Психология на летищата: Защо някои хора буйстват на път

Много от нас са ставали свидетели на най-различни необичайни и дори противообществени прояви по летищата или дори по време на полет. Те могат да варират от безобидно спане на пода или йога до по-сериозни инциденти като пиянски спорове или опити за отваряне на вратите на самолета по време на полет.

По-зловещите проблеми изглежда се задълбочават през последните години и доведоха до призиви за намаляване или дори забрана на продажбата на алкохол на летищата и в самолетите – RyanAir например призова за ограничение от две питиета в баровете на летищата.

Но какво ни кара да се държим така различно? Нека да опитаме да си отговорим.

Много от туристите започват да усещат, че приключението им започва още на летището, което ги поставя в различна от обичайната им среда и атмосфера. Те нямат търпение да започнат с размах своята едно-/двуседмична релаксираща хедонистична ваканция.

Други обаче се притесняват от полета, което може да ги кара да се държат не по мярка или да потърсят утеха в алкохола. Шумът и тълпите на летищата също въздействат. Както показва психологията на околната среда, хората доста се влияят от непосредствената си среда и лесно могат да се „претоварят“ от стресови фактори като тълпи и шум.

Стресът и тревожността предизвикват раздразнителност, както временна, така и постоянна. А хората, които по принцип са тревожни, са по-склонни към гняв. Така временното тревожно настроение често предизвиква гневни изблици.

Летището и от психогеографска гледна точка. Психогеографията изучава влиянието на местата върху емоциите и поведението на хората, особено на градската среда.

В келтските култури съществува концепция за специални „тънки места“ – често свещени горички – където завесата между материалния и духовния свят е тънка. В тези места ние се намираме между две сфери, като не сме изцяло нито на едното, нито на другото място.

В съвременния технологичен свят летищата също могат да се разглеждат като своего рода „тънки места“. Те са лиминални зони, в които границите изчезват. На буквално ниво националните граници се разтварят. След като преминем през проверката за сигурност, навлизаме в един вид ничия земя, между държавите. Така понятието за място става мъгляво.

По подобен начин на летищата и времето се превръща в мъгляво понятие. На път да се качим на самолета, ние се намираме в гранично пространство между две часови зони, на път сме да скочим напред във времето или да се върнем назад. Някои полети в САЩ – например от Атланта до Алабама – кацат по-рано от часа на излитане заради часовите зони. Умението да управляваме времето си ни дава усещане за контрол върху живота ни. Загубата му съответно може да бъде източник на безпокойство.

В друг смисъл летищата са зона на отсъствие, където настоящият момент е нежелан; вниманието на всички е насочено към бъдещето, към полетите и приключенията, които ги очакват, когато пристигнат на местоназначението си. Този интензивен фокус върху бъдещето често води до разочарование от настоящето, особено ако полетите закъсняват и един вид това досадно настояще фрустриращо се удължи.

Личните граници също стават подвижни. Освен антисоциално поведение, на летищата може да се наблюдава и просоциално, при което непознати споделят плановете си с необичайна интимност. В ничията земя стандартните социални задръжки не важат. А алкохолът може допълнително да подсили тази динамика.

Поради неяснотата на времето и мястото летищата създават усещане и за дезориентация. Ние определяме себе си по отношение на времето и мястото. Знаем кои сме във връзка с ежедневните си занимания и познатата ни среда. Също така се определяме по отношение на националността си. Без тези маркери можем да се почувстваме празни. Независимо дали е причинена от психологически фактори или от такива на околната среда и дори да е само временна, дезориентацията може да има вредни последици.

Положителни ефекти

От друга страна, всичко това може да има освобождаващ ефект за някои хора. Обикновено гледаме на времето като на враг, който краде живота ни и ни потиска с крайни срокове – така че излизането извън времето понякога е като излизане от затвор.

Същото се отнася и за идентичността. Чувството за идентичност е важно за психологическото ни здраве, но може да се превърне в ограничение. Подобно на актьорите, които седмица след седмица играят един и същ герой, ние се наслаждаваме на сигурността на ролите си – но същевременно копнеем да се тестваме и да се разгърнем с нови предизвикателства. Така че излизането извън обичайните ни рутинни дейности и среда може да има ободряващ ефект. В идеалния случай свободата, която започва на летището, продължава и по време на нашите чуждестранни приключения.

* * *

В крайна сметка, независимо дали се чувстваме притеснени или освободени, вероятно ще действаме нехарактерно.

В съответствие с теориите на психолога Зигмунд Фройд това може да се тълкува като преминаване от нормалното ни цивилизовано его към примитивната, инстинктивна част на психиката, която Фройд нарича ИД. Според Фройд ИД е по-примитивната част от личността ни, където се намират нашите желания и влечения, нашите емоции и агресия, и изисква незабавно удовлетворение. Обикновено егото държи ида под контрол, но винаги има вероятност да то да пробие, особено когато задръжките ни са отслабени от алкохол или наркотици.

Извън нормалните ограничения някои туристи позволяват на своя ид да се прояви веднага след като преминат през охраната. А щом се и опиянят, идът напълно доминира и може да предизвика хаос.

Забраната на алкохола на летищата може да звучи драконовски. Но като се има предвид, че има толкова много фактори, които насърчават антисоциалното поведение, е трудно да се мисли за друго решение. В ситуация, в която границите се разрушават и водят до възможен хаос, единствената надежда може да бъде юридически наложена граница.