Защо нацистите се интересуват толкова много от един гоблен

На 1 август 1944 г. двама офицери от СС паркират два камиона в сърцето на окупирания от нацистите Париж и се насочват право към Лувъра. Тези мъже са на свръхсекретна мисия, възложена от Хайнрих Химлер, райхсфюрер на СС и един от най-могъщите хора в Третия райх. Той нарежда на двамата мъже да се спуснат в недрата на световноизвестния музей на изкуството, да вземат Гоблена от Байо и да го закарат на „безопасно място“, далеч от обсега на бързо настъпващите армии на Съюзниците.

След 15 години като ръководител на една от най-страховитите паравоенни организации в историята, Химлер е свикнал нещата му да се случват. И все пак в този случай той остава разочарован. Няколко дни по-рано група местни бойци от съпротивата научават за мисията на мъжете от СС и се втурват към Лувъра, за да защитят емблематичната бродерия. Предупредени в последния момент, че всеки опит за взимане на гоблена ще бъде посрещнат с градушка от куршуми, офицерите от СС се отказват от мисията си.

Нацисткия афинитет към купуване, заграбване и конфискуване най-големите европейски произведения на изкуството е добре документирана. Но в желанието на Химлер да се добие Гоблена от Байо има нещо повече от желание просто да притежава едно от най-големите културни богатства на Франция. В извезаните изображения на нормандски рицари, които набучват англосаксонските пехотинци на мечовете си, той вижда доказателства за средновековно германско надмощие.

Очарованието на нацистите към Гоблена от Байо може би може да бъде проследено до 1 юли 1935 г., когато Химлер – заедно с колегите си нацисти Рихард Валтер Даре и Херман Вирт – създава Аненербе, Общество за изследване на германското наследство. Аненербе е основано за насърчаване на археологически проучвания на обекти, които биха могли да бъдат свързани с ранните германски селища, и за проучване на произведения, свързани с историята на арийската раса. Не след дълго водещите светлини насочват вниманието си към прославената бродерия от 11 век, изобразяваща нормандското завоевание на Англия през 1066 година.

Волфрам Зиверс

Французите твърдят, че гобленът е национална историческа ценност от началото на 18 век, но нацисткият режим има алтернативна теория. През юли 1939 г. на бюрото на Волфрам Зиверс, генерален мениджър на Аненербе, пристига бележка, написана от Франц Алтейм, професор по класическа филология във Франкфуртския университет. В нея той предполага, че подробен преглед на Гоблена от Байо ще докаже, че норманите, които завладяват Англия, в действителност са викинги – и в крайна сметка германци. Идеята, че те са французи, твърди Алтейм, се основава на 200-годишна лъжа. В края на бележката си той пише: „Подчертавам важността на това изследване.“

През юли 1939 г., когато Алтеим написва бележката си, идеята екип от пламенни нацисти да изследват един от най-емблематичните артефакти във френската история в опит да установят германския му произход, е анатема за хората на Франция. Но падането на нацията им под германски сили през юни 1940 г. прави мнението им почти без значение.

И така, след френската капитулация, д-р Херберт Янкун, професор по викингска археология в Университета в Росток – и лоялен нацист – е назначен да оглави екип от експерти, натоварени с изучаването на артефакта в северния френски град Байо. Янкун подсказва какво се надява да постигне, когато заявява: „За общите германски изследвания визуалните изображения на гоблена, които записват германски легенди и традиции, са много ценен източник за този ранен период.“

Ирминсулския символ на Аненербе

Първата задача на Янкун като ръководител е да проучи произведението и да събере информация, така че по-нататъшните проучвания да могат да се извършват, след като бродерията се премести на безопасно място. Крайната цел е да се издаде многотомна публикация на техните открития, включваща фотографска реплика на гоблена. Чрез изследване на изображения на всичко – от лодки и оръжия до костюми, те искат да предоставят неопровержими научни доказателства, че гобленът е свидетелство за германската хегемония в ранносредновековна Европа.

Янкун не може да извърши толкова тежко начинание сам. Той е придружен от д-р Карл Шлабоу, експерт по текстил и ръководител на Германския музей на костюмите в Ноймюнстер, чиято работа е да изследва тъканта и да прави внимателни измервания. Ролф Албер, фотограф и военен репортер, трябва да заснеме изображения на гоблена, както в черно-бяло, така и в цвят. Херберт Йешке, художник от Берлин, е единственият от екипа в Байо, който не е член на нацистката партия или СС. Неговата задача е да създаде поредица от точни рисунки в пълен размер и акварели на детайли от гоблена под ръководството на Янкун.

Първо обаче трябва да се получи достъп до бродерията – и това се оказва изненадващо проблематично. През септември 1939 г., при мириса на военни действия, френските власти го навиват на калерче, поставят го в подплатена, облицована с цинк дървена кутия и го депонирали в бетонен бункер в мазето на Hôtel du Doyen в Байо.

От падането на Франция германски офицери озадачават властите на Байо с исканията си да видят гоблена – процес, който означава многократно манипулиране на крехкия, 900-годишен артефакт. Французите не са склонни да позволят това да продължи и с класически отлагащи тактики започват да настояват всички разрешения за оглед на гоблена да бъдат подписани от съответните власти в Париж. В резултат на това, след пристигането им в Байо на 8 юни 1941 г., Янкун и неговият екип ще трябва да чакат дни, преди да започнат работата си.

Отначало те разглеждат бродерията в галерията на Hôtel du Doyen – но това довежда до разгъване и навиване на гоблена всеки ден. И така, на 23 юни той е преместен с камион – придружен от Рене Фалу (официалният настойник на гоблена), трима френски митничари и самотен немски полицай – до манастира Свети Мартин, 8 километра южно от Байо, където голямото произведение може да се остави разгънато.

Замъка Вевелсбург

Нахлуването на съюзниците в Западна Европа на 6 юни 1944 г. само изостря желанието на Химлер да вземе гоблена за Третия райх. Но кое би било „безопасно място“ през юни 1944 г.? Една от възможностите е замъкът Вевелсбург в централна Германия, който е избран от Химлер като място за неговия център за обучение, домът на култа към СС – място, където офицерите се обучават как да пресъздават изгубения свят на „северната раса“ .

Ако замъкът Вевелсбург е бил безопасно място през юни 1944 г., със сигурност не остава дълго такова. На 31 март 1945 г., когато американските сили се приближават, Химлер нарежда замъкът да бъде взривен заедно със съдържанието му.

За щастие съюзниците вече са намерили гоблена в неговия временен дом в мазето на Лувъра. На 2 март 1945 г., след като е показан на изложба в художествения музей, той е върната в Байо. И там си остава и до днес.