Сър Алек Гинес – актьорът, който търсеше себе си в хамелеоновите роли
Най-вероятно повечето хора познават Алек Гинес като човекът, който изиграва една от най-емблематичните роли в сагата Star Wars. Първият филм, който излиза през 1977 г. ни запознава с една от смирените и спокойни версии на Оби-Уан Кеноби и аудиторията е очарована от точно тази философия. Лукас също прави един особено добър избор, след като актьорът е повече от известен на аудиторията и може да открие редица роли, с които е успял да докаже, че е истински актьор. Неговите колеги още помнят с каква лекота играе на сцената и как може да влезе във всяка една роля с усилието на едно вдишване и издишване. Благодарение на големия опит, неговата самоличност може да се изгуби и на сцената да излезе друг човек, онзи, оживял в сценария на даден филм.
Повечето критици го наричат актьорът-майстор на дегизировката. Колеги като Петър Устинов ще заявят, че това е незаменим поет на анонимността. И това също не трябва да ни изненадва. В черната комедия „Добри сърца и диадеми“, Алек изиграва цели 9 роли, като по пътя трябва да убие всичките една след друга – тоест той убива и умира на сцената в определена последователност. Имайки предвид високата оценка на критиците, изобщо не е трудно да се досетим, че публиката също го обожава, като Оби-Уан Кеноби ще бъде завършека на кариерата, при това с вдигане на летвата до висота, в която малцина могат да постигнат същото. През годините този актьор ще променя възрастта си, пола си, професията си и всичко необходимо, за да бъде най-добрата версия на сцената – уточнението е, че това се прави в рамките на пиесите и при заснемането на филми.
Една от емблематичните роли, които и до днес се смятат за кино наследство е „Мостът над река Куай“ от 1957 г. И след като е очевидно, че като актьор няма никакви затруднения или по-скоро играе така, сякаш може да направи всичко, нека проследим и как започва цялата кариера. Какво е необходимо за един човек да се превърне в легенда на сцената и да постигне толкова невероятни успехи. Неговият живот започва на 2 април 1914 г. Официално се ражда без баща, но до края на живота си подозира банкер на име Андрю Гедес, който заплаща всички училищни такси на младежа. На 5-годишна възраст майка му се омъжва повторно за мъж на име Дейвид Стивън, който припознава Алек и му дава презиме. Още като малък, Алек ще започне да гледа най-различни шоу програми, ще посещава театъра и ще иска да разбере още много за това изкуство. На 6-годишна възраст е поканен от една заможна рускиня да посети Колизеума.
Невероятното изпълнение на Нели Уолъс му подсказва, че вече е открил своето признание. Освен това неговата спонсорка му дава пари, за да купи малък букет и да го занесе на звездата на вечерта в гримьорната. Като тийнейджър, Гинес изпраща писмо до Сибил Торн-Дайк. Успял е да я види в една от пиесите ѝ, като много иска да получи някакви уроци, с които да предизвика същите бури на училищната пиеса. Актрисата не само се свързва с него, но и го кани зад кулисите, където да репетират сцени от „Призраци“, която се подготвя в училище. Алек има късмета да бъде в театъра, когато същата се играе от неговата любимка. Точно по този начин се показва и добре известната буря. Не е ясно какво се е случило в училище, но пък неговите съученици осъзнават, че Алек играе в други измерения.
С приключването на училище, бъдещият актьор се захваща с работа като копирайтър в Лондон. Това е професията, която ще го изхранва известно време, преди да дойде големият пробив в театъра. Кандидатства за стипендия в Кралската академия на Драматичното изкуство, но му отговарят, че по това време няма никакви стипендии и за жалост, Алек разбира това, точно в деня на прослушването. За да не губи време, избира Фей Камптън Студио за Драматично изкуство и бързо е приет. Студиото предлага заплащане на таксите, но не и стипендия, което принуждава Гинес да се върне обратно на работа след 7 месеца, но този път започва да търси роли и да се опитва да се наложи като истински герой. Първата му роля е на ням млад конселиер. След това играе ролята на китайски готвач, френски пират и британски моряк. Дори и да не са престижни, нито близо до реализирането на пълния потенциал, Алек е повече от щастлив – отворил е вратата, която в следващите 50 години ще носи наслада от призванието. Големият пробив е през ноември 1934 г. с ролята на Осрик в Хамлет. Алек отива за роля на статист и в последствие се справя толкова добре, че реално e повишен.
В следващите години ще играе на сцена с Лорънс Оливър, Едит Еванс и много други светила на британския театър. Търсен е от хора като Питър Брук и Дейвид Лийн. Следващата роля е в „Ромео и Жулиета“, а през следващите 2 години ще играе всички възможни роли на Шекспир. Интересното е, че докато критиците го харесват, той самият не одобрява своето поведение и смята, че може много повече, както ще напише и в биографията си. Развитието на актьорските умения се слага на заден план, когато избухва Втората Световна война. Алек се записва като доброволец във флотата.
Дори и там намира време, за да разведрява обстановката, да вкарва малко повече хумор в зловещата трагедия, която се разиграва пред очите му – все пак той е актьор и може само това. След войната започва да се снима и във филми като „The Cocktail Party“, играе ролята на Ричърд III и получава награда Тони за ролята си във филма „Дилън“ от 1964 г. Снима се в „Големите надежди“ и получава награда Оскар за ролята си на полковник Никълсън в „Мостът над река Куай“.
Когато идва време за Star Wars, той е единственият номиниран за Оскар за главна поддържа роля. Поради високото внимание на повторното пускане на филма, Гинес отказва да отиде на лондонската премиера през 1997 г. Получава роля на агент във филма „Tinker, Tailor, Soldier, Spy“ от 1980 г. и критиците забелязват неговото познато хамелонско качество, което може да превърне един актьор във величие, но не и в човек. Един от големите му върхове е връчването на рицарска титла през 1959 г.
През 1987 г. се организира специална гала вечер в негова чест от филмовото общество във Линкълн Център. Актьорът така и не разбира защо точно той е избран, след като никога не се е чувствал като звезда и винаги подобни събития го карат да се чувства изключително неудобно, все пак той има професия и не може да приеме факта, че трябва да стои и да слуша речи за неговото собствено величие, сякаш изобщо не е там. Истината е, че Алек остава верен на себе си и на професията. Преминаването от роля в роля може да го е изгубило, както той често заявява, но отдавна не се чувства като звезда и няма намерение да следва холивудския пример за такава. На възраст вече е просто едно усмихнато старче, което излъчва топлината, която мнозина са забелязали и в Star Wars.
През целият си живот, сър Алек е смятан за срамежлив, но самият той признава, че е просто смирен и малко дистанциран от хората. Често заявява, че през целият си живот е искал да бъде артист, но сякаш същият е протекъл единствено и само в ограниченията на актьора – човек, който трябва да се опише от думите на другите и често част от душа, която има нужда да се разкрие и опише от ролите.
Вижда се като майстор, който може да изкове написаното и с помощта на познати трикове да извади още едно ново лице от торбата. Като много други актьори, признава, че неговият живот е минал под аплодисменти и описване на други хора. След близо 50 години успява да стигне до заключението, че поне веднъж иска да открие себе си. В последните години от живота си прави това, живеейки далече от прожекторите и всичката натрупана слава. Гинес умира на 5 август 2000 г. и два дни след него умира и съпругата му.
Снимки: Wikipedia
