Съветската версия на „Магьосникът от Оз“ с други пропагандни идеи
Литературата има особена тенденция да прокарва най-различна пропаганда, при това значително успешно в края на XX век. Тогава все още не сме срещнати с технологичната експанзия, която да се възползва от телевизията и киното за същата практика. Заражда се и още една интересна война, в която двата блока – изтока и запада – се стремят да създават практически идентични проекти, но с някои особени промени и изненади. Ето защо на запад успехите на „Том и Джери“ се парират с предложения като „Ну, Погоди!“.
Не трябва да забравяме и още една любопитна практика. В Турция липсват средства за заплащането и излъчването на холивудски продукции. Оказва се, че страната обаче има достатъчно средства, за да копира изцяло филми като Star Wars, Роки и Рамбо, при това със собствени герои, като някои по-запалени фенове ще обърнат внимание на факта, че дори оригиналната музика е запазена. Често се случват такива вълнуващи изменения, но след като нещо е качествено на запад, то не може да не получи еквивалент на изток, както и обратното.
Една приятна изненада е фактът, че дори „Магьосникът от Оз“, създаден изцяло за американската пропаганда и ясно подчертване на основните идеи на героите, които се борят за своите най-свидни мечти. Книгата е филмирана в САЩ, а СССР решава да използва вдъхновението, за да създаде своя собствена версия. През 80-те години на миналия век, мнозина най-вероятно са чели тази версия. Историята ни запознава с 8-годишната Ели Смит, която живее с майка си и баща си в каравана без колела.
Ели е малка да ходи на училище, но възпитанието е поверено на майката, която разказва най-различни приказки за магьосници, докато баща ѝ я учи да чете. Нека не си правим илюзии, семейството е много бедно, както бихме подозирали. Момичето има и кученце на име Тотошка, с което ходи на гости на съседските момчета – Дик и Боб. Компания им прави и старец на име Ролф, който дава играчки на децата. В околностите могат да се открият крокодили, гущери и други не толкова лицеприятни влечуги.
Всички те са подчинени на злата магьосница, която за изненада на всички е точното олицетворение на Баба Яга. Тя е противник на фермерите, които започнали да обработват заедно земята си и са успели да изсекат горите, изгонвайки основната ѝ свита. Домът на момичето е ударен от циклон и Ели, заедно с Тотошка, се озовават в магическата земя. Както в оригиналната версия, така и тук можем да видим някои основни промени. Кучето вече може да говори.
Снимка: By Почта СССР – собственная коллекция, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9520425
Приликите наистина са очевидни, но не трябва да забравяме, че Александър Волков е един от малкото хора, които успява да намери английска литература в СССР. Понеже изучава английски език, решава да я прочете на своите деца, в последствие и много други негови познати започват да я вземат на заем, което кара руснака да я преведе, но очевидно да добави и някои по-интересни подробности.
Вместо да запази оригиналният вид, авторът я адаптира спрямо ситуацията в страната.
Практиката започва с издигането на Сталин и желанието да се издава нова литература, която ще позволи отглеждането на достатъчно жертвоготовно младо поколение, което да служи вярно на политическата идеология. Още тогава се създава и издателство ДЕТГИЗ. Неговата основна мисия е да продуцира достатъчно детски книжки, които да започнат да се пускат в обръщение. От една страна можем да забележим, че не всички са точно толкова добри в тази игра. Задачата се дава и на един особено добър редактор на учебници – Самуил Маршак. Като един виден учител, той винаги намирал начин да запознае подрастващите с интересни закони на Маркс. По тази причина е избобогати детската литература по изискванията на партията.
Това не е нова задача, учетелят е успял да преведе редица английски балади и да адаптира руската рима в тях. През 1937 г. издателството влиза директно под контрола на НКВД и много автори са обвинени в измяна, арестувани са и често получават смъртна присъда или изгнание – все още не е ясно кое е по-добрата присъда. Например Матей Бронщайн предлага да напише книга за рентгеновите лъчи и радиото, но е езкекутиран, защото смятат, че е замесен с печата и смята да изложи читателите на западното влияние. Маршак успява да избяга и дори прилага една много важна стратегия за прикритие – крие се пред очите на агентите в Москва.
В този период се запознава с Александър Волков и продължават да работят заедно върху руската версия на „Магьосникът от Оз“. След като няма никакви задължения към авторски права – СССР никога не е заплащал подобни трудове, Маршак започва да работи и да прокарва своята пропаганда. Поне до някаква степен, но някои елементи като Канзас остават. От друга страна можем да видим историята на бедните фермери, каквито е търсил самият Сталин през 30-те години. Идеята на самата идеология е насочена именно към обединението на бедните срещу богатите. До днес двете версии обаче продължават да демонстрират интерес за колекционерите. Има достатъчно литературни критици, които с удоволствие сравняват двете разновидности.
Заглавна снимка: By Nikolay Radlov – http://ru.izumgorod.wikia.com/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Volshebnik_Izumrudnogo_goroda_cover_1939.png, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=69973822
