Оузли Стенли създава всичко от ЛСД до перфектната аудио сцена за концерти
Природно интелигентен е една от присъдите, която често се гледа с насмешка. Как един човек може да е чак толкова успешен, при това без да прекара поне някакво време в училище или да разполага с диплома. Историята на Аугустус Оузли Стенли III е точно такава. Впрочем започваме да се чудим защо не е филмирана. Стенли се ражда на 19 януари 1935 г. в Кентъки и в най-ранна възраст започва да демонстрира таланта си във всяка една сфера, която може да си изберете. Още по-забавното е, че той идва от семейство на политици, а това събужда само още много въпроси.
На 15-годишна възраст Стенли прекарва около 15 месеца доброволно като пациент в болницата „Света Елизабет“ във Вашингтон. Не е ясно за какво точно, но успява да влезе в университет, без да завърши своето средно образование. Там прекарва около година и не дава много усилия, за да довърши тази научна степен. Неговите преподаватели са разочаровани и по още една причина – Стенли разбира материята и има особено сериозно бъдеще, но не желае да губи времето си повече.
След като напуска университета във Вирджиния, успява да си намери работа като тестов инженер в компанията Rocketdyne в Лос Анджелис. Там помага за проекти като SM-64 Navaho свръхзвукови ракети. През 1956 г. кандидатства за позиция във ВВС на САЩ и работи като електротехник в период от 18 месеца, като е назначен в лабораторията за тестване на свръхзвукови двигатели. Преди да бъде освободен, успява да изкара сертификат за радио и телефонен оператор. През 1958 г. има честта да гледа Балшой театър и след това изучава балет, като в един момент се изхранва като професионален танцьор. И през 1963 г. е хванат от голямата прегръдка на опиатите. Точно тогава е приет в университета Бъркли, но психотропните вещества в тялото ще попречат на ума да се развива.
Следващата му работа е като телевизионен техник. За съжаление тази професия не носи достатъчно средства за набавянето на наркотиците и Стенли търси методи да ги произвежда сам. Точно тук идва и забавната част, смята се, че той е един от първите хора, които създават своя собствена лаборатория за производство на ЛСД в банята на общежитието. Малко преди да успее да синтезира чисто LSD, полицията успява да спре експеримента. Изпратен в ареста, Стенли не само се защитава успешно, той е категоричен, че полицията трябва да върне оборудването му. Оказва се, че сигналът бил за производство на метамфетамини, но законът още не бил против производството на ЛСД. Завръщайки се в Лос Анджелис, геният започва да производства новото вещество, като от лабораторията в университета закупува елементите, които са необходими за синтеза.
На 30 март 1965 г. произвежда около 300 000 дози. До септември се е превръща в един от основните дилъри на някои от големите имена като Кен Кеси и други важни лица в този кръг. Макар и този наркотик да е все още легален, компании като швейцарската Сандоз не могат да достави необходимите количества. Стенли може и го прави, а неговият наркотик добива идеята си като стандарт за качество. Химикът се превръща в далеч по-влиятелна личност от измисленият герой Уолтър Уайт, а в някои от най-високите си моменти продава дори на хора като Бийтълс, които снимат своя Magical Mystery Tour от 1967 г. Тук обаче идва и другата страна на интересите. През същата година талантът се запознава с бандата Grateful Dead и след като музиката им е добра, започва не само да ги финансира, но и да работи като звуков инженер. Той е причината и за създаването на тяхното лого.
За да събере повече опит, записва и сесиите, когато групата се упражнява и заявява, че това е неговият музикален журнал, с който става все по-добър. Има и още една причина, за която не се говори – Стенли има проблеми с едното ухо и не чува толкова добре. Точно по тази причина записва повече музика, за да сравнява звуците със здравото си ухо. Справя се повече от добре, защото негови други клиенти са Джанис Джоплин. Тадж Махал, Карлос Сантана, Майл Дейвис, Джими Хендрикс, Джони Кеш и още много други.
Винаги е на първо място, когато трябва да запише концерт. През 1966 г. решава да закупи къща и заедно с още двама приятели – химици, стартират своята по-мащабна лаборатория. Там отново създава сериозно количество дози ЛСД, докато законът не забранява разпространението му в Калифорния. Лабораторията се мести в края на годината в Колорадо и продължава своето развитие. Една година по-късно ЛСД е забранен навсякъде и властите успяват да го заловят с около 350 000 дози. Оправданието е, че са за лична употреба.
Това е и краят на този проект и началото на кариера на аудио сцената – отново. Всичко звучи прекрасно, докато през 1970 г. всички членове на бандата са заловени с наркотици – при това най-различни видове. Стенли отново отива в затвора за още 2 години – той също притежава забранени добавки. След 2 години е освободен и отново заема поста си като аудио инженер. Най-големият му успех е така наречената „Стена на звука“. Създаването е само с една цел – изграждането на озвучаване, което да няма никакви звукови смущения и също така да служи като система за мониторинг. По онова време това е най-голямата аудио сцена, която се е проектирала.
Опитите на Стенли и приятели се забелязват още около 1972 г. и заедно успяват да свържат 6 отделни аудио системи, като съчетанието прави 11-канален звук. Всеки инструмент има различен канал, включително и вокалите. При проектирането на „Стената“ всички знаят какво трябва да се направи. Схемата за изграждането изисква и сериозно захранване, следователно са необходими около 89 300-ватови транзисторни усилвателя, придружени с още 3 350-ватови лампови усилвателя. Общата мощност на всички е около 26 400 вата, като тя е необходима за захранването на около 604 броя говорители. От тях 568 са на JBL, добавени са 54 пищялки на Electro-Voice, които се захранват от 48 McIntosh MC2300 усилватели. След първите няколко теста става ясно, че сцена с около 400 метра дължина може спокойно да се озвучава.
Създаването е едната важна стъпка, но проблемът идва с логистиката. Цялата сцена тежи около 75 тона, наемат се 21 души и 4 каравани, които да пренасят говорители. Дебютът е направен за първи път на 23 март 1974 г. в Калифорния и през 2002 г. излиза запис от това време, носещ името „Dick`s Picks Volume 24“. Както самият Стенли заявява, това е система, която има толкова перфектен звук, че не се забавя и няма нужда от техници и миксер, звукът продължава да е почти перфектен на 800 метра, но на площ от 400 метра е съвършен. Животът на това инженерно творение приключва през 1976 г. с появата на още компании, които са готови да предложат логистично по-компактна и точна система, която би могла да направи доста по-практични и леки решения за групата.
След проблемите с наркотиците, Стенли най-накрая решава да избяга в Австралия и да живее там, като вече се опитва да остане по-далече от миналото си. На 12 март 2011 г. катастрофира и умира на място. По негово желание е кремиран и иска групата Grateful Dead да остави пепелта му върху една от музикалните клавиатури по време на 50-годишнината на бандата, който се случва през 2015 г.
Малко след смъртта му, семейството създава НПО, с което се надява да събере средства, за да запази всички музикални записи, които е направил по време на концерти, както и по времето на репетиции. Колекцията е доста голяма и се преиздава добре в последните години. Има едно твърдение, че когато Стенли започнал да губи слуха си, решил да проектира точно такава сцена, за да чува и записва колкото се може по-добре. Това обаче не е потвърдена информация.
Снимки: Wikipeda
