Забележителната история на най-рядката марка в света

На външен вид Розовата Британска Гвиана от 1 цент от 1856 г. – известна още като „най-рядката марка в света“ – е малко като протрита касова бележка с петна от червено вино. Не обаче външността й е ценна. Тя е единствената известна запазена марка от своя вид и има странна и своеобразна история, пълна с всякакви герои и рекордни цени по търгове.

Тази история започва през 1855 г., когато само 5 000 от очакваните 50 000 марки пристигат от Великобритания в колонията й Британска Гвиана на северния бряг на Южна Америка. С 90% по-малко марки шефът на местната поща се озовава в затруднено положение. Понеже трябва да се доставят писма и вестници из колонията, той трябва да издаде някакъв документ за платени пощенски разходи. Затова решава да направи условна марка, за да продължава да се движи пощата, докато кралицата не се сети да прати още от истинските марки. Единственото място, което би могло да създаде нещо с достатъчно официален вид през 50-те години на 19 век в Британска Гвиана, е печатницата на местния вестник, Royal Gazette.

Печатницата произвежда обем от марки от 1 цент – за вестници – и от 4 цента – за писма – опитвайки се да имитира дизайна на държавно издадените: с илюстрация на кораб и латинското мото на колонията, което означава „даваме и искаме в замяна“.

„Те се опитваха много грубо и с различен тип преса по средата на колонията колкото е възможно по-добре да копират оригиналните марки, които идват от Великобритания“, казва Даниел Пиаца, главният уредник на Националният пощенски музей във Вашингтон.

Новите марки се получават добре и шефът на пощата действа бързо, за да ги премахне от обращение след като изпълняват целта си (въпреки че Пиаца не може да каже точно време, той смята, че те са били в употреба около 8 до 10 седмици). Тъй като едноцентовите марки са използвани за вестници и съответно малко хора ги пазят, за разлика от четирицентовите марки за писма, повечето изчезват още веднага след използването им.

Карта на Британска Гвиана

Така съществуването на едноцентовата розова марка вероятно щеше да е напълно забравено вече, ако не беше едно 12-годишно шотландско момче на име Върнън Воган, което живее в Британска Гвиана. Един ден то намира някаква странна марка сред нещата на чичо си през 1873 г. Тази марка вече има пощенски печат и е парафирана от пощенския служител – обичайна практика по това време, за да се намалят фалшификатите – и изглежда, че е използвана. Тя едва ли се е сторила на момчето като нещо много ценно, така че начинаещият филателист скоро я продава за шест шилинга (около 10 долара днешни пари), с които си купува комплект чуждестранни марки, които явно му се струват естетически по-привлекателни. Така започва дългото десетилетия, трансконтинентално пътешествие на едноцентовата марка.

Граф Филип ла Ренотиер фон Ферари

След като розовата хартийка напуска ръцете на момчето, тя минава от един колекционер на друг преди да бъде забелязана през 1878 г. от граф Филип ла Ренотиер фон Ферари, който е собственик на най-пълната колекция от марки в света. Като вероятно най-големият колекционер на марки в историята, Ферари, разбира се, знае колко необичайна е марката веднага щом я вижда, така че я купува.

И докато се научава все повече и повече за произхода и историята й, тя се превръща във все по-ценен предмет от колекцията на графа като след смъртта му през 1917 г. е дарена на пощенския музей в Берлин.

След Първата световна война колекцията на Ферари заедно с едноцентовата марка са иззети от Франция като част от военните репарации. Оттам преминава в нюйоркския текстилен магнат и прочут колекционер на марки Артър Хинд, след това в австралийския инженер Фредерик Т. Смол, а след това в консорциум, ръководен от търговеца на марки в Пенсилвания, Ървин Вайнберг.

Най-новият й собственик, който я купува през 1980 г., е Джон Е. дю Понт, наследник на химическата компания, фен на борбата… а също и убиец, който Стийв Карел играе в номинирания за Оскар „Foxcatcher“. Преди да се заинтересува от аматьорската борба, дьо Понт е страстен филателист като плаща 935 000 долара за One-Cent Magenta, купувайки я от Вайнберг на търг през 1980 г. След смъртта на дю Понт през 2010 г. тя е пуснат отново за продажба на търг и през 2014 г. е продадена за 9,5 милиона долара – четири пъти повече, отколкото която и да било друга марка досега.

През годините куратори от различни музеи многократно се опитват да изложат марката, но без успех. Но преди последния търг представители на Sotheby’s (агенцията, която провежда търга) се свързват с Националният пощенски музей във Вашингтон. Те искат да използват част от неговото научно оборудване, разработено през годините след предишната продажба на марката, за да разгледат елементите й и да се потвърди нейната автентичност.

Новият собственик – дизайнерът на обувки Стюарт Вайцман – след преговори с музея, се съгласява безпрецедентно на да даде под наем марката за три години.

Пиаца изчислява, че за почти 140 години от откриването си, One-Cent Magenta е била изложена пред публика за по-малко от месец. А филателистите по целия свят копнеят да я видят.

„Последният път, когато видях марката, беше мисля през 1986 г. на Международното изложение в Чикаго“, казва Кен Мартин, изпълнителен директор на Американското филателично дружество. Той добавя, че също така очаква изложението да помогне за повишаване на интереса по-общо към Националния пощенски музей и по-общо към събирането на марки.

„Дори колекционери, които са добре запознати с тази история, не са я виждали от над 30 години“, добавя Пиаца, като се позовава на кратко представяне през 1987 г. И това излагане, подобно на няколко по-ранни изложби, продължава само няколко дни и се провежда пред избрана публика. Последният и единствен път, когато марката е била изложена извън филателните среди, е на Световния панаир в Ню Йорк – през 1940г.

Странната история на марката е подробно описана в изложба в галерията на музея за марки Уилям Х. Грос. Нейните физически елементи също са изследвани внимателно с помощта на най-съвременните „криминалистка“ апаратура на музея. Например, използвайки специални флуоресцентни светлини се филтрира оцветяването на повърхността и така се получава ясен изглед на черното мастило под розовото и всичките промени направени по марката след отпечатването й. Това позволява да се потвърди, че тя наистина е единствената по рода си British Guiana 1c magenta марка, а не една от по-често срещаните четирицентови версии, които биха могли да бъдат променени, за да изглеждат като от един цент.