Тъжната история зад шедьоврите на Дега и френския балет
Основите на едно от най-изящните във визуален аспект изкуства, балета, не са се изменили генерално от създаването му през XV век в Италия. И все пак, популярният образ на това изкуство е формиран най-вече от творчеството на един от знаменитите европейски художници: Илер Жермен Едгар Дега.
Малките групи от млади жени в бели пачки заемат централно място в приблизително 1500 картини и рисунки на Дега, посветени на балета. Именно тази богата колекция е сред най-ценното творчество на френския художник. На първи поглед, Дега изобразява красивия, невинен свят, напомнящ за първи рецитал на 6-годишно момиченце. Но тези картини разказват за един жесток свят, който би шокирал из основи съвременната публика.
Въпреки че по времето на Дега, балетът се радва на невиждана дотогава популярност, той (както и фигурата на балерината) е значително омаловажаван към края на XIX век. Изпълненията са били сведени до кратки интермедии по време на антракта в операта, а спектакълът е служел да разведри публиката, която да си изплакне очите в краката на момичетата.
Балетът е заел ролята по-скоро на кабаре в Париж по онова време, а успехът му се дължи изцяло на деморализиращи отношения между участниците в него. Сексуалните услуги са били неделима част от живота на балерините, а националната опера в Париж, „Пале Гарние“ дори е проектирана с тази умисъл. Луксозна стая, разположена зад сцената, наречена „foyer de la danse“ (от фр. дом на танца), е била място, където танцьорите загряват преди представление. Но това място служи и за нещо като „клуб за мъже“, където „абонираните“ богати мъже, ходещи на опера, си говорят за бизнес, социализират се и предлагат всякакви неща на балерините.
Отношенията винаги са дисбалансирани. Младите момичета в балета пристигат още деца. Много от тези обучаващи се кадри, наричани „petits rats“ (малки плъхове), идват от работническата класа или от бедни семейства. Често стават част от балета, за да издържат семейства си, работейки изтощително шест дни седмично.
На практика печалбата и кариерите на балерините са били в ръцете на абонатите зад сцената. От момичетата се предполага, че трябва да демонстрират привързаност към своите благодетели и дори често са насърчавани от своите майки да възпламенят огъня на мъжкото желание. Подобни връзки могли да подсигурят социалния статус на иначе бедните момичета – не само че аристократите и собственици на бизнес имали силни позиции в обществото, но и операта се поддържала от техните дарения.
Именно тези мъже имали властта да казват кой получава главните роли и кой ще бъде премахнат. Един „патрон“ може да осигури на довереничката си охолен начин на живот, луксозен апартамент, частни уроци и естествено издигане в обществото. Бордейната култура в балета е била толкова застъпена, че всяка успяла танцьорка, дори да не е продавала тялото си, е подозирана в това.
Сексуалните практики, ставащи в „дома на танца“, представлявали огромен интерес за Дега. Всъщност много малко от неговите картини показват балерини на сцената. На повечето се вижда действието зад сцената, в час по балет или на репетицията. В творбата му L’Etoile (1878, Звездата) е показана балерина на сцената по време на сценично изпълнение. Зад нея, скрит между завесите стои мъж в черен костюм със скрито лице. Такива тайни фигури се появяват и в други картини на художника, а в някои дори гледната точка е тази, от която гледали абонатите на операта.
„Хората ме наричат художника на танцуващи момичета“ казва Дега някога. „Никога не им хрумва, че главният ми интерес към балерините е в предаването на движението и рисуването на красиви дрехи.“ Но интересът на Дега не е само в балета като изкуство или в красивите и ефирни пачки на балерините. Целта му е да запамети реалността в балета, която се крие зад фасадата от хладна и изящна хореография.
Това негово намерение е свързано с желанието му да покаже суровата действителност на модерния живот. Въпреки връзките му с импресионистите, група, която влияе значително на работата му, Дега предпочита да нарича себе си реалист. Предпочита да рисува балерини, перачки и други членове от ниските класи на парижкото общество. Градският живот в неговата суровост го отличава от светлото и изящно изобразяване на живота от импресионисти като Клод Моне. И докато Моне се съсредоточава главно върху играта на светлината и цвета, Дега иска да изобрази тялото в движение.
Едно от най-известните произведения на Дега не е картина, а восъчна скулптура. „Малка танцьорка на четиринадесет“ (1878-81) е статуя в реален размер на „малък плъх“, която е изложена само веднъж, докато авторът й е жив, след което избухва скандал и на Дега е забранено да показва своите скулптури.
Моделът на скулптурата е Мари ван Готем, която вероятно е била част от системата, основаваща се сексуалните взаимоотношения като форма на оцеляване. Ван Готем изчезва от полезрението на обществото скоро след завършването на скулптурата. Един ден закъснява за репетиция, след което е уволнена. Смята се, че се е върнала в дома си, и тръгва по стъпките на майка си (перачка) и сестра си (проститутка).
Животът е бил жесток към тези френски момичета, а самият Дега също е имал своите начини да ги унижи. Въпреки че артистът не се е възползвал сексуално от моделите, ги е карал да позират с часове в неудобни пози, причинявайки им големи болки и дискомфорт. Художникът признава, че иска да улови момичетата в момента, в който са на ръба на силите си.
Без съмнение Дега е бил безпощаден човек. Сексист, който казва в даден момент, че гледа на жените като на животни. Нашите съвременници се възхищават на творчеството му. Но възхищението от цвета и техниката пренебрегва реалността, в която това изкуство се ражда и страданията, на които са били подложени тези момичета. Един по близък поглед към тези творби ще покаже как Дега наистина раздира кичозната завеса на балета, за да покаже изгнилата и порочна действителност зад завесите.
