Символичността на дънките в САЩ през 60-те години
В България дънките може би имат (или по-точно „са имали“) по-различно значение, отколкото в САЩ през 60-те години. През пролетта на 1965 г. демонстранти в Камдън, Алабама, излизат на улицата в поредица от шествия, за да поискат право на глас. Сред тях са „седем или осем свещеници“, за които United Press International пише, че носят „синия деним – „униформа“ на движението за граждански права – върху свещеническите си дрехи.“
Въпреки че днес повечето хора не свързват синия деним с борбата за свободата на цветнокожите, той изиграва значителна роля в движението. От една страна, историкът Таниша К. Форд отбелязва, „Реалностите на активизма“, които могат да включват часове агитация в селските райони, не са най-удобни за изпълнение в „официални дрехи“. Но денимът също е и символичен. Независимо дали е във форма на панталон, гащеризон или пола, той не само припомня работното облекло, носено от афроамериканците по време на робството, но също така предлага солидарност със съвременните работници и дори равенство между половете, тъй като мъжете и жените могат да носят дрехи дънков плат.
Мартин Лутър Кинг-Mладши и Ралф Абърнати присъстват на марш в знак на протест срещу сегрегацията в Бирмингам, Алабама, през 1963 г., облечени в дънки.
Учените проследяват корените на денимa от град Ним от 16 век в южната част на Франция, и град Генуа, в северозападна Италия. Много историци подозират, че думата „деним“ произлиза от serge de Nîmes, отнасяйки се до твърдата тъкан, която произвеждат френските мелници, и че „jeans“ (от англ. ез. – дънки) произлиза от френската дума за Генуа (Gênes). В Съединените щати робовладелците през 19 век обличат робите си в тази издръжлива тъкан; на Запад миньорите и други работници започват да и носят, след като шивач от Невада на име Джейкъб Дейвис създава панталони от платнен материал, подобен на деним, закупен от бизнесмена от Сан Франциско Леви Щраус. През следващите 18 месеца Дейвис произвежда около 200 чифта – някои от този плат, други от деним – и през 1873 г. правителството дава патент на Дейвис и Леви Щраус за панталоните с нитове, които те продават в син деним и в другия плат. До 90-те години на 19 век Levi Strauss & Co. създават най-трайния си дизайн панталони: дънките Levi’s 501.
През 60-те години денимът започва да символизира бунтарството. Черните активисти обуват дънки и гащеризони, за да покажат, че расовите проблеми заслужават внимание. „Походът на Мартин Лутър Кинг-Младши във Вашингтон прави [дънките] популярни“, пише изкуствоведът Каролайн А. Джоунс. „Там бяха заснети активисти за гражданските права, облечени в характерния син деним гащеризон на бедния работник, за да драматизират колко малко е постигнато от Реконструкцията на Юга.“ Белите защитници на гражданските права и последват. Както отбелязва модната писателка Зоуи Вашингтон: „Младежки активисти, по-специално членове на Студентския антинасилствен координационен комитет, използват денима като изравнител на половете и идентификатор на социалните класи.“
Но денимът никога не е принадлежал само на едно политическо убеждение. Когато звездата на кънтри музиката Мерл Хагард критикува хипитата в консервативния си химн „Okie From Muskogee“, той също носи деним. Президентът Роналд Рейгън често е сниман в деним по време на посещения в ранчото си в Калифорния – картина-еманация на груби индивидуализъм.
А сините дънки са високо в списъка на американския културен износ. През ноември 1978 г. Levi Strauss & Co. започват да изнасят първите по-мащабни пратки дънки зад Желязната завеса, където знаем какъв символ стават. След падането на Берлинската стена, когато Levi’s и други американски марки дънки стават широко достъпни в Русия, руснаците са радостни. „Човек няма много щастливи моменти в живота си, но всеки щастлив момент остава в паметта му за дълго време“, пише московска учителка на име Лариса Попик до Levi Strauss & Co. през 1991 г. „Покупката на Levi’s 501 дънки е един от такива моменти в живота ми. Аз съм на 24, но докато нося дънките ви, се чувствам като 15-годишна ученичка.“
Обратно в Щатите дънките продължават да надхвърлят себе си. В началото на 90-те години TLC, една от най-продаваните момичешки групи за всички времена, нахлува в типично момчешкия хип-хоп и R&B, облечена във възшироки джинси. Тези „три малки сладки момичета, облечени като момчета“, по думите на Розонда Томас, една от членките на групата, вдъхновява жените в цялата страна да имитират стила им.
Любопитното е, че дънките продължават да създават вълнения в Източна Европа. В навечерието на президентските избори през 2006 г. в Беларус активисти излизат по улиците, за да протестират срещу това, което те характеризират като фалшив вот в подкрепа на автократично правителство. След като полицията взима знамената на опозицията по време на предизборен митинг, един протестиращ завързва дънковата си риза на пръчка, създавайки импровизиран флаг, който поражда и името на движението им: „Дънковата революция“.
Младежката организация ЗУБР призова последователите си: „Излезте по улиците на градовете си с дънки! Нека покажем, че сме много!“ Движението не сваля правителството, но показва, че тази ежедневна дреха все още може да бъде революционна и бунтарска.
