Всичко старо е ново, благодарение на носталгията – музикалната цикличност
Терминът „носталгия“ се използва най-често за онези периоди, в които сме се чувствали особено щастливи. Измамата на времето е такава, че никога не можем да повторим един и същи момент, но докато изживяваме своите мигове на щастие, забелязваме, че същият термин се използва най-много в популярната култура. Към настоящия момент има достатъчно примери за това, виждаме връщането на стари филми, преправянето им, конвертирането им в нови формати и допълването на абсолютно всичко, което можем да поискаме.
Как се зароди носталгията? Според повечето почитатели от клуба на носталгията, излишно е да казваме, че и той се промени значително, всичко започва от 50-те години и появата на популярния музикален стил „Рок’н’Рол“. С времето отстъпва изключително много на други интересни музикални движения и след 20 години се завръща отново, този път е маскиран под формата на ретро музика.
Самият термин се появява във Франция в дебата за la mode retro и по-късно навлиза във всички останали езици. Така започва танцът на носталгията и ретрото, като двата термина ще бъдат напълно заменяеми. Исторически погледнато, някои експерти в изкуството не са особено съгласни с идеята, че ретрото може да заменя носталгията. Двата концепта запазват позитивен или напълно неутрален статус. Все още не се говори за смъртта на радиото, телевизионните предавания, както и на различни спортни марки. Тъй като няма особено връщане назад към корените на едно изкуство, употребата на тези термини започва да привлича и малко негативен смисъл.
В един момент е ясно, че ретрото се гледа като негатив, поради простата причина, че маркира изоставяне на някаква идея, която вече не се вписва в модалностите на едно общество. Терминът отстъпва своята позиция към носталгията, за да може да се маркира определено преживяване в поп културата, където се разглежда най-често емоционалното състояние. Това е кратък момент, тъй като към носталгията за определени движения ще се добави и така нареченият кич. С него ще се подчертае, че определена мода не може и няма възможност да продължи напред и да следва новите трендове.
Повечето критици имат идея да гледат на всяко едно изкуство като хомогенно и правопропорционално, като линеално, докато ретро движението показва цикличност – завръщането на един стил в определено време. Според Джеймс Лавер, обикновено са необходими около 10 години, за да може един елемент да се оцени и върне обратно в модата, но когато не е оценен в началото, животът му остава особено кратък. Второто завръщане може да трае много повече, като при примерите за облекло има периоди от 150 години.
При поп културата се наблюдава 10-годишен спад и залез от 60-те години на миналия век. И тъй като един стил напуска, той е придружен от носталгията, поставяйки го в окови за следващото поколение. Около 10-20 години са необходими на един стил, за да може да се преориентира и да се оцени, но това изисква по-силна носталгия. 60-те години на миналия век се оказват освободени от тези чувства, изведнъж има нови трендове и нови по-интересни движения. В края на XX век ще станем свидетели на завръщането на най-различни изкуства и движения, включително и антикварната стойност.
Какво се случва? Оказва се, че когато 60-те години приключват, липсата на нови тенденции ще накара повечето почитатели на най-различни култури да върнат лентата назад, а не напред. Въпреки факта, че минава почти десетилетие, редица издания посочват, че 50-те години са били едни от най-сладките.
От политическа и гео политическа гледна точка, 50-те години никога не са били особено розови. В тях се случват редица кризи от Корея, Суецкия канал, Унгария и изстрелването на Спутник, до икономическата рецесия. Въпреки това, повечето помнят щастливите моменти и не са се фокусирали толкова много върху огромният негатив. Всички герои на 50-те години се завръщат след цяло десетилетие и започват да печелят сериозно внимание.
САЩ наблюдава този феномен, Великобритания се радва на завръщането, докато Западна Германия ще трябва да изчака известно време, за да изживее своите поп 50 години с още едно десетилетие, там нещата се развиват доста по-бавно. Издания като „Der Spiegel“ дори спорят, че 50-те не могат дори да влязат в категорията на толкова вълнуващите години.
Истината е, че връщането на рокът обратно е втори ренесанс за ветерани като Чък Бери, Бил Хали, Джери Лии Люис и други. Началото е отбелязано на Rock Revival фестивалът в Ню Йорк през 1969 г. Хали преживява доста ниски моменти в своята кариера в Европа. Приключвайки военната си служба в Германия, той прави концерт в Париж през 1966 г. повтаря го и в Амстердам. Само две години след това прави и турне във Великобритания. Първият концерт дава началото на изненадващото завръщане на този жанр музика, докато САЩ вече не иска да чува нищо за рок.
По мнението на някои критици, именно Хали успява да превърне хората на средна възраст в пазители на рок музиката, които постепенно ще започнат да подават тази култура на следващото поколение. Хали има възможността да се превърне във възрастния творец и майстор на китарата, докато неговите колеги предпочитат да са малко по-далече от антикварната музика, не са съгласни да въртят старите си хитове отново и отново. Това е голямата им грешка, публиката иска да чуе онези хитове, които е обикнала и слушала преди много време. Същата практика продължава да живее и до днес, ако се замислите. Никой не иска да слуша последните албуми на Guns`n`Roses, всички предпочитат ранното им творчество.
Американският концерт се сдобива с конкуренция в лицето на британците, които също имат огромен интерес към издигането на рок сцена. Интересното е, че избраните изпълнители са същите от Ню Йорк. Липсата на малко повече експерименти води до доста главоболия, тъй като различни издания наричат този концерт – „Музикален формат за археолози“.
Това обаче не пречи на различни модни компании да повторят дори облеклото на рок легендите, били те и археолози, някои правят милиони, връщайки някои от най-популярните одежди на пазара. Точно по тази причина има и заглавия в модните издания, гласящи известния флирт между 50-те и модата днес (тогава началото на 70-те години на миналия век). През 1974 г. един моден магазин ще промени името си на „SEX“ и ще продължи да продава популярните рок дрехи, които са били известни преди 2 десетилетия. Любопитен факт е, че групата Sex Pistols ще се кръсти точно на това магазинче.
Приятелката на Сид Вишъс ще си спомни, че нейният любим никога не е имал против следващото ново движение – пънк музиката. Той е бил форма на рока, дори по-добра, по мнението на изпълнителя. Цикличността отваря вратите и на много други формати, в които се появяват нови и по-добри рокаджии. Някъде в същото време идва и Woodstock, който продължава да се повтаря.
В този момент, когато самият забравен и прашен рок започва да се възражда като феникс за публиката, думата „ретро“ остава в спомените на първите критици. Сега вече има носталгия, която се запазва, а след време, ако дадена група продължава да се радва на по-качествен живот, аудиторията дава друга награда – класика. И точно това се случва с редица други изпълнители, запазващи правото да диктуват правила, да определят визии и да създават нов-стар тренд.
