Робърт Капа и снимките на един друг свят
Когато немската фирма за фотоапарати Leica Camera AG създава своите първи малкоформатни фотоапарати, не подозира каква технология ще бъде предадена на света. До този момент повечето вестници избягват публикуването на снимки, поради простата причина, че това е значително по-скъпо удоволствие, а и нито един фотограф не би пожелал да тръгне с големите камери, за да заснема събитие.
Често карикатуристите и художниците оформят подредбата на вестниците, но след като технологията е официално създадена, можем да видим и силата на фотографията. Днес фотографирането е изключително лесно и почти всеки може с лекота да улови момента. Една снимка може да замени хиляди думи, но докато всеки може да снима, малцина са онези, които улавят чистата емоция в един кадър.
Сред майсторите на фотографията можем да открием едно много специално име, което и до днес може да се смята за гений зад камерата. Запознайте се с Ендре Ерно Фридман, познат на света като Робърт Капа. Бъдещият фотограф се ражда на 22 октомври 1913 г. в Будапеща, Австро-Унгария. Майка му е словашка, а баща му е румънец. На 18-годишна възраст е обвинен в комунистически пристрастия и е принуден да избяга от Унгария. За съжаление едно лошо решение не може да доведе до едно добро.
Робърт бяга в Берлин и започва да учи в градския университет, работи като помощник в тъмната фотографска стая и проявява снимки на немските фотографи. В този период нацистите взимат властта и скоро Робърт трябва да търси ново място, все пак е евреин и решава, че е време отново да смени адресната регистрация, този път избира Париж. Именно там ще се запознае с Герда Похорил, известна по-късно като Герда Таро.
Тя също е принудена да избяга от Германия по същата причина. Двамата решават да работят под псевдонима Капа. С помощта на още един френски фотограф – Анри Картие-Бресон, основават компанията Magnum Photos. Първата публикувана снимка на Капа е именно фотография на Леон Троцки, докато държи реч в Копенхаген – „Значението на Руската революция“ през 1932 г. Във времето, в което Робърт започва да работи, не може да се оплаче от събития и възможности за издигане.
От 1936 до 1939 г. Капа се командирова заедно с Герда и започва да снима събитията там. По това време Хемингуей и Оруел също са налични и отразяват събитието по един или друг начин. Там неговата партньорка за жалост намира смъртта си. Според информацията, Герда умира, докато се вози на покрива на автомобил и прави снимки. Возилото се блъска в танк и фотографката умира на място. Дамата точно се е завръщала с няколко филма от битката за Брюнет.
Капа успява да изпрати снимката „Смъртта на падналия войник“, в която разкрива убития републиканец. Снимката е публикувана в цяла Франция, списание Life и Picture Post. В последствие се води и спор дали тази снимка е била изобщо автентична или планирана. По същото време британското списание Picture Post заявява, че младият Робърт може да се смята за един от най-великите фотографи в света.
Малко по-късно фотографът е поканен лично от Хемингуей, за да направят снимки на случващото се в Испания. Преживяното по-късно намира място в разказа на писателя – „За кого бие камбаната“. Много скоро списание Life публикува и материал за Ърнест, а Капа предоставя фотографиите от Испанската война. През декември 2007 г. ще бъдат открити още около 4500 снимки, направени лично от Капа, Таро и Чим, които би трябвало да бъдат изгубени малко след 1939 г.
Заедно с Хемингуей до непознат испански войник.
Откритието е направено в Мексико и през 2011 година дори е пуснат документален филм по темата. Животът на фотографа не приключва с Испания, много скоро Робърт ще намери друго интересно приключение, което ще го отведе на другия край на света – Азия. Заминава за Ухан, където заснема китайската съпротива, бореща се срещу инвазията на Япония. Снимките отново са публикувани в списание Life на 23 май 1938 г.
В началото на Втората Световна война, фотографът се намира в Ню Йорк, след като за пореден път трябва да избяга от нацистите. По време на войната е изпратен отново на бойното поле. Неговият нов работодател е Coller`s Weakly, но в последствие Life отново имат нужда от неговата оптика. До голяма степен можем да смятаме, че десантът в Нормандия е заснет изцяло от негo. Кадрите са познати още като „Великолепната 11-ка“ успяват да спечелят вниманието на света.
Капа е зачислен в 16-и батальон и заедно с войниците влиза в битка, но за разлика от останалите, той е въоръжен само с фотоапарата си. Именно там американските войници посрещат много жестока немска съпротива. Според историкът А. Д. Колмън, Капа най-вероятно е следвал стъпките на полковник Джордж Тейлър, защото именно неговата част се намира в конкретната точка по време на сражението.
Фотографът признава, че е успял да заснеме цели 106 кадъра, но в последствие само 11 са запазени, след като камерите му са напълнени с вода. Други смятат, че неговият млад асистент е успял да освети обективите и да унищожи по-голямата част от кадрите. Мнозина обаче мислят, че фотографът не е имал възможност да снима много точно, особено след като се изисква работа по време на сражение. След освобождаването на Франция, Робърт успява да улови вълненията на жителите, както и да публикува още един шедьовър – подстриганата жена от Шартър.
Въпросната дама била наказана по този начин, защото помагала на нацистите. За пореден път французите показват своята особена доблест и патриотизъм, макар и те самите да участват фиктивно в цялата война. Една от емблематичните снимки, които успяват да покажат лудостта на глобалният конфликт, носи името „Последният убит“. На 18 април 1945 г. Капа успява да улови една от жертвите в Лайпциг, Германия.
Французойката е виновна, защото бащата на нейното дете е германец.
Американските войници търсят сграда, в която да се укрепят, докато се води сражение за близкия мост. На снимката Реймънд Джей Боуман е застрелян от немски снайперист. Фотографът успява да се промъкне във въпросния апартамент и да направи снимката, при това, докато сградата продължава да е под погледа на немските снайперисти. След края на войната, нова интересна точка се оказва Съветския съюз.
През 1947 г. фотографът, заедно с Джон Стайнбек заминават на изток, за да разгледат как СССР се възстановява от войната. Стайнбек пише своя прословут „Руски журнал“, докато Капа успява да улови духа на Москва, Киев, Тбилиси и руините на Сталинград. През същата година Робърт ще направи добра колаборация с Magnus Photos в Париж и ще привлече други имена и фотографи на свободна практика.
През 1948 г. ще замине за Израел, за да отрази създаването на държавата. Успява да отрази абсолютно всички сражения, които се водят със съседните страни, а корицата на Ървин Шоу е именно негово дело. Последната война, която Робърт успява да заснеме, е Индокитайската през 1943 г. Фотографът заминава за Япония, но в последствие получава назначение, за Югоизточна Азия, където французите участват в 8-годишна битка в първата Индокитайска война.
Макар и фотографът да признава, че се е отказал от фотографирането на военни конфликти, приема предизвикателството. Заминава с френски военен легион и двама журналисти от списание Time. Достигат до твърде опасна зона, където автомобилите преминават трудно. Капа решава да слезе от автомобила и да води бавно темпо, докато разглежда какво наистина се случва.
Прави няколко снимки и започва да се движи бавно след колоната, когато настъпва мина на пътя. Смъртта му се случва мигновено. Робърт е успял да навърши 40 години. Приятелствата с почти всички известни творци от войната, както и след нея, водят до един особен траур. Джон Стайнбек е съкрушен и никога не успява да приеме загубата на своя приятел. Загубата не е изненада и мнозина са знаели, че авантюристът никога няма да спре преследването на своя перфектен кадър, макар и никога да не остава доволен от него.
