Съвети за родителите през Джорджианската епоха
OT 1 ДО 7 ГОДИНИ
Обсипвайте децата си с подаръци
Комерсиализацията на детството далеч не е ново явление. Всъщност тя може да бъде проследена до 18 век, когато се появява нов вид социален натиск – да се демонстрира привързаност, като се харчат пари. Това явление произтича от това, което историкът Й. Х. Плъмб нарича „новия свят на децата“, в който на детството се гледа като на специален период от живота, който трябва да бъде свободен от задължения и пълен с играчки.
През Джорджианската епоха обществото върви към индустриализация и това се отразява на начина, по който се произвеждат и продават играчки. Реклами във вестници и брошури бомбардират родителите с информация за привидно безкрайното предлагане на нови продукти. Тези родукти включват всичко – от кукли и войници играчки до дрънкалки и, разбира се те следват модни тенденции. Но родителите, които обличат потомството си в най-добрите дрехи, които парите могат да купят, рискуват да ги изложат на един нов вид престъпление: да бъдат отвлечени и дрехите им да бъдат откраднати. Едно 19-месечно дете е намерено „почти мъртво от студа“ в коридор в близост до заложна къща в Чансъри Лейн, Лондон през 1818 г. The Times съобщава, че детето „е било ограбено от ризата, ботушите, шапка и колие, и е оставено само роклята“. С такива престъпления не е чудно, че по-големите деца през ерата са редовно предупреждавани да не говорят с непознати.
Този съвет се разпространява и в детските книги – друго съвсем ново явление. Джон Нюбъри е нещо като пионер в тази нова област в литературния свят. Той знае всички трикове на маркетинга: неговият бестселър „Малка хубава джобна книга“ (1744) идва с „безплатни“ подаръци: топка за момче и възглавница за момиче. Но той също така знае, че родителите искат детството да бъде период на подготовка за живота по-късно. Както обявява заглавната му страница, книгата му не е само за забавление, но и за наставление. Времето за игра трябва да бъде образователно.
Не всеки може да си позволи да купува на децата си книги, играчки и нови дрехи, разбира се. Родителството оказва още по-голям финансов натиск върху най-бедните семейства. С повече усти за хранене – и майки, които не могат да допринесат за доходите на домакинството – мнозина са принудени да се обърнат за подкрепа към църквата и правителството.
ОТ 7 ДО 11 ГОДИНИ
Калибриране на моралния компас
Очаква се родителите да мотивират вродената доброта на децата си. Родителите, които отглеждат деца през 18 век, го правят в момента, в който идеите на Просвещението поглъщат Европа – период, когато най-големите мислители на континента разсъждават върху развитието на детския ум, както и тяло.
Произведенията на Джон Лок и Жан-Жак Русо оказват значително влияние върху възприятията за детството по това време. Лок учи родителите да мислят за децата като за „бяла хартия или восък, който могат да оформят, както им харесва“. За разлика от много религиозни писатели век по-рано, Русо вярва, че децата се раждат вродено добри. Докато Русо смята, че децата могат да бъдат оставени сами, Лок пише за по-директен подход към родителството. Възпитанието не природата е това, което има значение. „Всички хора, с които се срещаме, са 90% това, което са – добри или зли, полезни или не – заради възпитанието си“, пише той.
Философите от Просвещението вярват, че дори и най-малките деца имат способността да разсъждават – така се очаква новите родители да се възползват от това, като ги научат на основите на доброто и лошото, както и да гарантират, че те могат да четат и пишат. Нещо повече, на тази възраст почти цялото преподаване се прави у дома, така че родителите трябва да го осигурят.
Родителите също, разбира се, трябва да се научат как да дисциплинират децата си. През предходните векове те бързо прибягват до физическо наказание. В Джорджианската ера обаче се преминава към по-мило отношение, което и възнаграждава децата за добро поведение. Умишлено лошо поведение се смята, че може да се дължи на това, че децата не знаят как да управляват емоциите си и родителите са инструктирани да научат потомството да упражнява разума си, за да постигне самоконтрол.
Преди всичко – колкото и непокорно да е поведението на детето им, независимо колко раздразнително е цялото преживяване с отглеждането на деца – от съществено значение е родителите да останат спокойни. Както пише квакерът Уилям Томпсън: „Някои родители са много виновни, когато децата им извършат беля, веднага да изпадат в страст… Страстта у родителите е подходяща или да генерира същото у децата; или да ги направи глупави и меланхолични.“
ОТ 11 НАГОРЕ
Приемете, че гнездо остава празно
Повечето деца се изселват и си намират работа, когато навършват 13 години. Може да е трудно да се повярва в днешния свят на висшето образование и нарастващите цени на жилищата, но още през 18 век много деца са едва тийнейджъри, когато излитат от гнездото. Това несъмнено е болезнено преживяване за мнозина. Но онези, които се впускат в света на родителството, могат поне да се утешат с мисълта, че техните потомци преминават от зависими от семейната каса в нейн донор още в най-нежна възраст.
Много младежи започват да чиракуват или заемат длъжности в битови услуги на възраст между 11 и 13 години, а новите им работодатели и майстори им стават сурогатни родители. В селските райони семействата често са наемани като група и така децата често работят заедно с родителите си.
Потомците на онези, които заемат по-високите части на социалната стълбица, често напускат дома си на още по-млада възраст – особено ако са момчета. Хората по това време твърдо вярват, че животът далеч от дома е решаваща стъпка за придобиване на изключително важна независимост. Които остават у дома твърде дълго, често израстват прекалено изнежени, тъй като прекарват твърде много време при прекалено грижовните им майки. В своето „Есе за кърменето и възпитанието на деца“ (1748 г.) лекарят Уилям Кадоган изобразява какво „слабото насекомо“ става мъж, който е син на такава майка. По-добре, заявява той, момчетата да са втвърдени от строгостта на състезаването и от живот в интерната.
Момичетата от по-висок клас са подготвени за бъдещия си семеен живот от домашни учители. Що се отнася до момичетата от средната класа, те са насърчавани да развиват умения за смятане, както и умения за четене, за да могат да помогнат на семействата си в работата и семейния бизнес.
