Питър Динклидж е актьор, който най-вероятно става популярен в България, а и за света, с епичния сериал „Game of Thrones“. До този момент актьорът има няколко роли, но неговата холивудска звезда тепърва ще грее ярко. Динклидж не винаги е смятал, че ще стане актьор, целият му живот е низ от несгоди, случайности и огромна доза инат. Динклиндж се ражда на 11 юни 1969 г. и страда от дуарфизъм, който до голяма степен определя живота му. Идва с немски и ирландски корени, а за капак на всичко е единственият в цялото семейство, който страда от тази болест.
Творческата работа започва още в детството, заедно с брат си ще правят различни малки мюзикъли с кукли. Питър винаги ще разказва, че неговият брат е много по-добрият актьор в семейството. В един момент Джонатан Динглидж ще се насочи към цигулката и музиката, а актьорското майсторство ще отиде на второ място.
Животът на Питър няма да бъде много розов. Тоновете подигравки за размера му и малкият брой приятели ще помогне за затварянето му. Актьорското майсторство е единственото нещо, което по никакъв начин носи удоволствие. В 5-ти клас изиграва роля за „Копринения заек“. Публиката от родители и учители са впечатлени и откликват на таланта му. Следващата спирка ще е в католическото училище, където ще има много време да доразвие уменията си. През 1991 г. се радва идеята, че ще отиде в Ню Йорк и ще създаде театрална компания. Именно там се раждат и първите проблеми.
Питър няма никакви средства да плаща наем, изнася се от апартамента си и отива да живее в по-бедните квартали. Гладува, няма отопление и през следващите 6 години ще се занимава с въвеждане на данни.
Повратният му момент идва, когато най-накрая осъзнава, че мрази себе си, мрази работата си, мрази и факта, че обещанието, което си е дал, е нарушено. Питър напуска работата и се заклева, че ще гладува и страда, но следващата му работа ще бъда свързана с актьорско майсторство. На много от специалните церемонии, на които по-късно ще говори, актьорът разказва, че това е бил неговият най-голям страх. Опитите му в началото са много плахи и след като има заболяване, най-честите му роли са на елф или леприкон. До 2002 г. живее в сянката на останалите актьори, докато не идва ролята му за комедията „13 луни“ и именно там започва да се проявява своя талант.
От въвеждане на данни и мизерия, Питър ще се превърне във фактор, който принуждава повечето режисьори и сценаристи да променят сцени и да пренаписват, за да могат да го включат във филма. Едва с появата на „Игра на тронове“, Питър получава своя най-висок скок в кариерата си. След запознанството с режисьорите, той е внимателен по няколко причини: не познава историята, не иска да бъде някакво магическо същество за 1-2 епизода и се надява, че ще получи правото да играе някаква главна роля.
В началото е дори скептичен, но разбира, че е извикан, защото неговата популярност расте. Въпреки факта, че не знае какво ще се очаква от него, до днес признава, че това е била най-добрата му роля. Неговият герой е един от най-цитираните в интернет пространството и е ясно, че това няма да е неговото единствено постижение.
Динклидж е вегетарианец от 16-годишен, определя се като католик и също така е един от хората, които се стреми да помага и да бъде активист в най-различни организации и дейности. След навършването си на 50-годишна възраст, актьорът започва да мисли дали наистина иска да прекара следващите няколко десетилетия като актьор или ще се ориентира в друга посока. За разлика от всички останали хора, той е щастлив и от още един факт, най-накрая има свободата да избира ролите, които го вдъхновяват и могат да оживеят на екрана – елемент, който преди това е липсвал.
Една от най-големите му тайни е, че е бил голям фен на Батман. Истината е, че като малък е залитал само по тези комикси, поради простата причина, че е бил нормален човек, който няма никакви супер сили, но въпреки това е достатъчно тъмен. Извън актьорската игра, Питър се определя като затворен и скромен човек. Прекарва времето си в четене на книги, разхождане на кучето си и пиене на чай. Животът на професионален актьор, както той самият се възприема, реално се оказва доста самотен.
Първата роля на Динклидж е толкова невидима, че хората го познават само като глас от телефон. В сериала „Seinfeld“, той е човекът, който звъни на една от героините. Гласът му е впечатляващ, но нищо повече. Началото на кариерата му започва от 1995 г. с тази роля и продължава и до днес.
Един от любимите му цитати, използван на повечето речи пред дипломиращи се студенти е:
„Какво казва Бекет? „Опитай се. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.“ Отнасяйте се добре към всички и осветете нощта.“