Очарователни факти за историята на магията

Историята на магията е изпълнена с колоритни герои.

Няма смисъл само да се бавим с встъпителни думи – директно започваме:

Илюзията с чашите и топката е на поне 2000 години

Един от най-старите магически трикове датира поне от 1 век сл. н. е. и най-вероятно е един и от най-популярните по света: илюзията с чаши и топче, при която топката се поставят под една чаша и после се появява под друга и/или изчезва напълно, се е изпълнявала още от древноримските фокусници.

Тя може днес да изглежда като малка, забавна илюзийка, но има и лоша репутация като хазартна игра и измама. Тъй като практикуващите трика могат бързо (и често неуловимо) да манипулират мястото на топката, това се превръща в лесен начин да се оберат парите на хората. Картината на Йеронимус Бош „Магьосникът“ от около 1502 г. (горе) изобразява трика, изпълняван пред заинтригувана публика, но ако се вгледате внимателно, можете да видите как подставен човек краде кесията на разсеян зрител. Тази подла репутация тегне върху илюзионистите с векове.

Джорджия Уондър използва физиката, за да прави магия

През 1885 г. тийнейджърка, наречена Джорджия Уондър, изпълнява невероятен трик в претъпкан, слабо осветен театър. Трима едри мъже от публиката държат един стол, а тя – след като заявява, че е придобила суперсили „при електрическа буря“ – се приближава и, както го описва един свидетел, сръчно докосва стола, който „се повдига по най-необикновения начин, въпреки усилия на тримата силни мъже да го задържат неподвижен. Тълпата си загуби ума!“

Джорджия Уондър, известна още като Лулу Хърст, е само един от многото сценични илюзионисти в историята, които забавляват масите, като привидно нарушават законите на природата. В нейния случай тайната всъщност е, както пише в Popular Mechanics, добро разбиране на „теоремата за ос и опорна точка във физиката“. Снимката по-горе илюстрира опорните точки, които Лулу използва.

Жан-Йожен Робер-Уден (Jean-Eugène Robert-HOUDIN) се фокусира върху сръчността

Робер-Уден предлaга няколко целенасочени съвета на младите лъвчета в бранша: „За да успееш като фокусник, 3 неща са от съществено значение – първо, сръчност; второ, сръчност; и трето, сръчност.”

А ако името Jean-Eugène Robert-Houdin ви изглежда познато, това е така, защото влиятелният френски илюзионист вдъхновява сценичното име на мъж на име Ерих Вайс, по-известен като Хари Худини.

Сценичното име на Хари Худини – почит към неговия предшественик

Един ден едно от младите лъвчета – мъж на име Ерик – решава да отдаде почит на великия магьосник, като приема сценичното прозвище Худини. Худини пише, че слага „и“ накрая, защото смята, че това ще даде на името значението „приличащ на Худин“ на френски. Но някои историци смятат, че това е заради почит към други магьосници, чиито имена завършват на „и“. Каквато и да е точната причина, до края на живота си Хари ще се затвърди като един от най-влиятелните илюзионисти в историята.

Жан-Йожен Робер-Уден

Худини срещу Худин

Въпрки цялото си признание през 1908 г. Хари Худини публикува „The Unmasking of Robert-Houdin“, язвителна книга, която анализира много от триковете на Уден и го атакува заради неговия „върховен егоизъм“. Някои от главите в книгата са кръстени „Ограничеността на мемоарите на Робърт-Уден“ и „Робърт-Уден не познава магията според собственото му перо“. В един раздел Худини го нарича „просто актьор и човек, който печели страхотно от интелектуалната работа на други“.

Внезапната нелоялност на илюзиониста към собствения му съименник може да изглежда шокираща, но някои вярват, че всъщност е отражение на собствената му несигурност като изпълнител. „Този процес може да се дължи и на необходимостта му да се издигне макар и за сметка на конкурентите, дори тези от миналото“, отбелязва документален филм на PBS. „Но като се има предвид, че двамата мъже споделят много повече от едно име, може би това е начинът на Худини да отговори – със средства, които егото и психиката му позволяват – на критиките, толкова често отправяни към самия него.“

В началото на 20 век възникват важни за магьосниците организации

Краят на 19 и началото на 20 век е белязан от трансформация на сценичната магия във формата на изкуството. Хари Келар, Хауърд Търстън и Хари Блекстоун, например, организират големи театрални магически представления, всички от които имат невероятни реклами.

Така през 1905 г. се създава Магическият кръг, а през 1922 г. Международното братство на магьосниците – като и двете организации са за изпълнители по целия свят. (Или по-скоро мъже-изпълнители. Жените не са допускани в Магическият кръг до 1991 г.)