Животът на оперните кастрати – огромно удоволствие след огромна мъка

| от |

През есента на 1734 г. Кралския театър на лондонския Хаймаркет е пълен до тавана. С последните ноти на операта, модната публика избухва в неистови аплодисменти. Солистът пристъпва напред, за да се поклони, когато от ямата пред сцената жена изкрещява: „Един Бог! Един Фаринели!“

Фаринели е сценичното име на Карло Броски (1705–1782), най-известният оперен певец на 18 век. Той е нещо подобно на съвременна рок звезда и съответно получава еквивалентните огромни хонорари, публиката реагира истерично на изпълненията му, а жените го желаят. Но във Фаринели има нещо много необичайно (за нас): той е кастрат.

Кастратите, както подсказва името им, са оперни певци, които са кастрирани преди пубертета, за да запазят младежкия си певчески глас. Когато тези нещастни момчета порастват и стават мъже, гласовете им се развиват по уникален начин, който мнозина намират за изискан.

Тази необичайна практика възниква в Италия през 16 век – тогава кастратите могат да бъдат чути да пеят в зали и хорове, включително този на Сикстинската капела. Тъй като на жените е забранено да пеят в църквите, високите мъжки гласове са приветствани с отворени обятия и скоро стават толкова популярни, че към 18 век едва ли има представление на италианска опера, което да не включва нито един кастрат в актьорския си състав.

Лудостта към тях достига своя зенит през 20-те и 30-те години на 18 век, когато певците стават истински суперзвезди. Публиката често крещи „Да живее малкият нож“, хвалейки инструмента, произвел тези уникални гласове. В разгара на тази мода се смята, че около 4000 италиански момчета са кастрирани всяка година в името на музиката. Но как и защо е извършвана тази процедура?

Farinelli engraving

Фаринели като малък

Много кастрати са от бедни семейства, чиито синове са кастрирани с големи надежди, че ще успеят и ще донесат просперитет на фамилията. Други пък, включително Фаринели, са от по-богати семейства. Архивите предполагат, че някои, включително известният Кафарели, дори искат процедурата сами. Въпреки това мнозина през 18 век намират гениталната манипулация на млади момчета също толкова варварска и неприятна, колкото ние днес. Когато музикалният историк д-р Чарлз Бърни (1726–1814) пътува през Италия, опитвайки се да открие къде е извършвана процедурата, нито един град не желае да си признае. Той пише: „В Милано ми казаха, че е във Венеция; във Венеция, че е Болоня; но в Болоня отрекоха и ме насочиха към Флоренция; от Флоренция в Рим, а от Рим ме пратиха в Неапол…“

Тъй като кастрацията не се практикува открито, има прекалено малко доказателства, за да изградим пълна картина за това как точно се извършва. Историците обаче смятат, че операцията се провежда най-вече от селски бръснари, които често извършват леки операции през този период. Момчетата обикновено са кастрирани на възраст между 7 и 9 години. За да се облекчи болката, им е даван опиум или е прилаган натиск върху сънната им артерия, докато те припаднат. След това те са потопявани в гореща вана и съответните им канали са прекъсвани, а в някои случаи тестисите им са напълно отстранявани.

Кастрацията е, разбира се, и доста опасна процедура и се смята, че много от момчетата умират. Оцелелите установяват, че липсата на тестостерон означава, че ставите им няма да се втвърдят, което по-късно прави крайниците и ребрата им много дълги. В резултат на това кастратите често са много високи и с овален гръден кош, което подчертава гласовете им. Ако кастрацията мине успешно, младите момчета са изпращани на строго обучение в певческите училища.

 

По ирония на съдбата кастратите също са виждани и като сексуална заплаха. Страстта, която тези певци събуждат в жените, причинява голямо обществено безпокойство. Историците описват „групи от жени“, които обсипват кастратите с подаръци и обич и дори носят медальони с портрети на любимите си певци. Много жени в обществото имат интимни отношения с тях, виждайки ги като идеалните кандидати за дискретна връзка, тъй като няма риск от бременност. Скоро започват да се разпространяват слухове, че тези певци са щедри и ненаситни любовници въпреки кастрацията си. Някои дори вярват, че операцията им може да подобри сексуалната активност. Тези идеи са подхранвани и от популярни песни като, например,  тази, която засяга и майсторството на Фаринели:

Добре знаещите скопци могат да задоволят нуждите им,
и освен самохвалството, самодоволните и задоволяват;
На чийто праг и да застане, за да угоди,
Фаринели остава до последно.

През 1766 г. избухва скандал, когато кастратът Тендучи (1736–1790) бягва с 15-годишна знатна ирландка. Баща й обаче ги проследява и хвърля Тендучи в затвора.

В края на 18 век вкусовете вече се променят и славните дни на кастратите скоро са в миналото. След пенсионирането си някои певци вземат под крилото си млади протежета като направо ги осиновяват. Други пък се отдават изцяло нови кариери.

 
 
Коментарите са изключени за Животът на оперните кастрати – огромно удоволствие след огромна мъка