Повечето животински звуци в документалните филми са направени от хора

Документалните филми за дивата природа, като неотдавнашната поредица на Би Би Си „Планетата Земя III“, са известни с това, че предлагат спиращи дъха кадри на животни в естествената им среда. Лесно човек може да си помисли, че тези предавания предлагат неподправен образ на животните – обективен прозорец към ежедневието им, докато ловуват, почиват и гледат малките си.

Но това не е точно така.

Докато изображенията, които виждаме, са заснети на място, много от звуците са записани и добавени по-късно. Звуците на животните, които ходят, дъвчат храна и дишат, например, почти винаги се записват от хора в звукозаписно студио, далеч от мястото на заснемане, често седмици или месеци по-късно. Така наречените фоли артисти (по името на Джак Фоли) са специалисти, които произвеждат звуци по поръчка за филмови и телевизионни продукции.

Този любопитен факт е неизбежно следствие от съвременното снимане на филми за дивата природа. Голяма част от тези документалки се заснемат с помощта на големи телеобективи, които могат да снимат от голямо разстояние. Но звукарите обикновено не могат да се приближат достатъчно, за да запишат ясен звук, без да уплашат животните.

Тези филми обикновено изискват и големи екипи. Ако звукът се записва на място, той ще бъде замърсен от фонови шумове, като например разговори на екипа или двигатели на автомобили. В други случаи животните издават звуци с честота или сила, които повечето микрофони просто не могат да уловят ясно.

Как работят фоли артистите

Процесът на фолиране обикновено започва с решаване кои действия или движения на животното се нуждаят от звуци за тях и след това вземане на решение за конкретните качества, които тези звуци трябва да притежават.

Тези решения често включват по-широкия звукозаписен екип, а понякога и режисьора на предаването. След това фоли артистът използва своята креативност и находчивост, за да направи необходимите звуци.

И така, какви техники се използват? Всевъзможни!

Обикновеното шляпане на пръсти в съд с вода може да създаде звука на риби, които скачат по повърхността на езеро, докато сноп стари VHS ленти, размахани отново около съд с вода, създава звука на пасаж с риби, които се движат в океана.

Чифт стари кожени ръкавици, които се размахват бързо, могат да се използват за симулиране на трептенето на крилата на излитаща птица. А повечето артисти ще създадат звуците от близък план на животни, които дъвчат, дишат или се прозяват със собствената си уста. Тези звуци се създават, докато наблюдават заснетия материал на монитор, като се уверяват, че те напълно съответстват на действията, с които са съчетани.

Има някои изключения. Виковете и ревовете на животните – които са твърде сложни, за да бъдат симулирани изкуствено – обикновено се вземат от библиотеки със записи. А развитието на технологиите означава, че звукарите ще могат да улавят все повече звуци на място. Но засега фолитата остава основна част от документалните филми за дивата природа.

Защо изборът на фоли артист е от значение

Звуците, които се приписват на дадено животно, както и естеството на тези звуци, влияят на начина, по който го възприемаме.

От една страна, един триещ, „слузест“ звук може да бъде съпоставен с образа на змия – дори ако човек не би чул много, ако наистина се намираше до змията. Подчертаването на такъв неприятен звук едва ли ще ѝ спечели нови почитатели, докато пък едно меко прозяване, придружаващо близък план на тигърче, може да засили усещането за сладкост и уязвимост на животното.

Звуците направляват емоционалната ни интерпретация на нещата, които виждаме, и има оплаквания от предишни серии на „Планетата Земя“, когато това звуково напътствие изглежда твърде тежко.

Това е важно, защото популярността на определени животински видове, предизвикана от тези документални филми, може да повлияе на подкрепата за усилията за опазване на природата. Филмът „Челюсти“ (1975 г.) на Стивън Спилбърг ясно показа, че начинът, по който определени животни се представят в популярните медии, може да има много осезаеми последици в реалния свят. Самият Спилбърг изразява съжаление за бума в лова на акули, който филмът му може би е насърчил, представяйки акулата едновременно като злодей и потенциален трофей.

Разбира се, използването на фолита в документалните филми за дивата природа е много по-фино, но все пак има потенциала да повлияе на начина, по който възприемаме определени видове. То е още по-силно, защото често остава под радара на нашето съзнателно внимание.

Така че, въпреки че майсторската работа на артистите трябва да бъде възхвалявана заради нейната изобретателност и магически ефекти, може би трябва да бъде и възприета като покана да се замислим критично за това, което виждаме и чуваме.