Защо „Улица Сезам“ беше забранена в Мисисипи
Голямото пиле, Бърт и Ърни, както и доброто старо Бисквитено чудовище са все персонажи, които живеят на популярната улица „Сезам“. Излишно е да казваме, че детското предаване е спечелило аудитория от цял свят, като освен приятни и интересни герои, всеки е имал възможност да се научи да брои или да натрупа нови знания. Предаването винаги е било образователно. Според детските психолози е успяло да въздейства и да даде някои уроци от живота, илюстрирайки ги или директно изигравайки ги пред камера.
Интересен факт, е че почти всеки герой в епизодите се опитва да поправи грешките си, не се срамува да се извини или да помогне. Първият епизод е излъчен през 1969 г. и веднага идва с огромно внимание и похвали. Никой няма нищо против да запълни детската програма с предаването с едно малко изключение – Мисисипи. Според направеното изследване и гласуване на образователни консултанти, предаването е твърде спорно за излъчване. Макар и „Улица Сезам“ да е в ефир от няколко месеца, новоформираният отдел за образователна телевизия на щата Мисисипи се събирал винаги в началото на януари.
Изборът на предавания се случвал с участието на губернатор Джон Бел Уилямс, който имал окончателно решение, както и правото да присъства на дебатите. Останалите 5 души от борда били учител, директор на училище, гражданин, преподавател от детската градина и изненадващо за всички Джеймс МакКей – собственик на банка в Джаксън, Мисисипи. Присъствието на МакКей в комисията е опит да спечели властта на своя страна, след като неговият тъст Алън Томпсън 20 години заема позицията на кмет в Джаксън. Томпсън бил известен противник на интеграцията, основател на кампанията „Свободата на избор“, която практически влизала в конфликт с училищата и не позволявала сегрегацията. 60-те години на миналия век са изключително срамни за щата, а расизмът е бил нещо напълно нормално.
Във вихъра на бурята се появява това телевизионно предаване, създадено от Хоан Ганц Куни – бивш журналист, който в последствие се издига до телевизионен продуцент. Когато започва да работи върху това предаване, в някои серии избира цветнокожи актьори като Мат Робинсън и Лорета Лонг, които трябва да изиграят ролите на Гордън и Сюзън. Освен това излизат на сцената с бели актьори като Боб МакГрат. Дори децата на „Улица Сезам“ не се вълнували от цвета на кожата. И изведнъж точно това предаване започва да печели вниманието на мнозина. Точно тази изненада накарала почти всички в щата да се замислят.
Бюджетът на предаването е 5 357 441 долара и според някои телевизии е обидно, че се използват цветнокожи актьори. Претенциите продължават да се разглеждат, макар и самото предаване да се разпространява напълно безплатно за всички телевизии в САЩ. И когато дошло времето за избор, трима гласуват против предаването, с което Джаксън официално губи правото да се запознае с герои като Голямото пиле. Членовете, които не успели да преборят тази трудност, бързо съобщили историята на New York Times и споделили, че дните на робство би трябвало отдавна да са приклюичили, особено след като става въпрос за образователен детски филм.
Мотивите на комисията са, че един от членовете бил изключително обиден от подбора на актьори и самият той твърдял, че Мисисипи не е готов за подобни изненади. Вниманието се насочва към управата на щата и критиките започват да валят от всички страни. Друг голям проблем е, че изтичането на информация става достатъчно подробно и разказва как самото гласуване било чиста проформа. Защитниците на идеята побързали да споделят, че самото предаване може да се използва за манипулиране на деца, а други адвокати разглеждат интеграцията като нещо все още опасно за малките деца. Активирането на пресата не прави ситуацията по-розова.
Демократичните вестници на делтата споделят, че големият проблем за журито е фактът, че учителят в това предаване е афро-американец и съответно върши всичката работа в предаването. Самият Хоан нарича това решение „трагедия“ за младите хора. Добрата новина е, че след като всички настръхват срещу това безумие, комисията бързо отменя решението си. На следващия месец „Улица Сезам“ тръгва по местните телевизии и се излъчва в Мемфис, Ню Орлианс, Алабама и разбира се – Мисисипи. Излишно е да казваме, че Томпсън не успява да спечели по никакъв начин следващите избори. През есента на 1970 г. всички актьори от предаването гостуват на градчето и се срещат с представителите на борда, които в този момент са събрали пари, за да платят за живо представление, като с тази идея се надяват, че ще получат извинение.
Предаването успява да спечели многобройни награди през следващите 50 години. По-лошото е, че в историята на Мисисипи, това няма да е единственото филмче, което ще се цензурира. Скорошни изяви от миналата година показват, че Алабама и Арканзас отказват да пуснат анимационните серии на „Артур“ където плъх и мравояд от един и също пол сключват брак. Очевидно телевизионната цензура има много трудна задача, но разглеждайки казуса с „Артур“, проблемите с обитателите на „Улица Сезам“ са били значително по-леки за решение.
