Защо се смеем в страшни ситуации

Седите в претъпкано кино и гледате най-новия филм на ужасите, а около вас зрителите изглеждат истински уплашени. Но по някаква причина писъците и крясъците им са прекъсвани от смях.

Обикновено смятаме, че смехът е реакция на удоволствие или забавление. Тогава защо се смеем, когато се страхуваме?

Уви, оказва се, че учените все още не са сигурни какво ни кара да се смеем в привидно неподходящ контекст. Но имат някои доста убедителни теории.

Две от най-популярните се основават на предположението, че смехът по своята същност е социален; когато се смеем, ние предаваме послание на хората около нас. Според учени като приматолога Сигне Преусхофт, която публикува изследване върху смеха на макак в списание Ethology, смехът от страх е израз на подчинение. Приматите в изследването на Преусхофт се смеели или усмихвали, когато се чувствали застрашени от доминиращ макак, и смехът им бил придружен от избягващи или подчиняващи се движения на тялото. Според нея смехът се използва за признаване на страха и съобщаване на желанието за избягване на конфликт.

В друг лагер смятат, че смехът от страх всъщност е отричане на страха. Ние се страхуваме, но се опитваме да убедим себе си и хората около нас, че не е така – че всичко е наред. Лекарят Алекс Ликърман пише в Psychology Today: „Даваме сигнал, че каквото и да е ужасното нещо, с което току-що сме се сблъскали, то всъщност не е толкова ужасно, колкото изглежда – нещо, в което често отчаяно искаме да вярваме.“ Ликерман нарича това „зрял“ защитен механизъм (за разлика от „психотичен“, „незрял“ или „невротичен“). Той отбелязва, че „способността да се смеем на травмата в момента на нейното възникване или скоро след това сигнализира както на нас, така и на другите, че вярваме в способността си да я преживеем“.

Някои експерти групират този смях с други на пръв поглед неподходящи емоционални реакции, като например плача, когато сме щастливи. Те твърдят, че тези неподходящи реакции ни помагат да регулираме емоциите си; плачът, когато сме обзети от радост, или смехът, когато сме ужасени, ни помагат да се балансираме емоционално. Научният репортер Рей Хърбърт пише за Асоциацията за психологическа наука: „Когато сме застрашени да бъдем претоварени от нашите емоции – било то положителни или отрицателни – изразяването на противоположната емоция може да има потискащ ефект и да възстанови емоционалния баланс.“

Конкретно в случая с филмите на ужасите някои теоретици твърдят, че се смеем, защото ужасът и хуморът се коренят в едни и същи явления: несъответствие и трансгресия. Ние се смеем, когато нещо е несъответстващо, когато противоречи на нашите очаквания или нарушава социален закон (например когато персонаж на екрана прави или казва нещо невъзпитано). Но в друг контекст същите тези неща се възприемат като страшни – обикновено когато нещо преминава от безобидно несъответствие в потенциално опасна територия. В „Мълчанието на агнетата“ (1991) например известната реплика на Ханибал Лектър „Изядох черния му дроб с малко фава и хубаво кианти“ е едновременно смешна (защото има нещо нелепо в това, че той е такъв „изискан“ канибал) и ужасяваща (защото все пак той е канибал и сериен убиец).

В крайна сметка няма едно-единствено окончателно обяснение защо се смеем в страшни ситуации. Това може да се дължи на факта, че реагираме колкото на нелепостта на ситуацията, толкова и на „опасността“, която тя представлява. Възможно е също така да се опитваме да покажем на хората около нас – или пък на себе си – че не се страхуваме. А може би просто се опитваме да постигнем емоционално равновесие, като противодействаме на страха си с обратната реакция.