shareit

Рок групите, които направиха един хит и живеят от авторски права – феноменът не може да се повтори в настоящата обстановка

| от |

Сигурни сме, че мнозина са чували някои от най-великите рок песни в историята и понякога дори злоупотребяват с по-сериозния плейлист. В това няма нищо лошо, но често сме попадали в онзи момент, когато търсим други песни на същия изпълнител и се оказва, че такива няма или ако има, просто не са толкова много и не са толкова добри, колкото бихме искали.

Това е често събитие в музикалната индустрия и мнозина познават този феномен като „One hit maker“. Това са най-често онези групи с една единствена успешна песен и никакви други опити за надграждане в кариерно отношение. Най-вероятно сте чували за песента „My Sharona“ от групата Knack, написана през далечната 1979 г. Според самите творци, това парче се ражда точно за 15 минути и в рамките на следващите шест седмици е на 1-во място в класацията на „Billboard Hot 100“ и това пък помага за продажбата на всички копия – 500 хиляди в рамките на следващите 13 дни от пускането на хита.

Повече от 40 години по-късно, въпросният хит продължава да се смята за абсолютна класика в различните рок станции и успява да влезе в най-различни филми, включително „The Breakfast club“, различни реклами и други. Knack никога повече не успяват да пуснат втори толкова запомнящ се хит. Историята просто ги запомня с „My Sharona“ и всичко сякаш остава завинаги в миналото.
И това спокойно може да е примера за създаването на само един хит, който се превръща в златна мина. Бъртон Авери може да потвърди, че дори и сега тази песен продължава да им носи приходи и по няколко пъти в месеца се получават доста добри чекове. Това далеч не е единствената песен, която влиза в тази класация.

Спомняте ли си песента „Where Everybody Knows Your Name“? Това беше хитът от „Бар „Наздраве““ и със сигурност е нещо, което сте чували. Сериалът разполагаше с повече от 275 епизода и е дублиран на повече от 40 езика, включително и български. Що се отнася до стриймване и сваляне (поне легалното такова), отново виждаме доста сериозни рекорди. Песента е написана от Гари Портной през 1982 г. През 2012 г. авторът е попитан дали продължава да се справя добре, след като има такъв хит и отговорът е, че след излъчването на сериала, никога повече не му се е налагало да работи и се чувства повече от щастлив.

Все пак трябва да признаем, че подобни феномени са рядкост. Успехът от тези песни може да се равнява спокойно и на спечелването на лотарията, ако говорим за приходите. Подобни хитове могат да се срещнат не само в музиката, Дон МакЛейн – създателят на „Американски пай“ – официално печели около 300 хиляди долара на година за своя филм, докато Гери Раферти печели около 100 хиляди долара за песента си „Baker Street“.

Подобен успех кара и останалите музиканти да правят точно толкова добри песни, но има един проблем, не сме сигурни колко точно е възможно да се случи това в настоящето. Музикалната индустрия днес се влияе от платформите за стриймване, за които се плаща по-малко от един цент за пуснакенто на песен, следователно трябва да се провери дали един музикант може да спечели поне минимална заплата от приходите.

Музикалният бизнес продължава да се радва и на една от най-добрите регулации към настоящия момент. Най-вероятно сте чули за хората от YouTube, които често попадат под ударите на авторското право, докато се опитват да сглобят своя клип. Нека не забравяме и за проблемите с Дунавското хоро на Нова година. Правилата са повече от ясни и ще открием, че голяма част от повечето автори не печелят много, когато песента е изрязана и се използват само малки детайли. Има два вида защита на музикалното творчество – от музикалната компания и за консумирането. Използват се различни оценки за случващото се, но винаги творецът ще остане на последно място в тази линия на заплащане.

Всеки път, когато една песен е пусната през стрийм, свалена е или продадена като физическо копие, печелившият е онзи, който държи правата. За съжаление всички групи подписват договор с даден лейбъл и парите отиват при него, а не при самия музикант.

Само притежателят на правата може да получава чистата си печалба, което е доста трудно за по-голямата част от творците. Договорите са изключително ограничаващи, но правата за консумация са съвсем различна история. Те остават в самия създател на песента. При евентуалното създаване на хит, всеки може да получи доста голям дял, но преди това ще трябва да се разгледа самият договор с лейбъла, той продължава да присъства там.

Творците в миналото са онези, които сега могат да се издържат с една песен и нямат нужда от повече натискане. Ако един филм избере музиката на конкретна група или едно китарно соло, то печалбите започват да се трупат от правата на самата песен. Групи като Pink Floyd някога успяват да се изпокарат за пари.

Проблемът със стриймването става още по-неприятен, защото днес има много по-малък интерес към физическите копия. Една песен в iTunes се оценява на около 1.99 долара и създателят ще получи няколко цента. Стриймингът отговаря за около 84% от всички средства, които се правят от музика в САЩ, докато дисковете, плочите и другите музикални носители са едва 10% от всички продажби, свалената музика е около 5%.
З

а постигането на минималната заплата от авторски права, един музикант ще трябва да има месечно стриймване от близо 455 000 пъти или около 5.46 милиона на година, което ще донесе сумата от 14 долара на час. И това в случай, че говорим за напълно независим творец, който не се е обрекъл на договорите.

Причината да откриваме, че банди като The Knack успяват да постигнат подобни успехи, е благодарение на факта, че има твърде малко лейбъли, които поделят пазара. Изпълнители като Адел и Дрейк могат да се похвалят със сериозни приходи от стрийминг платформите, но те са изключение.

Истината е, че днес няма нито един изпълнител, който спокойно може да се пенсионира от приходите на авторските права. По-важното е, че един независим и талантлив музикант има много по-високи шансове да заобиколи лейбълите и да използва директно платформата, но тук вече говорим за качество и нюх.

Една банда с хит в момента може да печели около 10 до 50 хиляди долара на шоу, което е доста по-добре от чакането на други приходи. Добрата новина е, че един добър творец може да печели повече с още около 300 други начина за докарване на приходи, използвайки своята музика. Днес един майстор на хит няма да се пенсионира, но това не означава, че ще живее бедно. Интересното е, че ако регистрирате една песен и сте официален собственик на авторски права в САЩ, лицензът остава до края на живота на самия творец и около 70 години след това. Тоест дори внуците ще получават приходите, а след това трябва да се лицензира отново.

 
 
Коментарите са изключени за Рок групите, които направиха един хит и живеят от авторски права – феноменът не може да се повтори в настоящата обстановка

Повече информация Виж всички