Забранената книга, написана с кръвта на Саддам Хюсеин

Дълбоко под джамията Умм ал-Кура в Багдад, заключен в таен трезор, се намира един предмет, който може да бъде описан само като теологичен парадокс, предмет, който е толкова богохулен по характера си, че според ислямските закони трябва да бъде унищожен, но същевременно по своята същност е толкова свещен, че унищожаването му е невъзможно.

Това е Кървавият Коран – копие на ислямската свещена книга, написано изцяло с кръвта на бившия иракски диктатор Саддам Хюсеин.

Саддам поръчва Кръвния Коран на 28 април 1998 г. по случай 61-ия си рожден ден. Диктаторът наскоро е възвърнал ислямската си вяра, след като синът му Удай Хюсеин едва оцелява след опит за убийство на 12 декември 1996 г. В официално писмо, публикувано през 2000 г., Саддам обяснява, че книгата е предназначена като благодарност към Бог за това, че го е превел безопасно през много „конспирации и опасности“ през цялата му дълга политическа кариера: „Животът ми беше пълен с опасности, при които трябваше да загубя много кръв… но тъй като съм кървял само малко, помолих някой да напише Божиите думи с кръвта ми в знак на благодарност.“

Умм ал-Маарик 

Да напише книгата, Саддам възлага на калиграфа Абас Шакир Джоди ал Багдади. През следващите две години една медицинска сестра изтегля общо 27 литра кръв на Саддам и я е предава на ал-Багдади, който след като я третира с химикали, за да я стабилизира, изписва с нея 114 глави и 6000 стиха от ислямската свята Книга. Завършена през 2000 г., тя обхваща 605 страници и е написана с букви с височина два сантиметра с граници, декорирани в сложен син, червен и черен дизайн. Страниците, в рамки със златни ръбове, са изложени на специално място в сърцето на джамията Умм ал-Маарик в Багдад или „Майката на всички битки“. Джамията, чийто строеж започва някъде по същото време като писането на Кървавия Коран и завършва през 2001 г., е построена от Саддам, за да отпразнува предполагаемата победа над силите на коалицията през войната в Персийския залив през 1990-1991 г.; тя разполага с минарета, проектирани да приличат на балистични ракети Scud и дула на автомат Калашников. Витрината със страниците на Корана е до голяма степен заключена и отваряна само за специални гости на Саддам.

Ракета Scud 

Още от самото начало Кървавият Коран предизвиква бурни спорове сред ислямските духовници. Според ислямското законодателство или шариата човешката кръв се счита за ритуално нечиста и всичко, до което се докосне, също се превръща в нечисто. Следователно изписването на Корана – святото Божие слово – с кръв е особено забранено или харам. Абас ал-Багдади, създателят на книгата, е наясно с това, но не може да откаже от страх от репресии от страна на режима на Саддам. В интервю през 2003 г. ал-Багдади, който сега живее в американския щат Вирджиния, заявява: „Не обичам да говоря за това сега. Това беше болезнена част от живота ми, за която искам да забравя.“

Противоречия има и за общото количество кръв, което Саддам дава за проекта, и колко всъщност е използвано за написването на книгата. В повечето части на света максималното количество кръв, което е позволено да дарява човек за една година, е между пет и шест единици – или около три литра. С тази скорост на Саддам му биха били необходими почти 9 години, за да дари 27 литра, а не само 2. Това кара някои да предполагат, че кръвта идва не от Саддам, а от подчинен или дори от политически затворници. Въпреки това, тъй като и без това малкото разкази на очевидци на действителния процес са силно противоречиви, въпросът едва ли някога ще бъде разяснен.

Кървавият Коран остава изложен до април 2003 г., когато американските сили превземат Багдад. Докато боевете обгръщат града, пазачите на джамията изваждат книгата от витрината и я скриват. Сред тях е шейх Самарай, който дори скрива страници в собствената си къща. Сега Самарай служи като един от основните пазители на произведението, което се пази скрито в трезора под джамията, днес преименувана на Умм ал-Кура или „Майка на всички градове“. Както Саммарай казва през 2010 г.: „Знаех, че ще бъде много търсена и взехме решението да я защитим. Но да се види сега не е лесно. Има три ключа и никой от тях не се държи на едно място. Аз имам един, шефът на полицията в района има друг и има трети в друга част на Багдад. Необходимо е решение на комисия, която да ви пусне.“

Стандартен Коран 

Кървавият Коран почти никога не се показва на посетителите и се държи далеч от общественото внимание, докато духовници и политици обсъждат какво да правят с него. Докато методът на неговото създаване го прави нечист и богохулен, Кървавият Коран все пак е Коран и по този начин според ислямската традиция не може да бъде оскверняван или унищожаван. По този начин книгата представлява сериозно богословско затруднение за Ирак. Както Абдул Кахар Ал-Ани, професор по ислямска мисъл в Багдадския университет, обяснява:

„Саддам не е свят човек, затова кръвта му е мръсна. Но някои от учените казват, че е добре, защото в една от битките си воините на Мохамед благодарят за победата с кръвта на врага върху дрехите си. Не приемам това. Такава книга никога не е била писана през времето след Пророка, така че защо Саддам трябва да го прави? Но няма и насоки – кой от учените оттогава би сметнал за необходимо да напише правила за такова нещо?“

Но Кървавият Коран е противоречив не само от теологична, но и от политическа гледна точка, като много членове на настоящото иракско правителство се опасяват, че той и други реликви от епохата на Саддам могат да послужат като вдъхновение за възродителите на партията Баас и следователно трябва да бъдат унищожени. По думите на Ахмед Чалаби, бивш ръководител на Националната комисия за дебаасификация: „Най-големите таланти на Ирак са заставени да произведат паметници, предназначени да потискат хората. Това е много разрушително за психиката на иракското население. Това е ясно напомняне за последиците от тоталитаризма и идеализирането на човек, който олицетворява злото. Те не са донесли нищо в Ирак. Те не си заслужават да се отбелязват. Те нямат нищо естетично да предложат. Аз съм за премахването им.“

Други не са толкова сигурни, включително Мовафак ал-Рубае, бившият съветник по националната сигурност, който придружава Саддам при екзекуцията му през 2006 г.: „Той съществуваше и управляваше и влияеше на света, и беше част от нашата история. Той беше лоша част от нашата история, но имаше огромно влияние, независимо дали ни харесва или не. Не е нужно да погребваме наследството от този период. Трябва да го запомним, всичко лошо и добро, и да научим уроците. А най-важният урок е, че диктатурата не трябва да се връща в Ирак.“