От бракa с Гуиневир до нахлуването му в Галия, много от знаковите събития в историята на крал Артур може да са се случили в живия живот – но на други хора. Тук археологът и историк Майлс Ръсел разкрива петте ключови героя, чийто животи вдъхновяват историята на Артур.
Амброзий Аврелиан
Образът на крал Артур на героичен водач постепенно еволюира, докато хората си предават от уста на уста историите на истинския военачалник от 5 век Амброзий Аврелиан. Аврелиан е бил „джентълмен“, уверява ни писателят от 6 век Гилдас, „един от последните римляни“, чиито родители несъмнено са „носили лилавото“.
Лилавото се носи от императора, защото боята за дрехите е толкова скъпа, че е запазена само за държавния лидер, и фактът, че Гилдас описва по този начин родителите на Аврелиан, предполага, че те са притежавали значителен авторитет, вероятно като узурпатори от 4 век или бунтовни управници, които държат властта във Великобритания. Гилдас отбелязва и, че Аврелиан е успешен пълководец, който побеждава много пъти саксонските армии, като най-голямата победа е обсадата на планина Бадон. За съжаление, не знаем кой кого обсажда, нито всъщност къде е била „планината Бадон“ (въпреки че Галфрид Монмутски по-късно твърди, че е била в Бат), но явно това е голяма битка и е много тачена, като по-късно се превръща в ключов момент в кариерата на Артур.
Към 9 век става ясно, че историческият Аврелиан и легендарният Артур вече са поели по собствени пътища. В Historia Brittonum (История на британците), съставена от Нений, на Артур се приписват редица битки, главната сред които е победата на Аврелиан при планината Бадон.
Нений също ни казва, че Аврелиан се бори с британски врагове, най-лошият от които е крал Гуортигирн (Вортигерн), човекът, който първи кани саксонците във Великобритания. Галфрид Монмутски (който нарича своя герой Аврелий Амброзий), казва, че Вортигерн се опитва да се скрие в „замъка Генориу“, но е обсаден там и умирайки, докато крепостта му гори около него. Победил тиранина, Амброзий Аврелиан се утвърждава като господар на Великобритания, като в процеса възстановява и Лондон. На голяма церемония, организирана в Стоунхендж, Аврелиан е коронован за цар.
Интересното е, че археологическите доказателства предполагат, че вътрешния каменен кръг на Стоунхендж е променен през постримския период. Когато Галфрид Монмутски написва историята за коронацията, великите сарсенови камъни на Стоунхендж са транспортирани в равнината Солсбъри от Ирландия (с помощта на магьосника Мерлин).
Арвираргий
Арвираргий, или Тогодимний, е британски крал от I в. сл. н. е., който, според Галфрид Монмутски, обединява сили с римския император Клавдий, за да покори островите Оркни. Завръщайки се вкъщи, Арвираргий се жени за римската дама Гевиса, „велика красавица“. В Historia Артур обединява сили с Хоел, за да подчини Ирландия, преди да се върне у дома, за да се ожени за Гуиневир, „велика красавица“.
Константин
Константин (по-късно „Константин Велики“) е провъзгласен за император от хората си в Йорк през 306 г. сл. н. е. Вземайки войски от Великобритания и Галия, той тръгва към Рим, убивайки западния император Максенций на Милвианския мост през 312 г., преди да победи източния император Лициний 12 години по-късно. Голяма част от кампанията му, от Йорк до Рим, по-късно е отразена в кампанията на Артър.
Магн Максим
През 383 г. сл. н. е. Магн Максим, римски офицер във Великобритания, е незаконно провъзгласен за император. Решен да превземе Рим, Максим отвежда армия в Галия, където се бие и убива император Грациан. По-късно, в Historia Regum Britanniae, Артур, решен да превземе Рим, отвежда армия в Галия, където се бие и убива император Луций Тиберий.
Касивелаун
Цар-войн от I век пр. н. е. Касивелаун отказва да плаща данък на Рим, в следствие на което царството му е нападнато. На ръба да победи римската армия, Касивелаун е предаден от коварния му племенник Мандубраций. По-късно в Historia чуваме, че Артур отказва да отдаде почит на Рим, в следствие на което царството му е нападнато. На ръба да победи римската армия, той е предаден от коварния му племенник Мордред.