Най-старата карта на познатия свят е пълна с чудовища и мистерии
Imago Mundi, известна още като „Вавилонската карта на света“, често се смята за най-старата карта на познатия свят, откривана някога. Разбира се, тя не е особено научно точна, нито толкова великолепно илюстрирана, колкото картографията от Средновековието, но предоставя уникален поглед към начина, по който древните вавилонци са виждали себе си и света около тях.
Тя вероятно е била изработена преди 2600-2900 години – време, когато Нововавилонската империя е била водеща в света в областта на архитектурата, културата, математиката и първите опити в науката.
Преоткриването ѝ през XIX в. е почти толкова загадъчно, колкото и самата тя. Според Енциклопедия Британика артефактът е намерен от Хормузд Расам, известен археолог, който изкопава някои от най-добрите асирийски и вавилонски антики, намирани някога, включително плочките с Епоса за Гилгамеш – най-старото литературно произведение в света.
Вавилонската карта на света е намерена в кутия, свързана с разкопките на Расам през 1881 г. в Сипар в днешен Ирак, на около 40 км. югозападно от днешен Багдад. Някои обаче смятат, че първоначално тя може да е била открита в Борсипа, друг древен град, разположен на около 115 км южно от Багдад. Понастоящем е притежание на Британския музей в Лондон.
Напуканата плочка е с размери 12,2 на 8,2 сантиметра и съдържа кръгла карта заедно с части от текст, написан на клинопис. Артефактът съвсем разбираемо е посчупен и съответно му липсва част от информацията, въпреки че десетилетията на научни изследвания са позволили да се сглоби значителен процент от съдържанието му.
На картата е изобразена Месопотамия – исторически регион в Близкия изток, често наричан „люлка на цивилизацията“, тъй като в него са живели няколко видни народи и култури в древната история, включително вавилонците и асирийците.
Повечето смятат, че град Вавилон е показан като правоъгълна ивица близо до горната част на вътрешната страна на картата (обозначена с 13 на илюстрацията по-горе). Паралелни линии пресичат този правоъгълник от горе до долу, като изглежда, че изобразяват река Ефрат. Прочутата река води началото си от планините на север, минава през Вавилон и след това стига до област с блатист отток на юг.
Според статия от 1988 г. можем да открием и множество други градове и царства, включително Асирия, Дер и Урарту. Всички те са оградени с почти идеална кръгла ивица, която представлява „Горчива вода“ или „Горчива река“, което за ние си превеждаме като океан.
В горната част на картата, отвъд океана, е обозначено място, „където Слънцето не се вижда“. Може би хората са вярвали, че това е земя на вечен мрак, точно като странните пространства, описани в Епоса за Гилгамеш, или може би това е някакъв загадъчен коментар за движението на Слънцето.
Част от текста най-горе намеква за различни чудовища и фантастични същества, които живеят в различните региони, включително крилат кон, голяма морска змия, човек-скорпион и човек-бик. Споменават се и по-малко изненадващи зверове, като газела, пантера, елен, маймуна, ибекс (алпийски козирог), воден бивол и вълк.
Картата е населена и с човешки персонажи. В текста се споменават няколко различни личности, сред които Утнапищим, легендарният герой, оцелял след вавилонския потоп, и първият владетел на Акадската империя Саргон.
Ако днес се опитвате да се ориентирате в Западна Азия, спокойно може да се каже, че вавилонската карта на света би ви била доста безполезна. Като исторически документ обаче обектът съдържа много интригуващи сведения за господството на Нововавилонската империя по време на създаването ѝ.
По думите на експерта от Британския музей д-р Ървинг Финкел, Вавилон е изобразен като „ужасяващо огромен в сравнение с другите градове на картата“, което показва, че „съдържанието ѝ несъмнено го отразява като център на света“.
