена проверка, самият Кенеди изразява огромно желание за отваряне на връзка за комуникация със Съветския съюз, където двамата президенти да решат ситуацията, преди да е станало твърде късно. Позвъняване до генерала напомнило, че Берлин е с изключително ниска стратегическа стойност, а потенциалният конфликт с Кремъл може да доведе до много по-тежки главоболия.

Soviet_tanks_in_Berlin_1961

Снимка:By The Central Intelligence Agency – Soviet Tanks near Checkpoint Charlie, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=48076630

Танковата панорама се случила от 17:00 на 27-и октомври, до 11:00 на следващия ден. По изискване на двете страни, бойните машини били заредени с живи муниции. Благодарение на живата телефонна връзка Генерал Анатоли Грибков от главнокомандването започнал да изпълнява директните заповеди на Хрушчов. След дълги преговори по телефона, руските танкове започват да отстъпват, за всеки заминаващ руски танк, един американски също се отделял от конвоя. Бавно и сигурно КПП-то било освободено от танкове, по-късно самият Кенеди ще каже, че стената е далеч по-добро решение от войната, следователно няма какво да се направи. Макар и генерал Клей да протестира, американските танкисти изпитвали невероятно облекчение, когато напускали горещата точка. Главнокомандващият генерал Брус Кларк бързо заявил, че противоречивите маневри ще бъдат санкционирани. Следващата пролет в Берлин била приятна, но самият Клей не можел да ѝ се радва, той бил отзован обратно в САЩ.

Добрата новина е, че същият никога повече не получава такива ръководни позиции, причината се крие във факта, че същият така или иначе, същият не ръководи преговорите по време на кубинската ракетна криза. През 1964-а, Кенеди все пак го кани на обиколка на Берлин и го представя като свидетелят на всички промени и конфликти от двете страни на барикадата. Кенеди пропуска да спомене нажежаването на обстановката, но щом конфликтът отшумява и липсват всякакви кръвопролития, всичко завършва добре.

Едуин Лайтнър продължава своята работа като посланик, последната дипломатическа мисия е в Либия. Според Ню Йорк Таймс, същият е направил конфликта, защото настоявал да демонстрира свободата, с която САЩ ще преминава без никакви проблеми всички ограничения, включително и КПП-тата около Берлинската стена. Според същия източник, Едиун успява да се реабилитира, помагайки за размяната на военнопленици.

Сектор Чарли продължава да носи своята слава като конфликтна точка на интереси, останала в историята. Както бихте забелязали на главната снимка и до днес датата, в която дипломатическия конфликт спокойно можел да ескалира в демонстрация на сила, се отбелязва и напомня за онези мигове, когато егото на двама души може да реши съдбата на един свят.

 
 
Коментарите са изключени за Берлинската (танкова) криза или как съдбата на света беше заложена на карта

Повече информация Виж всички